Определение № 1418 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1418 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501246 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, съдебен адрес: *** – пълномощник на ищеца К. А. Т., против Определение № 3712 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 16763/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на адвокат Е. И. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и липса на мотиви на обжалваното определение. Поддържа се, че определяне на размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд не е зачел основни принципи на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията, пропорционалността и разумността на съдебните разноски, както и практиката на ВКС за размера на адвокатското възнаграждение. Оспорва се и отказът на първоинстанционния съд да присъди дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на разумност и пропорционалност, както и присъждане на ДДС върху същото.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, подадена чрез пълномощника адвокат Х. М., с който се оспорва като неоснователна частната жалба. Поддържа се, че искането за разноски е следвало да бъде отхвърлено, тъй като договорът за правна помощ не е индивидуализиран, а завеждането на множество граждански дела между същите страни, макар и по различни правоотношения, представлява злоупотреба с права. Иска се да бъдат приложени останалите искови молби, подадени от същия ищец, а производството по делото да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело С-744/2023 по въпроса дали при предоставена безплатна правна помощ се начислява ДДС. По същество се иска да бъде потвърдено обжалваното определение.

1

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна.

Производството е образувано по искове за недействителност на клауза от договор за потребителски кредит и връщане на недължимо платена сума по недействителната клауза.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявените искове и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., без да присъди ДДС.

По молба на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с Определение № 3712 от 18.03.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно в частта, с която не е присъден ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева съответства на вида и броя на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела от този вид, исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение между страните и не са събрани значителни по обем доказателства.

Следователно в тази част жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Възражението на ответника по частната жалба за злоупотреба с права е неотносимо, тъй като частна жалба с искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение не е подадена. Ето защо направеното в тази насока доказателствено искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на искането за присъждане на ДДС върху възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника на ищеца, регистриран по ЗДДС, жалбата е основателна. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ в случаите на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. За извършената правна услуга на адвоката се дължи възнаграждение, но не предварително от лицето, на което е предоставена правната помощ и съдействие, а от насрещната страна по делото, в случай на неблагоприятно за нея решение. С нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран, без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

2

Като е отказал да присъди ДДС върху определения размер на адвокатското възнаграждение, първоинстанционния съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на пълномощника на ищеца се присъдят още 40 лв., съставляващи ДДС върху вече определеното възнаграждение от 200 лв.

Искането на ответника по частната жалба за спиране на производството по делото поради образувано преюдициално запитване е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК е специална спрямо чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сити Кеш“ ООД за спиране на производството по делото до приключване на дело С-744/2023 на СЕС, както и искането за събиране на доказателства.

ОТМЕНЯ Определение № 3712 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 16763/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 599 от 12.02.2025 г., постановено по гр.д. № 16763/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с., частта за разноските, като ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, съдебен адрес: *** сумата от още 40 лв., съставляваща ДДС върху вече определеното възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. от 200 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3