Решение № 11278 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11278 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110114239 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, предявен от М. В. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, чрез пълномощника й адв. Н. М., АК – София, със съдебен адрес в **** против В. Б. Л., с адрес в ****.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е адвокат от Адвокатска колегия - София.

Във връзка с осъществяваната от него адвокатска дейност, между ищцата и ответника е сключен договор за правна защита и съдействие, с което М. Т. е упълномощила В. Л. да предяви искове против бившия й работодател „***“ ООД за отмяна на незаконното й уволнение, за възстановяването й на заеманата от нея длъжност преди уволнението и за осъждане на работодателя да й заплати обезщетение в размер на 3 540,06 лв., както и да я представлява по образуваното исково производство. За процесуалното представителство ищцата е заплатила на адв. В. Л. адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв. по исковете за отмяна на уволнението и възстановяването й на работа и в размер на 478 лв. по осъдителния иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.

С решение постановено по гражданско дело № 57250 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 113 – състав исковете на М. Т. по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ са уважени, а работодателят е осъден да заплати обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконно уволнение в размер на 3 540,06 лв. и разноски в размер на 914 лв.

По искане на адв. В. Л. е допуснато предварително изпълнение на решението и е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д. Ответникът е представлявал М. Т. по посоченото изпълнително дело, за което тя му е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 568,15 лв. Съдебният изпълнител е събрал сумите по изпълнителния лист и разноските по 1 изпълнителното дело в размер на 4 363,96 лв., които е превел по банковата смета по чл. 39 от Закона за адвокатурата с титуляр В. Л.. На 20.07.2020 г. ответникът е превел на ищцата сумата от 3 441,81 лв. тъй като сумата е по-малка от тази събрана от съдебния изпълнител и преведена по адвокатската банкова сметка на ответника, М. Т. е поканила писмено В. Л. да й преведе и остатъка от паричната сума в размер на 922,15 лв. Писмената покана е връчена на ответника на 28.05.2021 г. чрез Частен съдебен изпълнител М.Б.. В отговор на тази покана адвокат В. Л. е посочил, че сумата, която не е преведена представлява удръжки.

С горните фактически твърдения ищцата обуславя правния си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединените осъдителни искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 922,15 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата от 70 лв. – лихва за забава за периода от датата на получаване на писмената покана от ответника до датата на подаването на исковата молба.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

На 31.05.2022 г. – в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, процесуалният представител на ищцата депозира молба, с която заявява. че оттегля акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 70 лв. С определение № 19665/04.08.2022 г., на основание чл. 232 от ГПК, съдът е прекратил производството в частта по предявения от М. В. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, против В. Б. Л., с адрес в **** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70 лв. (седемдесет лева), представляваща обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва върху главница в размер на 922,15 лв. (деветстотин двадесет и два лева и петнадесет стотинки) за периода от 28.05.2021 г. до 17.03.2022 г., поради оттегляне на иска.

В съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания и ангажира допълнително писмени доказателства. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, ангажира допълнителни писмени доказателства. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва ищцата да му е заплатила сумите за удържаните адвокатски възнаграждения. Не се оспорва, че между страните е бил сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищцата е възложила на ответника да предяви посочените искове по КТ срещу бившия й работодател и да осъществява процесуално представителство по тях, като предявените искове били уважени и съответно на ищцата й била присъдена сумата от 3540,06 лв.- обезщетение поради незаконосъобразно уволнение, и 914 лв.- разноски. Посочва, че по образуваното изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д.му била преведена сумата от 4363,96 лв. с платежно нареждане от 16.07.2020 г., като от нея удържал сумата в размер на 922,15 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по исковото и изпълнителното производство. Посочва, че по силата на сключения между страните договор 2 от 20.08.2019 г. е било договорено възнаграждение в размер на 560 лв. за иска по чл. 344, ал.

1, т. 1 и 2 КТ и 354 лв. за иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като ищцата му заплатила единствено 560 лв. при завеждане на делото. Останало незаплатено възнаграждение в размер на 354 лв. по иска за обезщетение по гр. д. № 57250/2019 г. по описа на СРС, 113-и състав. Оспорва ищцата да му е заплатила в брой възнаграждение за образуването впоследствие на изпълнителното дело, респективно оспорва да е сключван договор за определяне размера на възнаграждението. Посочва, че по искане на частният съдебен изпълнител длъжникът е изплатил и полагащия се адвокатски хонорар в размер на 568,15 лв. по сметка на ответника по настоящото дело. Поддържа, че с превеждането на сумата от 3441,81 лв. по сметка на ищцата с платежно нареждане от 20.07.2020 г. е изпълнил задълженията си към ищцата, включително е предоставил отчет. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане.

В съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г., ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа направените възражения и доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 г., ответникът, чрез процесуалния си представител, ангажира допълнителни писмени доказателства.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че между ищцата и ответника бил сключен договор за правна защита и съдействие, с който М. Т. е упълномощила В. Л. да предяви искове против бившия й работодател „***“ ООД за отмяна на незаконното й уволнение, за възстановяването й на заеманата от нея длъжност преди уволнението и за осъждане на работодателя да й заплати обезщетение в размер на 3540,06 лв., както и да я представлява по образуваното исково производство.

Не се спори между страните, че ищцата е заплатила сумата от 560 лв. адвокатско възнаграждение на ответника.

С решение, постановено по гражданско дело № 57250 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 113-и състав, исковете на М. Т. по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ били уважени, а работодателят бил осъден да заплати обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконно уволнение в размер на 3540,06 лв. и разноски в размер на 914 лв.

Страните по делото не спорят, че по искане на адв. В. Л. било допуснато предварително изпълнение на решението и бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д.

3

Не е спорно също така, че ответникът е представлявал М. Т. по посоченото изпълнително дело, като частният съдебен изпълнител събрал сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнителното дело в размер на 4363,96 лв., които превел по банковата смета по чл. 39 от Закона за адвокатурата с титуляр В. Л..

Страните по делото не спорят и че с платежно нареждане от 20.07.2020 г. ответникът превел на ищцата сумата в размер на 3441,81 лв.

Предвид оспорването на ответника в съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г., на договор за правна защита и съдействие серия А № 498093/20.08.2019 г., поради това, че твърди, че съдържанието на графата „платена сума: 914 лв., словом: деветстотин и четиринадесет лева“ вероятно е дописана, по делото е открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на договора. На ответника е указано, че съгласно чл. 193, ал.3 от ГПК е в негова тежест да докаже неистинността на оспорения документ. За установяване автентичността на посочения писмен документ, от ответника е представен и е приет като писмено доказателство от съда оригинал на договора за правна защита и съдействие, издаден на номерирания от Софийска адвокатска колегия кочан, серия А, бл. № 498093.

В съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 г. е разпитан свидетелят Светлин Йорданов И., намиращ се в граждански спор с ищцата. Посочва, че познава ищцата и е живял с нея на семейни начала за период от около 1,5 г., имали са съсобствено жилище и обща фирма. Твърди, че е запознал ищцата и ответника, с когото се познават от много години, без да са в приятелски взаимоотношения и че е присъствал на първата среща между тях по повод осъществяване на процесуално представителство от страна на ответника по гражданско дело № 57250 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 113-и състав.

Твърди, че на срещата е бил обсъден адвокатския хонорар на ответника, като поради това, че ищцата вследствие на уволнението е останала без работа, е уговорено от целия хонорар от около 900 лв. да бъдат заплатени 560 лв., а останалата част да бъде изплатена след получаване на обезщетението от ищцата. Сочи, че е заплатил въпросните 560 лв. лично, със собствени средства, като ищцата не е плащала нищо, нито в началото, нито след това.

Твърди, че на срещата ищцата е разписала пълномощно от кочан, като текстът на пълномощното не му е известен. От показанията се установява, че не е присъствал на други срещи между ищцата и ответника и не е наясно какви други хонорари са били дължими на ответника, както и че не му е известно дали ответникът е представлявал ищцата по изпълнителното производство. Твърди, че през 2020 г. ответникът му се е обадил да го информира, че ЧСИ е събрал дължимите суми и те са били преведени на негова адвокатска сметка и следвало той да заплати на ищцата. Твърди, че е предал информацията на ищцата и са били проведени разговори между нея и ответника, като не му е известно ищцата да е имала възражения, че е удържана част от сумата. Сочи, че с ищцата са се разделили в края на 2020 г., началото на 2021 г.Твърди, че настоящето дело е заведено от ищцата за отмъщение, тъй като през 2021 г. е завел дело срещу нея за заплащане на инвестиции и разходи в съсобственото жилище, което притежавали и което впоследствие се наложило да 4 продадат.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за неоснователен, предвид следните съображения:

По делото са представени два договора за правна защита и съдействие, съответно договор за правна защита и съдействие серия А № 498093/20.08.2019 г., с посочено в него за договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумите от 560 лв. за процесуално представителство по иск по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ и 354 лв. за процесуално представителство по иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ., както и договор за правна защита и съдействие серия А № 498099/26.06.2020 г. с посочено в него за договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 568,15 лв.