Решение № 3020 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3020 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330100236 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. С. К., ЕГН ********** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени иск за прогласяване недействителността на договор за паричен заем Кредирект № ****сключен на*****между И. С. К., ЕГН ********** и ответното дружество, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, поради противоречие със закона и на добрите нрави, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът не прогласи за нищожен договора за кредит да прогласи за нищожна клаузата на чл.3, т.3.5 от договора за кредит поради противоречието й със закона; да прогласи за нищожна клаузата на чл. 3, т.3.7 от договора за кредит като противоречаща на добрите нрави и закона, иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.6, ал. 1 за неустойка и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумите в размер на 33, 73 лева за лихва и 207,27 лева за неустойка, представляващи недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски кредит №********г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат съображения, че на **** г. между страните бил сключен договор за паричен заем Кредирект №******по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 9,07 % за срок от три месеца. В чл. 6 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение и поръчителство на едно или две физически лица, отговаращи на условията на чл. 33, ал. 1, т. 1-2 от ОУ на договора за заем или банкова гаранция, в противен случай на осн. член 6 от договора се дължи неустойка от 207,27 лева, платима разсрочено с погасителната вноска.

Ищецът твърди, че клаузата на за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации. Твърди се, че договора за кредит е недействителен, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на реално приложимия, понеже в него не са включени всички разходи по кредита, като предвидената неустойка. Твърди се, че по договора е престирана общата сума от 741 лева, от които 241 лева недължимо платени над чистата стойност на кредита. С оглед посоченото се предявяват исковите претенции и се претендират разноски в производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се посочва, че е налице злоупотреба с процесуални права, доколкото ищецът образувал няколко дела за оспорване на една и съща клауза по различни договори. Поради изложеното се претендира производствата да бъдат съединени. От правна страна се излагат доводи, че договорът за паричен заем и клаузата за такса неустойка били действителни, доколкото са спазени всички изисквания на ЗПК. В договора били посочени ГПР и начинът му на формиране. Признава се получаването на процесните суми. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договор за паричен заем Кредирект № ****** г. при следните параметри: предоставена сума от 500 лева, при ГЛП от 40,05 % и ГПР 49,07 %), както и че ищцата е платила по договор за кредит общата сума от 741 лева.

Не е спорно и че между страните е постигната договореност съобразно чл. 6 от договора, че е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 207,27 лева, която се начислява автоматично от заемодатея и че същата се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Горните обстоятелства документално се подкрепят от представения договор за паричен заем, общи условия и стандартен европейски формуляр.

Относно въпроса за недействителност на договора за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Посочената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, видно от отговора на исковата молба, в който този факт се признава, ето защо съдът приема, че посочения в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договорите за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо предявеният уст. иск се явява неоснователен.

След като процесния договор за паричен заем е недействителен, платената по кредита сума от потребителя е в размер на 741, лева, лева, а чистата стойност на кредита е 500 лева, всичко платено над чистата стойност на кредита подлежи на връщане като неоснователно платено на осн. член 23 ЗПК, а именно сумата от 241 лева. Върху тази сума ще се присъди и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, което искане е правоувеличаваща последица от предявяването на исковата молба и е своевременно заявено.

По разноските:

С оглед изхода от спора следва да се осъди „Сити Кеш“ ООД да плати на ищеца държавна такса по производството в размер на 51,12 евро за държавна такса и 400 евро за платено адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на И. С. К., ЕГН ********** сумата от 17,25 евро за лихва и 105,98 евро за неустойка, представляващи недължимо платени суми по недействителен договор за паричен заем Кредирект №***** сключен на *******г. между И. С.

К., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на И. С. К., ЕГН ********** разноски от държавна такса по производството в размер на 51,12 евро и 400 евро платено адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3