Решение № 22 от 12.02.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кубрат, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. П. Монев при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от П. П. Монев Гражданско дело № 20243320100022 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление в град София, ул. „Околовръстен път“ № 260, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 000694749, представлявано от Д.Б.Ш. – Изпълнителен директор и П.Н.Д. – Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. С. З., САК, със съдебен адрес град София, ул. **, партер, твърди, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта № VC196172 от 12.09.2013 г., ищцовото дружество предоставило на ответника П. В. П. кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3000,00 лв. и е издало като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта Visa Classic. Картодържателят следвало да усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в Приложение № 1 към договора и чл. 9 и чл. 10 от Общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от договора. С оглед специфичния характер на кредитния продукт, картодържателят можело да усвоява различни суми през различни периоди. Дължал като главница само това, което е изтеглил (потребил) като стойност от картата, поради което е възможно за някои месеци да не дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми или дължимите такива са заплатени. Съгласно чл. 9 от ОУ към процесния договор, банката издавала и изпращала всеки месец до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички транзакции с картата, както и всички операции на картодържателя, извършени през съответния месечен период, както и всички задължения на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

Ответникът преустановил редовните плащания на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечение, като първите просрочени извлечения 1 били от месец май 2019 г. и от месец юни 2019 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.20.2 от ОУ към процесния договор, банката е обявила задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо с Покана чрез ЧСИ Деян Драганов рег. № 762 на КЧСИ с р-н на д-е ОС–Разград, връчена на 12.08.2020 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и предвид липсата на доброволно плащане на дължимите суми от страна на ответника, по заявление от банката било образувано ч.гр.д. № 85/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат. В процес на посоченото заповедно производство ответника П. бил осъден съгласно Заповед № 260072/03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 03.02.2021 г. да заплати на ищеца дължимите от него суми по Договор за издаване на кредитна карта № VC196172 от 12.09.2013 г., а именно: 2114,10 лв. – главница за периода от 20.05.2019 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2021 г., 510,05 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.08.2020 г., 230,21 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.03.2020 г., 52,04 лв. – такси по договора, начислени за периода от 02.05.2019 г. до 19.01.2021 г., 96,00 лв. – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и деловодни разноски в заповедното производство: 60,05 лв. – заплатена държавна такса и 402,10 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, за ищецът възникнал правен интерес от образуване на настоящото исково производство, в срока по чл.415 от ГПК. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. В.

П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес град **, че съществува изискуемо вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 по издадената Заповед № 260072/03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 85/2021 г. по описа на РС – Кубрат, както следва: 2114,10 лв. – дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта “VISA CLASSIC” № VC196172/12.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 510,05 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.08.2020 г.; 230,21 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; 52,04 лв. – такси; 96,00 лв. – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство разноски. Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, вр. чл.240 и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът е представил цитираните в исковата молба писмени доказателства, и претендира съда да приложи по настоящото соченото ч.гр.д.№ 85/2021 г. по описа на РС-Кубрат, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото. При редовност на призоваването не се явява в о.с.з., като изпраща становище, че 2 подържа исковете, така както са предявени.

Ответникът ПЕTКО В. П., ЕГН **********, с адрес в **, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в дадения едномесечен срок, депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, а относно основателността на исковите претенции към ответника ще ангажира становище след събиране на посочените от ищеца доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл. 235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Договор за издаване на кредитна карта № VC196172 от 12.09.2013 г., е сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, от една страна като кредитор и ПЕTКО В. П., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател. Съгласно договора банката предоставила на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3000,00 лв. и е издала като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта Visa Classic. С оглед специфичния характер на кредитния продукт, картодържателят можел да усвоява различни суми през различни периоди. Дължал като главница само това, което е изтеглил (потребил) като стойност от картата, поради което е възможно за някои месеци да не дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми или дължимите такива са заплатени. Съгласно чл. 9 от ОУ към процесния договор, банката издавала и изпращала всеки месец до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички транзакции с картата, както и всички операции на картодържателя, извършени през съответния месечен период, както и всички задължения на картодържателя във връзка с ползваната от него карта. Ответникът преустановил редовните плащания на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечение, като първите просрочени извлечения били от месец май 2019 г. и от месец юни 2019 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.20.2 от ОУ към процесния договор, банката е обявила задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо с Покана чрез ЧСИ Деян Драганов рег. № 762 на КЧСИ с р-н на д-е ОС–Разград, връчена на 12.08.2020 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и предвид липсата на доброволно плащане на дължимите суми от страна на ответника, по заявление от банката било образувано ч.гр.д. № 85/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат. В процес на посоченото заповедно производство ответника П. бил осъден съгласно Заповед № 260072/03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 03.02.2021 г. да заплати на ищеца дължимите от него суми по Договор за издаване на кредитна карта № VC196172 от 12.09.2013 г., а именно: 2114,10 лв. – главница за периода от 20.05.2019 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2021 г., 510,05 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.08.2020 г., 230,21 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.03.2020 г., 52,04 лв. – такси по договора, начислени за периода от 02.05.2019 г. до 19.01.2021 г., 96,00 лв. – разноски за връчване на уведомление 3 за предсрочна изискуемост, както и деловодни разноски в заповедното производство: 60,05 лв. – заплатена държавна такса и 402,10 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано срещу ответника Изпълнително дело № 20217620400358 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762, с район на действие ОС-Разград, в производството по което издадената срещу него ЗИ е връчена по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК и са събрани данни, че длъжника не живее на адреса, поради което с разпореждане № 260065/04.12.2023 г., връчено на 18.12.2023 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок, което се възползва от тази възможност в законоустановения срок.

Договор за издаване на кредитна карта № VC196172 от 12.09.2013 г., е неоспорен от ответника и носи подписите на двете страни. Същият представлява частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни, като е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 12.09.2013 г. договор. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3000,00 лв. и е издало като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта Visa Classic, като ответникът се задължил да възстановява усвояваните от него суми, ведно с предвидената в договора лихва, съобразно издадените от кредитора месечни извлечения. Ответникът не е погасил задължението си към ищеца, оставайки задължен за претендираните в заповедното производство суми, видно от неоспореното извлечение от счетоводните книги, за сумите: 2114,10 лв. – главница за периода от 02.05.2019 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2021 г., 510,05 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.08.2020 г., 230,21 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 02.05.2019 г. до 12.03.2020 г., 52,04 лв. – такси по договора, начислени за периода от 02.05.2019 г. до 19.01.2021 г., 96,00 лв. – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, и преустановил всякакви плащания по договора, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл.

240 от ЗЗД в претендираните от ищеца размери. В тази насока е и извършеното доказване на иска.

Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е постъпило в съда на 02.02.2021 г., поради което 4 основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.