Решение № 365 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Д.

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000247 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на ЗАД“Армеец“, ЕИК 121076907, чрез юрисконсулт И. Й. насочена против Решение № 261585/13.12.2021 г., постановено по т.д. № 727/2021 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която предявените при условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове от „Волаком“АД, ЕИК 202080591 против въззивника с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени и последният е осъден да му заплати сумите от 53 955,70 лв. по главния иск и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на последния – 23.04.2021 г. до окончателното заплащане и сторените по делото разноски.

В останалата му отхвърлителна част за разликата от уважения до пълният претендиран размер от 55 628 лв. по главния иск и законната лихва върху него първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение в обжалваната му уважителна част в противоречие с материалния закон и за необоснованост, но само по съображения, че първоинстанционният съд не е приел възражението за намаляване на дължимото се в случая застрахователно обезщетение по реда на т.61, във вр. с т.59 от общите условия /ОУ/, неразделна част от застрахователния договор, вкл. не е съобразил възприетото от съдебната практика, че за упражняване на правото на застрахователя за намаляване на дължимото се обезщетение в случай на предписано от застрахователя поведение, а на още по-силно основание – при изрично уговорена между страните договорна клауза с подобно съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнение на конкретно задължение и настъпването на конкретно застрахователно събитие.

На отделно основание се поддържа, че дори да е необходима причинна връзка между неизпълнението на договорно задължение, в случая уредено от т.16.14.3 от ОУ, и 1 настъпването на застрахователното събитие, то такова безспорно било налице, защото водачът на процесното МПС оставил без надзор контактните ключове на автомобила и именно тяхното противозаконно отнемане довело и до отнемане на застрахованата вещ.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените главен и акцесорен осъдителни искове в цялост.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Възразено е, че за първи път в хода на производството – едва с въззивната жалба, ЗАД“Армеец“ въвежда като ново твърдение нарушение от страна на застрахования на т.59 от ОУ, без да сочи конкретно кое от изброените в тази точка изисквания същият е нарушил.

Поддържано е, че въведеното в условието на евентуалност възражение за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по т.50.2 - 50.4 и т.50.9 от ОУ на договор за застраховка „Каско“ на МПС, не било установено в хода на производството, поради което и правилно първоинстанционния съд не намерил основание за приложение на чл.395, ал.4 КЗ за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение.

Твърди се, че съдът не просто е приел, че липсва причинна връзка между неизпълнение на конкретно договорно задължение от страна на застрахования и настъпване на застрахователното събитие, а че изобщо не е установено по делото поведение на водача на автомобила, което да е в разрез със задълженията по договора.

Отделно от изложеното се оспорва наличието на хипотезата в т.16.14.3 от ОУ, която касае изключен риск поради неупражняване на контрол върху ключа от застрахования автомобил, което по делото не е установено като факт.

На самостоятелно основание е възразено, че посочената клауза е неприложима в случая, предвид че застрахователният договор е с покритие по клауза „П“ – пълно каско.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в чиято обстоятелствена част са изложени твърдения, че „Порше лизинг БГ“ЕООД, като лизингодател и ищцовото дружество, като лизингополучател, били обвързани от договор за финансов лизинг от 14.11.2018 г., с предмет – временно и възмездно ползване на т.а.м. „Ауди модел SQ, с рег. № ********.

Лизингодателят и ответникът застраховател от друга страна били обвързани от договорни правоотношения, основани на договор за имуществено застраховане на горепосочения автомобил, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0307К6010268493 при покритие по клауза „П“ – пълно каско от Общите условия /ОУ/ по застраховка на МПК /“Каско“/.

Твърдяло се е, че застрахователната премия била платена изцяло и еднократно, а при сключване на договора автомобилът бил огледан, заснет и маркиран, вкл. била извършена профилактика на защитно устройство GSP тракер, за което се съставил и съответен протокол.

На 10.02.2020 г. застрахованият автомобил бил противозаконно отнет/откраднат, за което били уведомени компетентните органи, вкл. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен ДП № 4/2020 г. по описа на РУ Сливница, пр.пр. № 209/2020 на РП Сливница, впоследствие спряно с постановление от 21.05.2020 г., поради неразкриване на дееца.

Отделно от това в деня на настъпване на самото застрахователно събитие /противозаконното отнемане на автомобила/ застрахователя бил уведомен писмено и при него била образувана преписка по щета № 10020030103357, като по повод на последното 2 заплатил обезщетение само в размер на 101 871,30 лв., въпреки че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието възлизала на 157 000 лв.

Твърдяло се е и че с договор за цесия от 28.01.2021 г. „Порше лизинг БГ“ ЕООД прехвърлил на ищцовото дружество вземането за неизплатено застрахователно обезщетение.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът застраховател да заплати на ищеца сумата от 55 628 лв., представляваща разликата между дължимото и платено от ответника обезщетение за имуществени вреди.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищцовото дружество относно обвързването му по договор за имуществена застраховка „каско“ на МПС, настъпването на застрахователното събитие, уведомяването му за този факт, заплащането на сумата от 101 871,30 лв. в изпълнение на задълженията му по договора за застраховка, както и цедирането на вземането за неизплатеното застрахователно обезщетение.

Във връзка с тези факти е въвел правоизключващо възражение за нищожност на застрахователния договор, като сключен при липса на застрахователен интерес у застрахования, т.к. автомобилът бил отдаден за ползване по договор за финансов лизинг.

При последния рискът от увреждане настъпва за лизингополучателя, според чл.343 ТЗ, а в случая застрахован бил лизингодателят.

Във връзка с това възражение е въвел допълнително и такова за нищожност на договора за цесия, предвид че за страните по него не били възникнали права и задължения, които да бъдат прехвърляни.

На самостоятелно основание е въвел възражение за наличието на „изключен риск“ на основание т.16.14.3 от ОУ с аргумент, че ключовете за автомобила са били оставени без необходимия контрол.

В този смисъл и поддържа, че на основание чл.408 ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение, защото не е изпълнено задължението за предприемане на мерки за опазване на застрахованото имущество.

Отделно е въвел възражение за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по т.50.2, т.50.3 и т.50.4, във вр. с т.50.9. от ОУ.

В условието на алтернативност е поддържал, че в случая не е налице застрахователно събитие, доколкото застрахованото лице е имало възможността да избегне настъпването на вредоносния резултат, но не го е направил.

На самостоятелно основание е оспорил предявените искове и като неоснователно завишени по размер.

Във връзка с възраженията за нищожност на договора за застраховка от страна на ответника в допълнителната искова молба ищецът се е позовал на хипотезата на чл.293, ал.3 ТЗ.

В допълнителния отговор ответникът е повторил възраженията за нищожност на застрахователния договор и за изключен застрахователен риск, като с молба от 11.10.2021 г. по реда на чл.145 ал.2 ГПК е уточнил, че изключеният риск по т.16.14.3 от ОУ бил налице, т.к. застрахованият не е упражнил контрол върху ключовете на автомобила.

Решаващият състав на САС, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, като взе предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

По последните страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията 3 на ищеца/, за които /пак с оглед твърденията му в обстоятелствената част на исковата молба/ е налице правен интерес от предявяване на процесните осъдителни искове за осъждане на ответника застраховател да изпълни задължението си за заплащане на дължимото се застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, както и обезщетение за забава върху търсеното парично задължение.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му уважителна част въззивната инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод въззивната инстанция съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не са спорили по установените от приобщените по първоинстанционното дело писмени доказателства релевантните за предмета на производството факти, че на 18.10.2019 г. между „Порше лизинг БГ“ ЕООД и

ЗАД“Армеец“ се сключил договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № 0307К6010268493, с предмет - покритие на риска от увреждане на т.а.“Ауди“, модел SQ7, с рег.N ******** през периода 12.11.2019 г. – 11.11.2020 г., с покрити рискове – клауза „П“ – пълно каско. Посочената застрахователна сума на автомобила е 83 851,87 евро, при застрахователна премия – 7 379,99 лв. Няма спор, че последната е била платена на застрахователя, както и че към сключения договор са приложими и Общите Условия за застраховка на МПС /“Каско“/ на застрахователя.

Не се спори и е установено от приобщените писмени доказателства, че на 14.11.2018 г.

„Порше лизинг БГ“ЕООД и въззиваемото дружество са се обвързали от договор за финансов лизинг № 20049, при посочените в него права и задължения за страните, с предмет на лизинга – автомобил Audi SQ7, с посочен номер на рама.

На 10.02.2020 г. в РПУ Сливница е било образувано досъдебно производство за това, че на същия ден за времето от 13,00 часа до 13,30 часа на ПП I-8 в района на 39 км. противозаканно е отнето чуждо МПС т.а.“Ауди“, модел SQ7, с рег.N ********.

Досъдебното производство е било спряно с нарочно постановление от 21.05.2020 г. на Районна прокуратура Сливница.

Освен това с уведомление от 10.02.2020 г. въззивикът застраховател е бил уведомен за противозаконното отнемане на застрахования автомобил и при него е била образуване ликвидационна преписка с вх.№ 10020030103357. По същата застрахователят е уведомил застрахованото лице – „Порше лизинг БГ“ЕООД, че след извършените проверки от негова страна и анализ на събраните по преписката материали е взето решение да му бъде изплатена сума в размер на 101 87130 лв., съответстваща на остатъчната стойност на главницата по лизинговия договор към датата на претендираното противозаконно отнемане /писмо изх.№ 100-5183/25.09.2020 г./.