Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 935 от 09.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1395/2024
Вид
Решение № 935
Подписан
09.07.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Пловдив, 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501395 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №80/15.03.2024г. по гр.д.№1283/2023г. по описа на РСКарлово,III гр.с-в,с което съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие по чл.4 от ЗЗДН,като жалбоподателят счита,че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи молбата му.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Постъпила е насрещна въззивна жалба в частта за разноските,с която насрещния жалбоподател счита в тази му част решението за неправилно и незаконосъобразно и моли да му се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 600лв.

В срока не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:

Жалбоподателката М. В. и въззиваемия Д. С. са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с влязло в сила решение,с което родителските права върху детето са предоставени на майката,а на бащата е определен режим на лични отношения.Твърди се от жалбоподателката,че на 18.07.2023г. детето било в дома на баща си и между него и молителката бил проведен видео разговор по телефона,което било обичайно да провеждат 1 майка и дъщеря.Молителката констатирала,че окото на детето е зачервено и попитала какво става,но детето отговорило,че вероятно от това,че досега е спало.Вечерта майката отново провела разговор,този път с бащата,като го попитала как е окото на детето и пак получила отговор,че детето е добре и при искане от нейна страна детето да посети лекар,за да се вземат мерки относно окото му,била напсувана от бащата с думите „****“.На следващия де 19.07.2023г. когато жената,която съжителства с бащата е трябвало да вземе детето към 12,20ч.-12.30ч.,а тя отишла по-рано около 12.00ч. видяла,че молителката е взела детето от градината и го води към автомобила си.Същия ден бащата и съжителката му отишли пред дома на майката,тъй като в тези дни детето трябвало да бъде при бащата заради режима на лични контакти,но майката го взела и го прибрала при себе си.Бащата се заканил на майката,като и казал:“Започвам да говора на детето срещу теб…редно е да слуша що за стока е майка му.“.

За установяване на претендираното домашно насилие пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля К.Ц.,който живее на семейни начала с молителката и сочи в показанията си,че детето е с по-разширен режим на лични контакти и на 18.07.2023г. детето било в дома на баща си,като провело видео разговор с майка си,когато същата видяла,че окото на детето е зачервено и попитала от какво,но бащата отговорил,че не знае и детето не е бито.Майката затворила телефона и набрала бащата по телефона за да проведат разговор,но без видео връзка.Тогава нещата са ескалирали и бащата напсувал майката,но свидетелят не може да посочи дали детето е било там.По делото е разпитана и св.Р.Д.,която живее на семейни начала с бащата на детето и от нейните показания се установява,че на 18.07.2023г. майката и детето провели видео разговор по телефона и майката видяла,че окото на детето е зачервено,при което попитала какво е станало,но отговорът бил не знам.На следващия ден майката взела детето от детската градина, свидетелката в този момент отивала да го вземе и попитала защо майка му го взема,но й било отговорено,че ще водят детето на лекар.По делото е разпитана и св.С.Д.,но нейните показания не касаят съществото на спора,поради което настоящата инстанция въобще не ги коментира.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна,а решението за правилно и законосъобразно и намира,че следва да го потвърди поради следното:

Защита от домашно насилие може да търси всеки,който е пострадал от такъв акт,осъществен спрямо него от лицата посочени в чл.3 от ЗЗДН.Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на посочените мерки спрямо извършителя.При това положение следва да се изследва въпроса дали спрямо лицето,което търси закрила от домашното насилие е извършен такъв акт.От събраните гласни доказателства не се установява на посочените дати да е имало извършен акт на домашно насилие.Настоящата инстанция приема,че тъй като и бащата и майката имат право на режим на лични отношения с детето,а за майката са и предоставени родителските права,то ескалацията на напрежението между двамата е стигнало връхна точка и са отправени обидни думи от страна на бащата,но същите не са били в присъствието на детето,тъй като това е недоказано,а по отношение на детето и първоинстанционното 2 решение е влязло в законна сила.Явно,че изнервянето е причинено от начина по който всеки от родителите упражнява родителските си права,като по този начин е било предизвикано недоволството от страна на майката спрямо бащата,а оттам пък е бил и изблика на обидната реплика.За да е налице домашно насилие/физическо,психически и др./,трябва да има усещане от насиления,че спрямо него се упражнява такова и същия да изпитва основателен страх,а това е житейски спор между двамата родители относно начина на полагане на грижи спрямо детето,което не е довело до усещане за уплаха или оказано насилие по един или друг начин.При това положение решението е правилно и следва да се потвърди.

Относно насрещната въззивна жалба настоящата инстанция намира същата за основателна,тъй като спрямо ответника молбата е отхвърлена,то на същия му се дължат разноските за инстанцията и такива видно са направени от представения списък в размер на 600лв.,които следва да му се присъдят.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,като такива са направени от въззиваемия съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК в размер на 600лв. и следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №80/15.03.2024г. по гр.д.№1283/2023г. по описа на РС-Карлово III гр.с-в.

ОТМЕНЯ решение №80/15.03.2024г. по гр.д.№1283/2023г. по описа на РСКарлово,III гр.с-в в частта,с която не са присъдени разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН-********** от *** да заплати на Д. С. С. с ЕГН********** от *** направените от него разноски пред първата инстанция в размер на 600лв./шестстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН-********** от *** да заплати на Д. С. С. с ЕГН********** от *** направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 600лв./шестстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3