Присъда № 15 от 24.07.2024, Районен съд - Свищов

Мотиви към Присъда № 15 от 24.07.2024 г. по НОХД № 231/2022 година на СвРС

Районна прокуратура гр. Велико Търново е обвинила К. С. Д. с ЕГН ********** в това, че на 03.06.2022г. в гр.Свищов, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, който е високорисково наркотично вещество по смисъла чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включени в Списък номер I „с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от употребата му, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство „Drager DrugTest 5000 STK 7“ със сериен номер ARLK – 0006 и тестова касета с фабричен номер REF 8332634 и LOT.

ARPM- 0921 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на гореописаното деяние. Счита, че от събраните доказателства Счита, че деянието е доказано безспорно от обективна страна. В този смисъл заявява, че от разпита на свидетелите по делото – полицейски служители, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, талон за изследване се установявало, че на процесната подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – метамфетамин. Заявява, че подсъдимият по време на проверката е бил неспокоен, притеснен, потял се, имал зачервени конюктивни очи, което било един от признаците за употреба на наркотични вещества. Наличието на наркотичното вещество се установявало в слюнката на подсъдимия от извършената проба с техническо средство Дръг тест. Подсъдимият приел този резултат, което обективирал с подпис в талона за изследване, приложен по делото. В АУАН било отразено, че водачът е заявил, че е употребил меамфетамин на 01.06.2022г., което е потвърдил и в протокола за медицински изследване и изземване на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, в който било отразено, че подсъдимия е заявил, че е употребилметамфетамин на 01.06.2022г. Заявява, че при извършване на проверката е спазена процедурата на Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози. Съгласно нея употребата на наркотичните вещества или техните аналози се установявало с медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста. В настоящия случай подсъдимият е заявил, че приема резултата от теста, а след това, повече от седем часа по-късно е решил да даде сравнителни образци, което било 1 извън срока, съгласно чл.6, ал.6 от Наредбата. Твърдението му, че е имал поставена упойка от зъболекар, първоначално в с. Б., а след това от друг зъболекар, като се предствят две епикризи, не можело да повлияе върху резултата от теста, което се доказвало от заключението на изготвената и приетата по делото съдебно-токсилогична експертиза. Така било, тъй като веществото, съдържащо се в упойката по никакъв начин се елиминира след час от организма. Обстоятелството, че на 08.06.2022г. подсъдимият е предоставил биологичен материал урина в лаборатория и не са открити метаболити на наркотично вещество е така, защото веществото, ако се приеме, че е прието на 01.06.2022г., няма да може да бъде открито ва осмия ден след употребата му.

Твърдението на подсъдимия, че служител на полицията го е посъветвал да не дава образци за сравнително изследване не се доказвало. Напротив, в два документа присъствал неговия подпис и в които той е отказал да даде кръвна проба. Представителят на държавното обвинение счита за доказана и субективната страна на деянието, тъй като подсъдимият знаел, че е употребил наркотично вещество и въпреки това е управлявал МПС. С оглед събраните по делото доказателства, както и от приложената справка за съдимост на подсъдимия и от справката за нарушител водач, предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, като и глоба в размер на 1000 лева. Наказанието лишаване от свобода следва да е ефективно, предвид че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Предлага спрямо подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като съдът приведе наказанието лишаване от свобода в размер на 9 месеца от предходното осъждане. Предлага съдът да постанови и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 3 месеца на основание чл.343г от НК, като се приспадне на основание чл.59 от НК времето, през което е бил лишен по административен ред от това право.

Вещественото доказателство да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

Защитникът адв. П. Д. пледира за недоказаност на обвинението. На първо място заявява, че обвинителната теза, която е изградена върху отказа на подсъдимия да даде кръвна проба за химико-токсилогично изследване и автоматично задействаща наредбата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не взема предвид останалите събрани по делото доказателства, а именно свидетелските показания на Е. М., С. Х., П.К. и д-р П. А.. Според тези свидетели, които подкрепяли обясненията на самия подсъдим, същият в полицейското управление е бил „консултиран“ от полицейските служители да не дава кръвна проба. Защитата се позовава на друг, сходен случай, при който наблюдаващия прокурор прекратил наказателното производство след изслушване на записа от поставените в стая в районното управление микрофони, от които ставало ясно, че полицейските служители мотивират лицето да не дава кръвна проба, тъй като наказанието му щяло да бъде помалко в случай, че даде кръв за изследване. Това производство било преди 2 настоящото, като един от „съветващите“ полицаи е свидетел на обвинението в настоящото производство. Според защита това поведение на служителите създавало впечатление у лицата, че даването на кръвна проба утежнява тяхното процесуално положение. Защитата сочи, че такова поведение е имало и в настоящия случай спрямо подсъдимия Д.. Следователно подсъдимия не е формирал свободно волята си, когато е отказвал да даде кръвна проба. От това следвало, че не можело да се задейства автоматично приложението на чл.6, ал.10 от Наредбата. Така е, след като било установено безспорно по делото, че след това в същия ден преди обяд, след разговор със своята майка, той се върнал в Центъра за СМП и поискал да даде кръв за изследване и въобще всякаква биологична проба, предвид информацията в социалните мрежи, че метамфетамин може да бъде проследен чрез анализ и на коса, нокти над 7 дни.

