Решение № 669 от 13.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1589/2024
- Вид
- Решение № 669
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 05.07.2026
- Състав
- Валерия Родопова Диева
Други актове по делото
- Решение № 1016 от 27.07.2026 · Валерия Родопова Диева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за счетоводството
- чл. 5, ал. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 1 · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 613 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 625, ал.1 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 742 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 669 гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Десислава Пл. И.а като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20241100901589 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Oбразувано e по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подадена от „ОМВ България“ ООД, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „Кистен 5” ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.
Молителят твърди, че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на търговска сделка, представляваща договор за покупкопродажба на петролни продукти, сключен на 24.06.2022 г. Посочва, че по силата на този договор в периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г. е доставил на ответника уговорените стоки, за което са издадени 22 броя фактури. Ответникът не е заплатил дължимата за тях покупна цена, която възлиза на сумата от 203 482.23 лв., нито на падежа, нито към момента.
Заявява, че „Кистен 5” ЕООД не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо, счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Кистен 5” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдa, ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.
Длъжникът оспорва депозираната от „ОМВ България“ ООД молба по чл. 625 ТЗ, като счита същата за неоснователна. Заявява, че дружеството има вземания, които многократно надхвърлят неговите задължения. Сочи, че се правят опити за събиране на тези вземания, 1 във връзка с което са образувани съдебни дела. Ако същите бъдат успешно събрани, задълженията към молителя щели да бъдат погасени веднага. Ето защо, моли за отхвърляне на молбата на кредитора.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.1 и чл. 631 ТЗ, а именно: 1/ длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 2/ съдът следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.
613 ТЗ; 3/ да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл. 742 ТЗ, като затрудненията на длъжника не трябва да са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл. 631 ТЗ.
Относно първата предпоставка:
От вписванията в търговския регистър се установява, че ответното дружество е еднолично дружество с ограничена отговорност с вписан предмет на дейност: боуен терапия, кинезитерапия, масажи, диетология, астрология, балнеотуризъм; вътрешна и външнотърговска дейност със суров петрол, петролни деривати и всички видове нефтопродукти, природна газ, компресирана природна газ и втечнена природна газ; организация и експлоатация на бензиностанции, газстанции и търговски обекти,туроператорска дейност, туристическа агентска дейност, транспортни услуги, транспорт, логистика и спедиция, вътрешни и международни превози на пътници и товари в страна и чужбина, покупка на стоки или други вещи, с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; комисионни сделки; рекламни, информационни, програмни, импресарски и консултантски услуги; търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни лица; външнотърговски сделки, покупка, проектиране, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, изграждане на търговски и туристически обекти, реставрация и консервация на сгради, хотелиерство и ресторантьорство, поради което попада в обхвата на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по несъстоятелност съгласно чл. 607а, вр. чл. 1 ТЗ.
Относно активната легитимация на молителя:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
2
В конкретния случай производството по чл. 625 от ТЗ е инициирано по молба на „ОМВ България“ ООД – лице, което твърди да е кредитор на ответното дружество по търговска сделка.
От представения по делото Договор за продажба и доставка на петролни продукти от 24.06.2022 г. се установява, че между молителя и ответника е сключен договор, по силата на който молителят се задължава да продава и доставя на ответника („клиента“) горива, посочени в Приложение № 2 на договора, а клиентът се задължава да купува от „ОМВ България“ ООД съгласно условията на договора минималните количества продукти, както са уговорени.
От представените по делото 22 броя фактури се установява, че за периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г. „ОМВ България“ ООД е доставило на ответника уговорените стоки, като цената по всяка от фактурите е следвало да бъде заплатена в срок от един месец от издаването на всяка от фактурите. Стойността на всички фактури възлиза на 203 482.23 лв.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза с вх. на СГС № 120886/05.11.2024 г. процесните фактури са включени в дневниците по ДДС за покупки на ответника и е ползван данъчен кредит, като няма данни за извършени погашения по тях. Наред с това вещото лице е посочило и какъв е размерът на мораторната лихва върху всяка от фактурите, като за периода от 22.10.2023 г. /падежът на първата фактура/ до 31.07.2024 г. /датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда/ лихвата възлиза на 20 615.68 лв.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от „ОМВ България“ ООД, което се установи от изводите на вещото лице в заключението на основната СИЕ, по своята същност представлява и действие по признание, изразено от него чрез конклудентни действия на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че молителят е доставил описаните във фактурата стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката възниква задължението за заплащане на възнаграждение. С оглед на това съдът счита, че по делото се доказа, че „ОМВ България“ ООД е извършило доставка на стоки, представляващи петролни продукти в периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г., поради което за получателя на стоките – „Кистен 5“ ЕООД – е възникнало поетото със сключения договор от 24.06.2022 г. насрещно парично задължение да заплати уговореното възнаграждение, което възлиза на сумата от общо 203 482.23 лв.
По делото не са представени документи, от които да се направи извод, че тези вземания към молителя са погасени. Посоченото от вещото лице по допълнителното заключение на СИЕ от 08.04.2025 г., че съгласно представената от ответника оборотна ведомост от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. дружеството-ответник има задължения само към доставчици в размер на 106 446.70 лв., възникнали през 2024 г., не следва да се кредитира, тъй като, видно от изводите на вещото лице, счетоводството на ответника не е водено 3 редовно и щом няма документи, установяващи погасяване на задълженията към молителя, то следва да се приеме, че същите не са погасени.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не доказва факти, от които да се направи извод за погасяване на посочените задължения към молителя, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент молителят има вземания в посочените размери за главница, както и обезщетение за забава. Тези вземания са от вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Предвид извода за установена активна легитимация на молителя следва да бъдат обсъдени останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност, състояние на неплатежоспособност и началната дата.
Относно състоянието на неплатежоспособност:
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Следователно, липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо, краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и 4 основно този за обща ликвидност.
В приложение на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Кистен 5“ ЕООД не е изпълнил на падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към кредитора „ОМВ България“ ООД от сключена между тях търговска сделка – договор за продажба и доставка на стоки, т.е. такова задължение, имащо характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ. Това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на това задължение, т.е. от 22.10.2023 г. и продължава до настоящия момент, към който длъжникът не е погасил изцяло възникналото в негова тежест и изискуемо задължение по договора за продажба. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „КИСТЕН 5“ ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Разпечатката съдържа 31 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16fc72a2-fccd-4bd1-8b29-254c55bd7b93