Решение № 360 от 24.07.2025, Районен съд - Търговище

Съд: Районен съд - Търговище
Дело: Гражданско дело 1747/2024
Вид: Решение № 360
Подписан: 24.07.2025
В сила: 18.08.2025
Състав: ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

чл.410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Търговище, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Ж. Люб. Ив. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101747 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК , за сумата от 1087,16 лв.

Ищецът твърди, че между страните е имало сключени Договор за мобилни услуги от дата 25.04.2022 г. за ползване на мобилен номер **********, с избран абонаментен план Тотал Макс 49,99 лв. промо 39,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 25.04.2024 г.;

Договор за мобилни услуги от дата 25.04.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Интернет+ 16,99 лв. промо 10,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 25.04.2024 г.;

Договор за мобилни услуги от дата 04.06.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Интернет+ 16,99 лв. промо 10,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 04.06.2024 г.;

Твърди се в молбата, че Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението по тях е фактурирано под клиентския номер на абоната № **********. Между страните били сключени и Договор за мобилни услуги от дата 28.10.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Интернет + 13,99 лв. промо 2,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 28.10.2024 г. и Договор за мобилни услуги от дата 06.11.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Тотал Макс 23,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 06.11.2024 г., а потреблението по тях е фактурирано под клиентския номер на абоната № **********.

Услугите, предоставяни по договорите за мобилни номера **********, **********, **********, **********, ********** са били фактурирани от ищеца под индивидуален клиентски номер на абоната № **********, под който номер са издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от дата 05.10.2022 г. до дата 04.01.2023 г., като стойността на ползваните от ответника услуги и дължими по договорите такси възлизали на 242,84 лв., която сума не била заплатена от ответника по начина и в сроковете, посочени в договорите. Ищецът твърди, че услугите, предоставяни по договори за мобилни номера **********, ********** са фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № **********, под който номер са издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от дата 01.10.2022 г. до дата 31.12.2022 г. на обща стойност 90,77 лв., незаплатена от ответника, или неизпълненото задължение, възникнало от сключените договори възлизало на 333,61 лв., представляващо незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги. Ищецът твърди, че съгласно ОУ към договорите при констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират. Така поради неизпълнение от страна на ответника на поетите с договорите задължения да заплаща редовно стойността на предоставените му мобилни 2 услуги, за които задължения ищецът издавал фактури по периоди, договорите били прекратени едностранно от последния, а предоставените услуги деактивирани. Ищецът твърди, че поради предсрочното прекратяване на договорите, поради неизпълнение от ответника е начислил неустойка в общ размер на 753,55 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси по всеки един от предсрочно прекратените договори.

Ищецът твърди, че за непогасените от ответника задължения, се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочените по-горе задължения, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. В съдебно заседание редовно призован ищецът не се явява.

В дадения месечен срок ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба. Не е взел становище по предявения иск, не е представил доказателства, няма направени от него доказателствени искания. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 1275 / 2024 год. на РСТ ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение против длъжника, искането е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 598 / 25.09.2024 год. за сумата от 333.61 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги; 753.55 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент; 39 лв. оставащи незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг; ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 26.08.2024 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания от съда да установи претенциите си по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

Ищецът претендира вземането по заповедта, с изключение на сумата от 39,00 лв. – лизингови вноски, която не е предмет на установителния иск.

Безспорно е по делото, че между страните е съществувала облигационна връзка по силата на договори за предоставяне на мобилни услуги. От приложените по делото писмени доказателства се установи, че на ответника са предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 25.04.2022 г. за ползване на мобилен номер **********, с избран абонаментен план Тотал Макс 49,99 лв. промо 39,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 25.04.2024 г.; Договор за мобилни услуги от дата 25.04.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Интернет+ 16,99 лв. промо 10,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 25.04.2024 г.;

Договор за мобилни услуги от дата 04.06.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Тотал Макс 49,99 лв. промо 39,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 04.06.2024 г., като със заявление за смяна на номер ответникът е променил ползвания номер, като е избрал да ползва мобилен номер **********; Договор за мобилни услуги от дата 06.11.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Джуниър с неограничени минути 13,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 06.11.2024 г., като потреблението по тях е фактурирано под клиентския номер на абоната № **********. От писмените доказателства се установи също така, че между страните са били сключени и Договор за мобилни услуги от дата 28.10.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Интернет + 13,99 лв. промо 2,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 28.10.2024 г. и Договор за мобилни услуги от дата 06.11.2022 г. за ползване на мобилен номер ********** с избран абонаментен план Тотал Макс 23,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 06.11.2024 г., а потреблението по тях е фактурирано под клиентския номер на абоната № **********.

Ответникът не е оспорил възникналата облигационна връзка между него и ищеца по силата на посочените по-горе договори, не е оспорил, че 4 ищецът е предоставил мобилни услуги в процесните периоди. Липсват твърдения на ответника, че е бил изправна страна и че е заплащал своевременно предоставените му услуги по договорите. Безспорно е по делото, че поради забавата на ответникът при изпълнение на задължението да заплаща месечните такси за предоставените му мобилни услуги, в периода 01.10.2022 год. – 04.01.2023 год., за които ищеца издавал фактури по периоди, последния прекратил едностранно договорите, а предоставяните по тях услуги били деактивирани.

Видно от приложените по делото фактури № 7342717086 / 01.11.2022 г., № 7343990831 / 01.12.2022 г., № 7345254999 / 01.01.2023, № 7342831607 / 05.11.2022 г., № 7345483313 / 05.01.2023 г. и кредитни известия, издадени от ищецът всички неплатени задължения на ответника по процесните договори възлизали на 333,61 лв., представляващо незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги, а начислената неустойка е в размер на 753,55 лв., които суми са предмет на установяване в производството. Ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства да е погасил задълженията си към ищеца изцяло, или частично, след издаване на заповедта за изпълнение и до приключване на устните състезания.

При установеното по горе съдът счита, че ответникът дължи на ищеца както сумите за ползваните мобилни услуги, така и неустойките за предсрочно прекратяване на договорите. Страните по един договор могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват.

Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения. В случая установената между страните неустоечна клауза е действителна, тъй като размерът на отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението на задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е установено в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Съгласно клаузите на договора неустойката се 5 формира от трикратния размер на месечните абонаментни такси и ищецът я претендира именно уговорения трикратен размер.

Безспорно е предвид събраните по делото писмени доказателства, че ответникът е неизправна страна по договорите и не е изпълнявал задължението си да заплаща редовно и в срок предоставените от ищеца услуги, което е дало основание на последнията едностранно да прекрати договорите, за което както беше посочено по-горе ответника е бил уведомен, а едностранното прекратяване на договора поради неизпълнение е основанието за въникване на задължението за неустойка, поради което съдът счита за доказано съществуването на вземане за неустойка в полза на ищеца.

С оглед изложеното съдът счита предявения иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за сумата в общ размер от 1087,16 лв.- незаплатени месечни абонаментни такси и неустойка, за което има издадена заповед за изпълнение е доказан и по основание и по размер.