Разпореждане № 36622 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 36622 гр. София, 28.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно гражданско дело № 20251110108941 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на А... ЕООД с ЕИК: ... и адрес: гр. С.. 8.., общ. Столична, обл. София (столица) за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК спрямо М. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С..., общ. Столична, обл. София (столица) за сумата от:

1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 281199 от 01.03.2019 г. ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, 274,28 лева (двеста седемдесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.03.2019 г. до 02.03.2020 г., 303,46 лева (триста и три лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.03.2020 г. до 29.01.2025 г., 392,97лева (триста деветдесет и представляваща неплатени дължими такси два лева и

97 стотинки),

1 341,72 лева (хиляда триста четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 281199 , които се излага, че са дължими като ползвани по Договор за потребителски кредит № 281199 от 01.03.2019 г. като за част от които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК.

От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения Договор за потребителски кредит се установява, че между длъжника и 1 кредитора е сключен договор за паричен заем с Договор за потребителски кредит № 281199 от 01.03.2019 г.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 1 341,72лева, представляваща неустойка по чл.33, ал.1. и чл.37, ал. 3 и 4 от договор за потребителски кредит. В посочената разпоредба е уговореното задължение за кредитополучателя в срок от 3 дни от сключването на договора, да осигури едно от следните обезпечение: 1. поръчителство на трето физическо лице, което трябва да отговаря на изискванията, посочени в договра; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора

Така уговорените обезпечения съдът намира, че са трудно изпълними.

Това е така, защото обезпечението предпоставя осигуряването на физическо лице, което трябва да отговарят на завишените изисквания за финансова обезпеченост. Същото се отнася и до другия вид обезпечение – банкова гаранция, която предвид характера на договора, чието вземане ще обезпечава би било невъзможно предоставянето му, а свързаните с банковата гаранция разходи за кредитополучателя биха оскъпили кредита, което неминуемо би довело до надвишаване на максималния размер на ГПР, определен в ЗПК.

Всичко това води до единствения възможен извод, че кредиторът е въвел едно изискване за предоставяне на обезпечение, което е неизпълнимо от кредитополучателя. От друга страна, следва да се има предвид, че 2 предоставянето на обезпечение само по себе си обезпечава изпълнението на главното задължение на кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение срещу поръчителите. В общия случай, предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора, респективно при непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й. В случая обаче, задължението за предоставянето на обезпечение е уговорено след сключването на договора за кредит, след като сумата е предоставена на кредитополучателя. Това неминуемо обоснова извод, че при сключването на договора кредиторът е бил наясно, че обезпечение няма да бъде предоставено.

Всичко това – уговарянето на задължение за предоставяне на обезпечение, което е на практика неизпълнимо, и то след сключването на договора за кредит и предоставянето на заемната сума; санкционирането на това неизпълнение с неустойка; начисляването на неустойката преди да е налице неизпълнение на главното задължение и дължимостта й, независимо дали длъжникът е изправен навежда на извода, че тази неустойка има характера на лихва. С процесната неустоечна клауза, кредиторът се е опитал да заобиколи въведеното в Закона за потребителския кредит ограничение на размера на годишния процент на разходите, като я е охарактеризирал като разход свързан с кредитния риск при неизпълнение на едно акцесорно задължение - за предоставяне на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за допълнителни услуги са недължими.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на А... ЕООД с ЕИК: ... и адрес: гр. С.. 8.., общ.

3

Столична, обл. София (столица) спрямо М. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С..., общ. Столична, обл. София (столица) за сумата от 1 341,72 лева (хиляда триста четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит № 281199 от 01.03.2019 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане от страната.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4