Решение № 151 от 29.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. С., 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20221800900105 по описа за 2022 година

Ищцата Е. В. М. с ЕГН********** от с.Г., община К. е предявила срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ №1 обективно съединени искове за плащане на следните суми:

100 000,00лв. (сто хиляди) лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 17.01.2022г., ведно с на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - законна лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.01.2022г. (датата на уведомяването на ответника) до окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл. 497, ал.

1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от 28.04.2022г. (дата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.

680,00лв. (шестстотин и осемдесет) лева, - обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, ведно със: на основание чл.429, ал.3 от КЗ - законна лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди, считано от 28.01.2022г. (датата на уведомяването на ответника) до окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от 28.04.2022г. (дата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.

Ищцата Е. В. М. твърди, че на 17.01.2022г. на път ВП 81 12+000, настъпва ПТП. В резултат на неправомерното движение на - т.а. с марка “Рено” модел „Мастър 35 Д“, рег.№ 1

СО 1898 АК, управляван от правоспособния водач Х. Х. Б., ЕГН **********, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, които задължават водачите на превозни средства да съобразяват скоростта си на движение с релефа, видимостта и пътните условия, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП и става верижна катастрофа, като удря челно в правомерно движещия се л.а. марка „Форд“, модел „Ц Макс“, рег. № СО 6973 СМ, управляван от Е. В. М., ЕГН **********, при което последната пострадва тежко.

В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП биват причинени телесни увреждания на Е. В. М., ЕГН **********, изразяващи се във фрактура пателе дек, фрактура косте 3,4,5,6,7 дек, счупване на пателата, закрито, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, както и много други.

В резултат на така причинените телесни увреждания, доверителката ни по спешност е била приета в УМБАЛ „С.“- гр. С. АД, където поради тежките й наранявания е била извършена оперативна интервенция на 18.01.2022г., при която се извършва кръвна репозиция и открито наместване на фрактура пателе с вътрешна фиксация с остеосинтеза,.

Лечението на пострадалата в „УМБАЛ С.“ - С. АД е продължило от 17.01.2022 г. до 21.01.2022г, след което продължава в домашни условия съобразно предписанията на лекарите - при строг постелен режим предвид освен необходимостта от обездвижване на долния крайник, но и защото единственият начин за лечение на 5те счупени ребра е консервативно - чрез обездвижване.

Към настоящия момент, нейното лечение, както и рехабилитация, продължават.

Заради счупванията на 5 от ребрата Е. М. изпитва огромни по сила и интензитет болки и при всяко вдишване, а заради невъзможността от друг вид лечение на тези фрактури, тя е прикована на легло. Заради счупването на крака и поставения имплант, лекарите са й предписали, след започване на придвижване, това да се случва с две патерици.

Видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, отговорността за последното е на водача на т.а. с марка “Рено” модел „Мастър 35 Д“, рег.№ СО 1898 АК, - Х. Х. Б., ЕГН **********. Във връзка с така настъпилото ПТП е образувано ДП № 8/17.01.2022 г. по описа на РУ К..

От установеното до настоящия момент е видно, че към датата на събитието е било покрито от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗАД „Д.“ АД, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.

Предвид дотук изложеното, намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за установени, а оттук и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищцата, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени 2 болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Водени от горното, на 25.02.2021 г. ищцата предявила пред ответната страна застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощни, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, история на заболяването на ищеца и фактури за направените имуществени разходи. Съгласно чл. 496, ал. 3 т. 1 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

В допълнение към горното, констативният протокол за ПТП с пострадали лица свидетелства за настъпването на процесното произшествие. Последният е надлежно съставен от компетентен държавен орган, съдържа всички необходими реквизити и е подписан от длъжностно лице. Налице са всички основания да се счита, че контролният орган е спазил стриктно служебните си задължения и процедурата по изготвянето на протокола, като е проверил надлежно всички факти, констатирани в него. В този смисъл по своята правна природа констативният протокол за ПТП с пострадали лица съставлява официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 от ГПК протоколът има обвързваща съда, вкл. за ответника, материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице, а именно – механизмът на процесното ПТП.