На второ място счита, че обвинението не е доказано, доколкото са налице процесуални нарушения при приобщаването на ВД по делото. Според защитата са нарушени чл.110 и следващите от НПК, съответно чл.128 и чл.132 от НПК. Така по делото бил приобщен Акт за установяване на административно нарушение № 458447 от 03.06.2022г., в обстоятелствената част на който липсвало описание на тестовата касета като номер на опаковката или друг вид индивидуализация, описана при предявяване на ВД. В АУАН било посочено, че в темпоралната памет на машината пробата е под №148.

Никъде в делото нямало разпечатка на тази темпорална памет, за да се установи дали пробата под №148 съответства на времето за извършване на проверката посочено в процесния АУАН. Доколкото последния е приобщен като част от доказателствения материал, сочи, че в него по никакъв начин не е отразено, че извършената проба е с фабрична опаковка LOT ARPM- 0921 ref 8332634. В протоколът за проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества с рег. №352р-9784/03.06.2022г. също не била индивидуализирана тестовата касета. Нямало доказателства по делото, че приложената като ВД тестова касета е именно тази, съдържаща пробата на подсъдимия. По този начин бил нарушен редът посочен в чл.110 от НПК за описване и прилагане на ДВ към делото. Тази непълнота на доказателствата не позволявала формирането на изводите за доказаност на обвинението. Счита, че изготвената по делото експертиза не отговаря на въпроса бил ли е повлиян или на подсъдимия при управлението на МПС на 03.06.2022г. от веществото метамфетамин. Пледира за недоказаност на обвинението и в този смисъл моли съда да признае подсъдимия за невиновен.

Подсъдимия се солидаризира със защитната теза на адв. П. Д.. На последна дума желае да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. С. Д. е роден на ****** година в гр. Свищов, с постоянен адрес в ***************, български гражданин, със средно образование, работи, студент, осъждан, ЕГН **********.

3

Подс. Д. е правоспособен водач на МПС, категория “В” и “М” и като такъв имал налагани наказания за нарушения по ЗДвП. Със споразумение от 29.10.2021г. по НОХД №1968/2021 на РС-Плевен за извършено деяние по чл.343, ал.3, б. „а“, пр. 2-ро вр. ал.1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл.342 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК му било наложено наказание лишаване да управлява МПС за срок от 11 месеца, считано от 11.02.2021г.

Подсъдимият живеел в ************ и бил студент в СА „Д.А. Ценов“ в гр. Свищов. На 01.06.2022 г. подсъдимият посетил дентален кабинет „*************“ ООД в ************, тъй като изпитвал болки. Там му била извършена манипулация от лекуващия зъболекар, при която му била поставена проводна упойка с анестетик Ubistizin Forte. Направена била циркунизация на зъб 48 и поставен дрен. На следващия ден подсъдимият отпътувал за гр. Свищов заедно с двама свои приятели – свидетелите Е. М. и С. Х., тъй като на 03.06.2022 г. трябвало да се яви на изпит. Вечерта тримата пренощували в наследствена на подсъдимия къща. На сутринта (на 03.06.2022 г.) преди изпита подсъдимият и приятелите му отишли с автомобила на подсъдимия марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* да си купят закуски.

На връщане, около 07,55 ч. пътят им минавал по ул. „Бачо Киро“ в града. По това време на улицата се намирали свидетелите Б. Д. и М. Г., и двамата младши автоконтрольори в РУ на МВР- Свищов. Когато автомобилът управляван от подсъдимия минал покрай тях, св. Д. забелязал, че водачът е без поставен обезопасителен колан и подал сигнал със стоп палка за спиране.

Подсъдимият възприел сигнала и спрял автомобила като отбил в дясно по посока на движението. От представените документи на водача свидетелите установили самоличността му. Свидетелите изискали документите за самоличност на приятелите на подсъдимия като от тях установили и тяхната самоличност. След това водачът бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, като резултата бил отрицателен. Свидетелите решили да извършат полицейска проверка на автомобила и лицата в него, поради което поискали съдействие от свои колеги, като им обяснили, че имат съмнения, че водачът е употребил наркотични вещества. На място пристигнали свидетелите К. Ц. и Б. А. – старши полицаи в РУ на МВР Свищов. Един от тях се качил в автомобила на подсъдимия и му разпоредил да кара към сградата на полицията. Обяснил, че там ще му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Когато пристигнали, подсъдимият паркирал автомобила на паркинга на РУ на МВР -Свищов. Там свидетелите Б. А. и К. Ц. извършили оглед на автомобила, като не открили забранени вещества и предмети в него. За това действие по-късно в същия ден св. К. Ц. съставил протокол за проверка по чл. 81 от ЗМВР на лични вещи на лица и МПС. След това подсъдимият и двамата му приятели били отведени в сградата на полицията, където двамата полицаи извършили и личен обиск на 4 тримата, за което по-късно в същия ден съставили протоколи за личен обиск на лице по чл.80, ал.1 от ЗМВР. Подсъдимият бил отведен в отделна стая на първия етаж, т.нар. инструктажна стая, а свидетелите Е. М. и С. Х. останали да изчакат в коридора. В стаята където подсъдимият бил отведен, полицейските служители М. Г. и Б. Д. поканили същия да извърши тест за наличие на наркотични вещества чрез орален тест с техническо средство Дрегер Дръгтест.