Решение № 50 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330115966 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. Караджа“ № 2, е предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, ЕИК 000695089, с адрес гр.

София, бул. „Македония“ № 3, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 571,10 лв. главница по регресна претенция, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по комбинирана имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ със застрахователна полица № ****, във връзка с щета № ******, заведена относно пътно - транспортното произшествие (ПТП) от дата ***, настъпило по път от Пловдив – с. Брестник, при което са причинени щети на лек автомобил ********, и сумата от 189,04 лв. обезщетение за забава за периода 05.02.2021 г. – 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – *****, до окончателното изплащане на сумата.

За процесната претенция била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № ***** по описа на СРС, 90 гр.с. Постъпилото възражение по реда на чл. 414 ГПК обосновавало правния интерес от предявяване на настоящия иск.

В исковата молба се твърди, с комбинирана застрахователна полица № **** от **** ищецът ЗАД „Армеец” е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на лек автомобил марка ****, със срок на действие от ****** 1

Твърди се, че на ****г. на републикански път от Пловдив, с посока на движение към гр. Брестник, срещу сервиз „Калоферов“ било настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ със застрахования лек автомобил, а именно при навлизане в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно –дупка били нанесени материални щети по автомобила, изразяващи се в спукана задна лява гума. Водачът на лекия автомобил М. Р. Х. била уведомила застрахователното дружество и завела искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил, в резултата на което при дружеството била заведена преписка по щета под № ****** и изготвена ликвидационна преписка с опис причинените увреди по лекия автомобил, явяващи се имуществени вреди за неговия собственик. Съгласно фактура №****** издадена от автосервиз „М Кар“ ООД, вложените части и материали, както и калкулирания труд за отстраняване на увредите бил в размер от 571.10 лв. и включват: подмяна на части, ремонт на автомобила, заедно с калкулирана цена на труд. Изтъква се, че с Платежно нареждане № *****, ЗАД „Армеец“ било изплатило в полза на автосервиз „М Кар“ ООД, застрахователно обезщетение, а именно сума в размер на 571.10 лв., като били извършени и ликвидационни разноски, в размер на 10.00 лв., или общо 571.10лв.

Развиват се съображения, че с изплащането на дължимите суми ищецът ЗАД „Армеец“ бил изпълнил задължението си на застраховател по имуществена застраховка „Каско и Злополуки“ на МПС да покрие причинените на увредения автомобил щети, поради което и на основание чл.410, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.86 ЗЗД имал правото на обезщетение до размера на изплатената сума. Ищецът поддържа още, че отговорността на АПИ за причинените щети в случая се извеждала от императивните разпоредби на чл.8, ал.2, чл.19, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, т. 1 и чл.30, ал.1 от ЗП вменяващи задължения на ответната Агенция да управлява и поддържа /по смисъла на §1, т.14 от ДР към ЗП/ републиканските пътища и да осигурява безопасността на пътното платно по тях. Сочи, че наличието на несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно представлява неизпълнение на тези задължения, поради което и АПИ носи отговорност за причинените от бездействието си вреди на трети лица. Поддържа се, че неизпълнението на задълженията на служителите на Агенцията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало противоправно бездействие, което било в пряка причинна връзка с конкретния вредоносен резултат – причинило е имуществени вреди на процесния лек автомобил. Поради изложеното ищецът счита, че е възникнала обезпечително – гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - Агенция „Пътна инфраструктура”.

Поддържа се още, че било възникнало регресно право на застрахователя ЗАД „Армеец“ да иска възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди, което да се възстанови от възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вредите. В тази връзки се посочва, че с писмо ****, получено на **, придружено с ликвидационната преписка по щетата, ищецът бил поканил 2 ответника доброволно да заплати сумата от 571,10 лева, но същата не била заплатена до настоящия момент.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който се оспорва настъпването на твърдяното от ищеца ПТП, предвид липсата на съставен констативен протокол, който в частност и да отрази състоянието на пътната настилка и мястото на инцидента. В тази връзка се изтъква, че представената декларация от водача на л.а. не е достатъчно да установи тези обстоятелства. Оспорва настъпването на описания механизъм на ПТП, вида и размера на вредите, както и причинната връзка с инцидента. Сочи, че не били ангажирани доказателства относно състоянието на автомобилните гуми преди инцидента. Оспорва да е съществувало задължение за застрахователя да заплаща обезщетение, респ. оспорва и валидността на твърдяното застрахователно правоотношение.