Въпреки представянето от наша страна на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, ищцата получила отговор от ответника с изх. № 947/18.02.2022г. , че следва да представи допълнително множество медицински документи, като част от тези документи физически не съществуват дори към настоящия момент.

Впоследствие, получила писмо с изх. № 2204/28.04.2022г., с който застрахователят постанови отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Ищцата намира така мотивирания отговор на ответника за отказ, който по своята същност е неправилен. Счита, че търсените от пострадалата допълнителни доказателства са изискани в разрез с разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, съгласно която не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуването на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.

С оглед на тези съображения, допълва, че липсата други документи не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцията по своята същност и да определи застрахователно обезщетение за всяко едно пострадало/увредено лице. Акцентира вниманието на уважаемия съдебен състав, че непредставянето на банкова сметка от страна на ищец, който желае да получи застрахователно обезщетение, и е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ. Разбира се, 3 такава лихва би се дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато е налице неправилен отказ, съдържащ се в изискването на множество на брой документи, които физически не съществуват и към настоящия момент.

По отношение на гореизложеното сочи и константната практика на Върховния касационен съд в тази насока - Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение № 352 от 26.06.2018г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332 от 19.07.2018г. по описа на ВКС, ГК, I ТО отд., Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. 859/2019г. по описа на ВКС, 1 во ТО, Определение от 26.10.2018г. по ч.т.д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2 -ро ТО и др.

В унисон с Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018г. по описа на ВКС, II-ро Т.О., сочи, че претендира както законна лихва върху заявените суми в искова молба, съгласно чл. 429 от КЗ от датите, на които е уведомила ответника с претенциите за неимуществени и имуществени вреди до окончателното изплащане на главниците, така и законна лихва върху същите тези суми (главниците и законните лихви по чл. 429 от КЗ) съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ - считано от датите на постановените откази до окончателното им изплащане.

Същото искане аргументираме по следния начин, с новият КЗ вече изрично посочва, че лихвите за забава, за които застрахованият е отговорен към увреденото са ЧАСТ от застрахователното обезщетение (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ).

Съгласно ал. 3 на посоченият член (чл. 429), лихвите за забава на застрахования за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума (защото са част от застрахователното обезщетение), считано: от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също така и, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.

Съгласно изричната уредба, дадена в чл. 429 от новия КЗ обаче, макар и отговорността за лихви на прекия причинител на вредата да от датата на непозволеното увреждане, същата се поема от застрахователя от един по-късен момент, а именно, от момента в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.

Горните изводи, не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 от КЗ. тъй като то урежда забава на самия застраховател с изплащането на застрахователното обезщетение, част от което, както вече посочихме е и дължимата от делинквента лихва, считано от датата на узнаване за настъпилото събитие от страна на застрахователя.

4

Точно затова и ал. 2 на чл. 497 от КЗ гласи, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 (за забава на самия застраховател), както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава (има се предвид лихвите по чл. 429 от КЗ - лихвите дължими от делинквента) и съдебните разноски, могат да надхвърлят застрахователната сума.

Това е така, тъй като застрахователят вече отговаря за собствената си забава, а не за тази на делинквента, която отговорност е част от дължимото застрахователно обезщетение.

Дължимата от застрахователя лихва за собствената му забава не е част от дължимото застрахователно обезщетение, поради което не е обвързана от застрахователната сума С оглед горното, застрахователят по задължителна застраховка ЗГОА дължи изплащане на застрахователно обезщетение, което се сформира от главница и лихва върху тази главница, считано от датата на узнаване за процесното събитие. В случай на забава с определянето и изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят дължи и лихва по чл. 497 от КЗ за собствената си забава (различна от тази на делинквента, която е част от застрахователното обезщетение).