Определение № 110 от 17.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Благоевград, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Велкова като разгледа докладваното от Росица Велкова Търговско дело № 20221200900225 по описа за 2022 година

Производството по делото образувано по искова молба от „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***, представлявано по пълномощие от ***, против Д. Г., ЕГН **********4, с адрес: с. ***, и Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. П***.

Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Производството следва да бъде разглеждано по реда на гл. 13 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 22.01.2018 г. между „***“ АД, като кредитор, и Д. Г., като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 40 000 лева. Посочва се, че кредитът е обезпечен изцяло чрез поръчителство от Г. Д., като на същата дата е сключен договор за поръчителство, инкорпориран в договора за кредит, с който поръчителят изрично и безусловно се е задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по кредита. Банката твърди, че договорът за поръчителство е сключен при спазване на законовата форма, предвидена в чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е в писмена форма, и че обезпечава действително съществуващо задължение по договора за кредит, поради което на основание чл. 141, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да търси изпълнение както от главния длъжник, така и от поръчителя, без да е длъжен да спазва поредност. Излага се, че поръчителството представлява съглашение между 1 кредитора и поръчителя, при което поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора, като отговаря за изпълнение на чуждото задължение, и че в конкретния случай договорът за поръчителство съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, като главната сделка определя действието на поръчителството.

Твърди се още, че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит кредитополучателят е учредил залог върху вземане по сметка с титуляр Д. Г. чрез договор за залог от 22.01.2018 г.

Банката сочи, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояване, като крайният падеж е 22.01.2028 г., а кредитът е усвоен еднократно на 22.01.2018 г. по разплащателна сметка на кредитополучателя с посочен IBAN. Излага се, че договорът е сключен по инициатива на ответника, като това се доказва с искане за потребителски кредит от 20.12.2017 г., въз основа на което банката е изготвила кредитно предложение със същата дата, съдържащо параметрите на кредита. Твърди се, че кредитополучателят предварително е бил запознат с условията по договора и с необходимата преддоговорна информация, което е декларирал изрично в договора и в отделна декларация от 20.12.2017 г., като се посочва и че като преференциален клиент, ползващ пакет „Частно банкиране“, той е бил запознат с услугите, преференциите и таксите по тарифата на банката.

В исковата молба се посочва, че съгласно т. 7 от договора страните са уговорили кредитът да се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 6,05% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR, който при отрицателна стойност се приема за нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,887%, предоставена заради сключен договор за ползване на пакет „Частно банкиране“. Банката твърди, че в договора е записано, че при прекратяване на този пакет кредитополучателят губи правото си на преференциална лихва и приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%. Излага се и че съгласно т. 18.1 от общите условия при забава на плащането на месечна вноска от деня след падежа, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка за забава от 10 процентни пункта, като ако длъжникът погаси дължимата вноска до седмия ден след падежа, 2 надбавката не се прилага.

Банката твърди, че съгласно подписания погасителен план изплащането е трябвало да се извършва чрез ежемесечни вноски в размер на 459,89 лева, като се подчертава, че когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава автоматично след изтичането му съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, без да е необходима покана от кредитора. Посочва се, че поради преустановени плащания по кредита и поради изгубване на правото на преференциален лихвен процент съгласно договора, е начислена наказателна надбавка за забава от 10 процентни пункта.

В исковата молба се твърди, че към датата на подаването са налице 23 непогасени или частично погасени месечни вноски по главница и/или лихва за периода от 28.10.2020 г. до 28.08.2022 г., като са изброени конкретните падежни дати и размерите на всяка отделна вноска. Според изложеното общият размер на просрочената сума възлиза на 10 274,72 лева, представляваща сбор от всички незаплатени в срок вноски, като се твърди, че дните в забава са общо 687. Банката посочва, че към момента нито кредитополучателят, нито поръчителят са посещавали офис на банката или са осъществявали контакт с неин служител с цел постигане на споразумение за доброволно плащане.

Излага, че неизпълнението на задълженията за плащане от страна на кредитополучателя представлява основание банката да упражни правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Поради това и на основание т.

18.2 от общите условия банката заявява, че с подаването на исковата молба прави изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като е допусната забава по плащанията на главница и лихва над 90 дни. Посочва се, че от този момент започва да тече срокът за ангажиране на отговорността на поръчителя и че този срок е спазен чрез предявяване на настоящия иск срещу него.

В исковата молба се твърди, че към датата на подаването – 19.10.2022 г. – общият размер на задължението към „***“ АД възлиза на 35 678,96 лева, като се състои от главница в размер на 31 264,71 лева, върху която се претендира законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, договорна (възнаградителна) лихва в размер на 3 777,56 лева за периода от 29.09.2020 г. до 15.09.2022 г., както и обезщетение за забава под 3 формата на лихвена надбавка в размер на 636,69 лева за същия период. В заключение банката заявява, че има правен интерес да предяви иск за осъждане на длъжника да заплати всички дължими и неплатени суми до датата на исковата молба, както и остатъка от главницата, заедно със съответните лихви.

