Решение № 603 от 30.11.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. К., 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101203 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.3, ал.1 вр. с чл.1, ал.1,т.3 от ЗУТОССР.

Ищецът твърди, че в на ***. подал заявление в Г.Н.С. отдел „П.“, с директор М.Й. и главен счетоводител Н.Т. и бил приет като снабдител на детски градини, с щат 165лв. и осем часов работен ден. При подаване на документите трудовата му книжка останала в личен състав при М. К., а на него му бил поставен печат в личния паспорт и издадено пълномощно. Така в периода ***. - 30.05.1990г. изпълнявал длъжността „снабдител“ в отдел „П.", назначен от Й., която с Т. възложили на М. В. и И. Пейков да го въведат в работата. Предоставили му трудов договор и длъжностна характеристика, които подписал и които останали в архива на „П.“, находящ се в „Т.“. С М. В. бил в екип като зареждали детски ясли и градини. През периода на трудовото правоотношение получавал трудовото си възнаграждение по ведомост на „Централизирано снабдяване към детските градини" от касиера Г. М..

Фактурите от извършената дейност отчитал на А.Д. и на Т.В. (счетоводителки към „П."). През 1990г. прекратил трудовите взаимоотношения, тъй като държавните складове към онзи момент били изпразнени и се отменили зарежданията на детските градини. Работното му място било в общинска сграда (на мястото на сегашното училище „М.“). Снабдителите, шофьорите и товарачите се помещавали в канцелария в сградата. Договореното работно време било 8-часов работен ден от 7:30ч. до 16:30ч. на всеки делничен ден.

Брутното му трудово възнаграждение било в размер на 165лв. Директор на звеното била М. Й., а прекият му ръководител на Т.. Отговорник на 1 централизирано снабдяване била М. В., след което заел нейния пост.

Трудовото възнаграждение било изплащано срещу подпис във ведомост от лицето Г. М.. Лицата, които работели на същата и на помощните длъжности по времето на трудовото му правоотношение били: М. В. (снабдител), Н. Х.

(снабдител ясли), И. С. П. (снабдител), С.К. (товарач), И. Б. и П.Н. (шофьори), Р.Д. (шофьор). На 30.05.1990г. посетил Община К., за да му оформят и дадат трудовата книжка, но служителката от личен състав била в болнични, а след като отишъл месец по-късно разбрал, че се пенсионирала и новата служителка му съобщила, че документите му не са на територията на „Т.“.

Ходил да търси много пъти трудовата си книжка, но счетоводството било местено неколкократно и никой не знаел къде са архивите на Централизирано снабдяване. През 2020г. навършил годините за придобИ.е на право на пенсия.

След като започнал да събира документите, необходими за подаване на заявление до НОИ за отпускане на пенсия за стаж и възраст установил, че документите, удостоверяващи трудовия му стаж за горепосочения период не са налични в община К., както и че не са предоставени на НОИ. Започнал кореспонденция с молби, за да му се предадат удостоверенията УП2 и УП3, но отговорите на община К. били неясни. Подал молба и до НОИ, които с отговор му съобщавали, че при тях не са предоставени данни за положения от него труд от 1984 - 1990г. Ходил да търси много пъти трудовата си книжка, но счетоводството било местено неколкократно и никой не знаел къде са архивите на Централизирано снабдяване. Моли съда да постанови решение, с което да се признае, че в периода от 01.09.1984 г. до 30.05.1990 г. е полагал труд в звено Централизирано снабдяване към детските градини към отдел “Народна П.“ гр.К. на длъжност „снабдител“ на осемчасов работен ден.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община К. не е подала отговор на исковата молба.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК Териториално поделение на НОИ- гр.С. оспорва иска като недопустим позовавайки се на разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Заявява, че при направената проверка в системата на сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ - С. се установило, че към настоящият момент в НОИ няма предадени разплащателни ведомости и трудово-правни документи на осигурител „Централизирано снабдяване към детски градини“ гр.К.. Моли съда да остави без разглеждане исковата молба, подадена от И. Д. Г. като недопустима, а ако се прецени, че подадената молба е допустима да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното:

Съгласно Удостоверение с изх.№***г. на Община К., за лицето И. Д. Г., с ЕГН-********** не са намерени документи, удостоверяващи трудовия му стаж в Община К..