Липсвало посочен рег. номер на автомобила в представената застрахователна полица, а в уведомлението от водача не бил посочен номер на полицата. Не били представени и доказателства за заплащане на застрахователните премии.

Заявява се възражение за съпричиняване на застрахователното събитие от страна на водача, за който се твърди, че не бил съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка и настилка на платното за движение. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска, както и да се присъдят сторените разноски. Не се ангажират доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По допустимостта на иска:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***** по описа на СРС, 90 гр.с., образувано по депозирано от ЗАД „Армеец” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ** Срещу заповедта е постъпило възражение от АПИ по реда на чл. 414 ГПК в едномесечния от връчването й на длъжника. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Застрахователното дружество ищец е сключило валиден договор за комбинирана имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ със застрахователна полица № **** на лек автомобил ********, видно от представеното с исковата молба копие на полицата. Застрахователното 3 покритие по процесния договор е 29.11.2017 г. – 28.11.2018 г. Твърдяното ПТП е на пътен участък от републиканската пътна мрежа с причиняване на имуществени вреди по лекия автомобил от дата ***, т.е. е в периода на застрахователното покритие. Настъпилото застрахователно събитие също е в рамките на покрития риск по застраховката.

С назначената по делото съдебна-автотехническа експертиза се установи, че на *** при движение в посока от Пловдив към с. Брестник срещу сервиз „Калоферов“ е настъпило произшествие /ПТП/ с процесния лек автомобил, като е навлизал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. От ПТП-то са нанесени материални щети по автомобила, изразяващи се в спукана задна лява гума. Гумата е била със степен на износване 20%. Дълбочината на дупката е била около 10 см и повече. Вещото лице е посочило, че при преминаването на задно ляво колело през дупката, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. Калкулацията на ремонта възлиза на 521,97 лв, като с труда на автомонтьорите и ДДС достига до 655,17 лв.

След възникване на ПТП –то, застрахователното дружество ищец е надлежно и в срок уведомено за настъпилото застрахователно събитие с Уведомление-декларация по застраховка „Каско на МПС“, налично към исковата молба, при което е образувана при застрахователя преписка по щета под № ******. Ремонтът на повредената задна лява гума е възложен от застрахователя на „М Кар“ ООД, като той е удостоверен с приемопредавателен протокол и е заплатен по фактура № ** от **, също представени с исковата молба.

Във връзка с реализирането застрахователно събитие и причинената имуществена вреда на процесния лек автомобил по делото е разпитана и свидетелката М. Р. Х., която е управлява автомобила по време на инцидента.

Свидетелката потвърждава настъпването на инцидента, както и че почеркът и подписът на уведомлението до застрахователя за щета са нейни. Същата сочи и че автомобилът е бил отремонтиран, което се потвърждава от представените с исковата молба писмени доказателства, в това число калкулации на ремонта и фактура, съставени от „М Кар“ ООД, както и приемо-предавателен протокол.

С назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото се установи, че застрахователната премия по процесната застрахователна полица за комбинирана имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ възлиза на 6282,37 лв., платима разсрочено на 4 вноски, като последната вноска е платена на 27.08.2018 г. в размер на 1570,59 лв. Застрахователното обезщетение по щета № ****** е изплатено по банков път на „М-КАР“ ООД в размер на 571,10 лв.

За същата сума – 571,10 лв., ведно с начислените от застрахователя ликвидационни разходи и лихви, е изпратена и регресна покана до АПИ от настоящия ищец ЗАД „Армеец” АД, връчена на **

Съобразно изложените факти и обстоятелства и след преценката на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и 4 заключенията на вещите лица съдът намира, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за ЗАД „Армеец” АД възниква правото на регресна претенция към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/. Предявеният иск за заплащане на сумата от 571,10 лв. е допустим и основателен в пълния претендиран размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането след заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения спрямо деликвента. Несъмнено в случая между обезщетения собственик на автомобила и ищцовото дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по комбинирана имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“. Налице е упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете насрещни страни във връзка с настъпили имуществени щети по процесния автомобил. Както се сочи и в исковата молба отговорността на АПИ за причинените щети в случая се извеждала от императивните разпоредби на чл.8, ал.2, чл.19, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, т. 1 и чл.30, ал.1 от ЗП вменяващи задължения на ответната Агенция да управлява и поддържа /по смисъла на §1, т.14 от ДР към ЗП/ републиканските пътища и да осигурява безопасността на пътното платно по тях, предвид и че не се оспорва процесният пътен участък да е част от републиканската пътна мрежа.