Решение № 121 от 17.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000075 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на П. Х. С., М. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., всички с местожителство в гр. К., подадена чрез адв. Д. Д. от АК- гр. Д., срещу решение № 255/01.11.2023г., (поправено, по реда на чл. 247 ГПК с необжалвано решение № 305/14.12.2023г.), постановено по т. д. № 48/2023г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявени от въззивниците осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „Дженерали застраховане- гр. София, ЕИК 030269049, за присъждане на сумата от по 60 000лв. на П. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., и на сумата 70 000 лв.- на М. Х. С., претендирани като обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния брат Г. Х. С., настъпила в резултат на ПТП на 31.01.2020г., виновно причинено от Д. Х. Й. при управление на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № Н 1300 ВР, застрахован при ответника за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застр. полица № BG/08/119002139178, ведно със законната лихва върху всяка една от 1 главниците, считано от 02.07.2021г. (датата на отказа на застрахователя за изплащане на застрахователни обезщетения), до окончателно погасяване на задълженията.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с акцесорните претенции за законна лихва. Оплакванията са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на активна материалноправна легитимация на ищците, респ. за недоказана изключителност в емоционалната връзка между всеки от тях и Г. Х. С.- техен брат, както и за претърпени неимуществени вреди, които с оглед техния вид и интензитет, е справедливо да бъдат обезщетени.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Дженерали застраховане“ АД- гр. София, представлявано по пълномощие от юрк. В. Т., представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с искови молби на П.

Х. С., М. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., присъединени, на основание чл. 213 от ГПК, за общо разглеждане и решаване в производството по гр. д. № 48/2023г. по описа на сезирания съд, с които посочените лица са предявили осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Дженерали застраховане“ АД- гр. София, ЕИК 030269049, за присъждане на сумите от по 60 000лв. на П. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., и на сумата 70 000 лв. на М. Х. С., претендирани като обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им Г. Х. С., настъпила в резултат на ПТП на 31.01.2020г. Предявени са и акцесорни претенции за присъждане на законни лихви върху главниците, считано от 02.07.2021г.- датата на отказа на 2 застрахователя за изплащане на застрахователни обезщетения, до окончателното погасяване на задълженията. Твърди се, че ПТП, при което е загинал братът на ищците, е виновно причинено от Д. Х. Й. при управление на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № Н 1300 ВР, застрахован при „Дженерали застраховане“ АД- гр. София за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в застр. полица № BG/08/119002139178, както и че застрахователят е отказал изплащане на застрахователни обезщетения.

Първоинстанционното решение № 255/01.11.2023г., с което осъдителните искове са отхвърлени изцяло, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно приложимия за процесните отношения Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр.

102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., а именно подаване на извънсъдебни претенции, с обща молба, входирана при застрахователя на 21.06.2021г., за опреД.е и изплащане на застрахователни обезщетения, от името на ищците, чрез пълномощник- адв. Д. Д. от АК– гр. Д.. Не се спори, че по извънсъдебните претенции ответникът „Дженерали застраховане“ АД- гр.

София е отказал изплащане на застрахователни обезщетения с писмо изх. № 310007089/02.07.2021г.

Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на 3 лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказано изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

В конкретния казус, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила на 07.06.2022 г. присъда № 11 от 23.11.2021 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 314/2021 г. по описа на съда, Д. Х. И.а, ЕГН **********, е била призната за виновна в това, че на 31.01.2020 г. в гр. К., кв. К., общ. К., обл. Шумен, на ул.

„Ю. Г.“ до № ** в посока към с. Мадара, при управление на лек автомобил „BMW X6“с рег. № Н 1300 ВР, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на Г. Х. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

Не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че за увреждащия л. а. марка „BMW X6“ с рег. № Н 1300 ВР е сключен с „Дженерали застраховане“ АД- гр. София договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите”, обективиран в застрахователна полица № BG/08/119002139178, валидна от 17.08.2019 г. до 16.08.2020 г., т.е. действаща към датата на застрахователното събитие- 31.01.2020г.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Кметство гр. К., Шуменска област, Г. Х. С., починал в резултат на процесното ПТП, е брат на четиримата ищци П. Х. С., М. Х. С., А. Х. С. и Х.

Х. С..

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, 4 въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.

Спорният въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е материално– правно легитимирани ли са ищците да получат обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния брат, настъпила в резултат на ПТП от 31.01.2020 г.

За доказване на фактическите твърдения, заявени в исковите молби, за характера и съдържанието на отношенията между ищците и починалото лице, и за претърпените от тях болки, страдания и други негативни преживявания, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П. С. С. и Н.

А. Н., съседи на ищците от кв. К.. Показанията са базирани на лични впечатления от отношенията, семейната обстановка и социално обкръжение на пострадалия и ищците, същите са убедителни и не се констатират вътрешни противоречия или противоречие с останалите събрани доказателства, следователно няма основание да не се кредитират от съда.

Преди обсъждането на гласните доказателства по правилата на чл. 172 ГПК, следва да се посочи, че релевантни за преценката относно материалноправната легитимация на ищците, които е извън кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., са онези конкретни житейски обстоятелства, на които те основават правото си да получат обезщетение, респ. такива, посочени от тях като предопределящи създаване на връзка между тях и техния родственик, която освен дълбока и трайна, е и изключителна, изключваща отношения с други, по-близки роднини, респ. отличаваща се съществено от отношенията с други роднини, по – близки или със същата родствена връзка. По отношение на втората предпоставка, чието кумулативно наличие следва да бъде установено при искове за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик, предявени от лице от така нар. „широк семеен кръг“, за претърпени болки и страдания над обичайните за съответната родствена връзка, и за трайни последици върху психиката и здравето, в причинна връзка с процесното стресогенно събитие, то те отново следва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да има възможност да отговори, а съдът, при равнопоставеност на страните да събере доказателства.

5

В исковата молба, освен твърдения за обичайни отношения между четирима братя и една сестра, отгледани заедно, между които са създадени емоционални връзки и взаимоотношения на взаимна обич и подкрепа, продължаващи и до момента на смъртта на единия брат, не са изложени други житейски обстоятелства, които, след доказването им, да могат да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се в житейски план. В предмета на делото не са въведени и твърдения за факти, отнасящи се до трайни последици върху психиката и здравето на ищците, като пряк резултат от загубата на лице, с което съответния ищец е имал връзка, характеризираща се с изключителност, установяването на които да е свързано със специални знания на психиатър или друг експерт със специално медицинско образование, и не са представени никакви медицински документи във връзка с психическото и физическото състояние на ищците, преценката на които да изисква специални знания в областта на медицината и задължително изслушване на експертно заключение.

Въз основа на събраните гласни доказателства се установява, че ищците и пострадалото лице са отгледани заедно, в една къща, много добре са се разбирали и не са се карали; починалият имал здравословни проблеми и ищците полагали грижи за него. Те много тежко преживели смъртта на брат си, плакали и все още тъгуват за него (разпитът е проведен през м. 10.2023г.).