По делото е прието представеното от ищеца писмо изх.№*** г. на община К., съгласно което по повод молба вх.№*** от 14.12.2020 г., Община К. е отказала издаването на образец УП-3 за периода от 01.09.1984 г. до 30.05.1990 г. на И. Д. Г.- снабдител в отдел „П.“ към общината, тъй като не 2 разполага с необходимите документи – разплащателни ведомости за съответния период. Съгласно писмо изх.№****/12.04.2023 г., входирано под №4471/12.04.2023 г. на съда, Община К. удостоверява, че не са налични разплащателни ведомости за работници и служители от звено “Централизирано снабдяване към детските градини- гр.К.“ към отдел “Народна П.“ -гр.К., а такива са налични едва за периода след 1992 г.

Видно от уведомително писмо с изх.№*** от 01.12.2020 г. на ТП на НОИ – С., във връзка със заявление от И. Д. Г. за издаване на образец на УП-3 за периода 1984 г. – 1990 г. снабдител Централизирано снабдяване към детските градини гр.К., не са предадени архивни документи в сектор Отдел КПК, ТПС. от този осигурител, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж и доход.

По делото са представени заверено копие на титулна страница, стр.12-13 от трудова книжка на М. В. И.ова на длъжност общ работник и заверено копие на титулна страница, стр.12-13 от трудова книжка на И. С. П. на длъжност снабдител с вписано наименование на предприятие, учреждениеОбНС отдел П. гр.К..

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.3 вр. с чл.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Съгласно чл.5 от ЗУТОССР, трудовият стаж може да се установява в случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В случая от доказателствата по делото в т.ч. удостоверение изх.№***г. на община К. като правоприемник на ОбНС гр.К. се установява, че не се налични ведомостите за заплати за работници и служители в звено Централизирано снабдяване към детските градини към отдел “Народна П.“ за претендирания период. Установи се също, че такива документи не са предадени в архива на ТП на НОИ, както и че липсват писмени данни за претендирания стаж за положен от ищеца труд при сочения работодател/осигурител, което обосновава допустимостта на предявения иск.

За да бъде уважен предявеният иск ищецът следваше да докаже пълно и главно, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда, а ответникът възраженията си. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР в специалното производство не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/ осигурителния стаж. Тези доказателства трябва да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и по време на полагане на стажа. В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са посочени какви могат да бъдат тези писмените доказателства, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Освен изброените в ал.2 на цитираната норма писмени доказателства, такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки 3 конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж / Решение №401/22.02.2016 г. по гр.д.№228/2015 г. на ВКС, IV г.о., Определение №708 от 11.10.2017 г. по гр.д.№952/2017 г. на ВКС, III г.о., Определение №60741/01.11.2021 г. по гр. д.№1950/2021 г. на ВКС, III г.о. /. В случая доказателства по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗУТОССР не са представени от ищеца за да е налице т.нар. "начало на писмено доказателство" по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР, което да позволява стажът да се установява посредством свидетелски показания. С оглед изложеното съдът намира предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Г., с ЕГН-********** с адрес с.Ч., общ.К., ***, иск за признаване за установено по отношение на Община К., с адрес гр.К., *** и ТП на НОИ гр.С., с адрес гр.С., ***, че в периода от 01.09.1984 г. до 30.05.1990 г. е полагал труд в звено “Централизирано снабдяване към детските градини“ към отдел “Народна П.“ гр.К., на длъжност „снабдител“ на осемчасов работен ден, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4