Въз основа на изложеното ищецът моли съда да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на „***“ АД: сумата от 31 264,71 лв.

/тридесет и една хиляди двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/ - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението; сумата от 3 777,56 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ възнаградителна лихва върху главницата за периода от 29.09.2020г. до 15.09.2022г.; сумата от 636,69 лв. /шестстотин тридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2020г. до 15.09.2022 г. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, чрез назначения особен представител излага, че ответната страна е запозната с твърденията на банката относно сключването на договор за кредит за текущо потребление на 22.01.2018 г. между *** и Д. Г. за сумата от 40 000 лева, както и с твърдението, че кредитът е бил обезпечен чрез поръчителство от Г. Д., инкорпорирано в договора за кредит. Прави възражение, че в исковата молба не е ясно конкретизирано какво точно представлява претендираната сума от 31 264,71 лева – дали е главница, лихва или неустойка.

На първо място в отговора се твърди, че исковата молба е нередовна поради неяснота относно начина на олихвяване на кредита, като според ответника не е ясно дали е прилаган лихвен процент 13,287% или 10%, дали са прилагани по-високи надбавки и дали паралелно е начислявана наказателна надбавка. След това се заявява оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК относно истинността на договора за поръчителство, като изрично се твърди, че подписът, положен като подпис на Г. Д., не е негов, поради което не е възникнало валидно поръчителство и той не е поемал задължение към банката да отговаря за дълга на кредитополучателя.

4

В отговора се разглежда и въпросът за предсрочната изискуемост, като се посочва, че банката твърди настъпването с подаването на исковата молба поради забава над 90 дни, но ответната страна изразява становище, че предсрочната изискуемост е настъпила и е била обявена много по-рано от предявяването на иска. Поради това се прави възражение, че искът срещу поръчителя Г. Д. е предявен след изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, което според ответника изключва отговорността му като поръчител. Алтернативно се твърди, че ако се приеме, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем едва с исковата молба, то поръчителят не е бил надлежно уведомен за това, тъй като исковата молба не му е връчена лично, а чрез особен представител.

Отговорът съдържа и подробно възражение, че за валидно сключване на договор за поръчителство не е достатъчно само да има подпис и обозначение, че лицето подписва като поръчител, а е необходимо договорът да съдържа насрещни съвпадащи волеизявления на страните относно съществените елементи на поръчителството, включително ясно определяне на задължението, за което се поръчителства, и обема на отговорността. Твърди се, че писмената форма по чл. 138, ал. 1 от ЗЗД служи не само за действителност, но и за доказване на конкретните уговорки и при липса на необходимите реквизити не може да се приеме, че изобщо е налице валиден договор. Според ответника представеният договор за поръчителство не съдържа минимално необходимите елементи, тъй като в него липсвали данни за размера на лихвата, ГПР, размера на месечната вноска, не били предоставени общите условия, поради което не било ясно какво точно е поел като задължение поръчителят. Допълнително се твърди, че договорът не е бил изготвен в два екземпляра и на Г. Д. не е предоставен негов екземпляр, както и че шрифтът на договора е по-малък от 12.

В отговора се прави и правно възражение, че по отношение на договора за кредит и договора за поръчителство са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като се твърди, че ако не са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен по силата на чл. 22 от ЗПК. Посочва се, че при такава недействителност съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Твърди се, че 5 ответниците имат качеството на потребители по смисъла на закона и че съдът е длъжен служебно да провери валидността на клаузите, тъй като се касае за императивни разпоредби и защита на потребителите, като се цитира и тълкувателна практика на ВКС.

В заключение в отговора се отправя искане съдът да открие производство по оспорване автентичността на подписа върху договора за поръчителство в частта „поръчител – Г. Д.“, като основната позиция на ответника е, че договорът за поръчителство не е валиден и подписът не е негов, а освен това се правят възражения за неяснота на претенцията, нередовност на исковата молба, изтекъл преклузивен срок за търсене на отговорност от поръчителя и евентуална недействителност на договора по правилата на потребителското право.

В допълнителната искова молба банката на първо място прави уточнения и доразвива твърденията си относно начина на формиране и прилагане на лихвения процент по кредита, като изрично заявява, че съгласно т. 7 от договора кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 6,05% годишно, формиран от 6-месечен SOFIBOR, който при отрицателна стойност се приема за нула, и фиксирана преференциална надбавка от 5,887%, предоставена поради сключен договор за пакет „Частно банкиране“. Твърди се, че при прекратяване на договора за пакета кредитополучателят губи преференцията и лихвата се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка от 13,287%, като максималният размер на лихвата в такъв случай е стандартният променлив лихвен процент за потребителски кредити, формиран от SOFIBOR и тази стандартна надбавка.