Решение № 3202 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3202 гр. *****, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110124679 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по предявен от „Г. З.“ ЕАД срещу „Д. З.“ АД.

Ищецът твърди, че на 11.04.2024 г., в гр. *****, на бул. „******“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Пежо Боксер“, рег. № *******, е реализирано събитие – ПТП, между застрахования при него лек автомобил и камион „Мицубиши Кантер“ с рег. № ******. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на камион „Мицубиши Кантер“ с рег. № ******, който при извършване на обратен завой е предизвикал ПТП. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът сочи, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1268.18 лв. по отношение на автомобил „Пежо Боксер“, рег. № *******.

Поддържа, че по отношение на камион „Мицубиши Кантер“ с рег. № ****** към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен на да заплати претендираната в настоящото производство главница, но ответникът отказал.

Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 лв., предявена като частичен иск от такъв в размер от 1283,18 лв., включваща 15 лв. ликвидационни разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил „Пежо Боксер“, рег. № ******* вследствие на ПТП от 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (30.04.2025 г.) до окончателното плащане.

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва 1 механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с протИ.правното поведение на лицето, сочено за делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило процесното ПТП, от което са причинени вреди на застрахования при ищеца по застраховка Каско МПС автомобил, както и каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: застрахователното събитие – пътнотранспортно произшествие от 11.04.2024 г. – представлява покрит застрахователен риск по застраховка Каско, сключена със застрахователна полица № ************; ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на камион „Мицубиши Кантер“ с рег. № ****** към момента на настъпване на застрахователното събитие. Тези обстоятелства съдът приема за установени.

В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина, респективно да докаже погасяване на процесното вземане.

От представения по делото двустранен констативен протокол от 11.04.2024 г. и показанията на разпитаните по делото свидетели – Т. Б. и И. И.

– се установява, че на 11.04.2024 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие в гр. ***** на бул. „******“ между автомобил „Пежо Боксер“, рег. № ******* и камион „Мицубиши Кантер“ с рег. № ******.

Установява се, че водачът на товарен автомобил „Мицубиши Кантер“ – Т. Б., е направил обратен завой на бул. „******“, без такъв обратен завой да е бил разрешен, предвид наличието на пътна маркировка – двойна непрекъсната линия. Установява се, че бул. „******“ в тази част има четири ленти за движение – две в едната посока и две в другата, като водачът на камиона „Мицубиши Кантер“ е предприел обратния завой от лява лента за насрещно спрямо автомобила „Пежо Боксер“ движение, като вместо да навлезе само в лява лента по посока на движението, водачът, предприел обратния завой, е навлязъл и в дясна лента по посока на движението, като по този начин е настъпило съприкосновение с паркирания в дясна лента по посока на движението товарен автомобил „Пежо Боксер“.

Този механизъм на ПТП се установява от двустранния констативен протокол от 11.04.2024 г., показанията на двамата свидетели, които потвърждават, че именно те са поставили подписите си на протокола, както и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелят Б. няма ясен спомен за настъпилото ПТП, като изтъква, че по професия е шофьор и е участвал в още няколко пътни транспортни произшествия в същия период, но изрично 2 потвърждава, че подписът на двустранния констативен протокол е негов.

Показанията на свидетеля И. са подробни и последователни, като кореспондират напълно с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на товарен автомобил „Мицубиши Кантер“, който е предприел маневра обратен завой на място, на което такава маневра не е била разрешена, в нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДВП. На следващо място, при извършване на забранената маневра, водачът на товарен автомобил „Мицубиши Кантер“, в нарушение на чл. 38, ал. 1, във вр. с чл. 36, ал. 1 и 2 ЗДВП (редакция към ДВ, бр. 43 от 26.04.2002 г.), не е навлязъл от най-лявата лента за насрещно движение по възможно най-краткия път в най-лявата лента по посока на движението, а е навлязъл и в дясна лента, където е бил паркиран управлявания от свидетеля И. И. автомобил. В този смисъл са както показанията на свидетеля И., така и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза (включително и схемата на ПТП).

От заключението на вещото лице се установява, че щетите по товарен автомобил „Пежо Боксер“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 11.04.2024 г. произшествие. Ето защо оспорването на ответника, че липсва причинна връзка между настъпилото ПТП и щетите по увредения товарен автомобил, е неоснователно.

Стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил „Пежо Боксер“, изчислена на база пазарни цени, според вещото лице възлиза на сумата от 1268,18 лв. Предявеният по делото иск е частичен, като от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по товарния автомобил „Пежо Боксер“, възлиза на повече от сумата от 10 лв., какъвто е размерът на предявения частичен иск.

Направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Последният не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”.

Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали или не обезщетението.

В конкретния случай принос за настъпване на ПТП има единствено във виновното поведение на водача на товарен автомобил „Мицубиши Кантер“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Същият, при извършване на забранена маневра обратен завой в нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДВП, е допуснал и второ нарушение – на чл. 38, ал. 1, във вр. с чл. 36, ал. 1 и 2 ЗДВП (редакция към ДВ, бр. 43 от 26.04.2002 г.) и чл. 85, във вр. с 83, 3 ал. 1 и 2 ППЗДВП, като е навлязъл в двете ленти по посока на движението, вместо да навлезе само в най-лява лента. Ето защо доводите на ответника, развити в писмения отговор, че водачът на товарния автомобил „Мицубиши Кантер“ се е движел правилно по пътното платно, са неоснователни. Съдът намира, че е ирелевантно обстоятелството дали увреденият автомобил „Пежо Боксер“ вече е бил паркиран или в този момент е предприемал движение на заден ход с цел да паркира, доколкото водачът на автомобила „Пежо Боксер“ не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че при предприемане на забранена маневра обратен завой от лява лента за насрещно движение, водачът на товарен автомобил „Мицубиши Кантер“ ще навлезе в най-дясна лента по посока на движение, където се е намирал автомобилът „Пежо Боксер“.

По изложените съображения предявеният частичен иск е основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати по него сумата от 10 лв., равняваща се на 5,11 евро.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че считано от 01.01.2026 г. официалната валута на ****** България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в ****** България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираната сума в евро, а с цел яснота посочи и левовата й равностойност в диспозитива на решението.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира държавна такса, депозит за съдебно-автотехническа експертиза, депозит за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение. По отношение на държавната такса следва да се присъди сумата от 25,56 евро, доколкото това е дължимата държавна такса за разглеждане на иска, предвид неговата цена. За разликата между тази сума и сумата от 28,29 евро, ищецът разполага с възможността да поиска възстановяване на погрешно надвнесена държавна такса. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер от 102,26 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „*************“ № 68, да заплати на „Г. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул.

„**********“ № 47А, по предявения частичен иск с правна квалификация чл.

411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата в размер от 5,11 евро (с левова равностойност 10 лева), представляваща част от вземане в общ размер от 1283,18 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил „Пежо Боксер“, рег. № ******* вследствие на пътно-транспортно произшествие от 11.04.2024 г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил „Мицубиши Кантер“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при „Д. З.“ АД, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 30.04.2025 4 г. до окончателното погасяване на вземането.

ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „*************“ № 68, да заплати на „Г. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул.