Присъда № 91 от 13.04.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 91 от 13.04.2023 г. по НОХД № 1483/2022 г. на РАЙОНЕН СЪД ПЛОДВДИВ,

НО, XI състав

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 97/2021 г. по описа на сектор „РТП“ към ОД на МВР Пловдив и пр. пр. № 5418/2021 г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал обвинение на И. Г. И. с ЕГН ********** за това, че на 15.04.2021 г. в ***, бул. „Марица-юг“, при управление на моторно превозно средство — лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио‘, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или да спре“ и по непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на Л. Н. С. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на типично място на лявата ръка, причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за около 2,5-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият. Излага мотивите си за доказване и осъществяване на всички елементи от обективната и субективна страна на деянието на подсъдимия, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка посочва, че подсъдимият е нарушил конкретно правило за поведение от ЗДвП, пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, деянието е извършено на пешеходна пътека и е налице причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите телесни увреждания у пострадалата. Съгласява се, че подсъдимият е оказал незабавна помощ на пострадалата, но е неприложим привилегирования състав на престъплението, доколкото няма препращане към конкретния фактически състав, поради което това обстоятелство следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Предвид всичко предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 343г от НК.

Частният обвинител Л. С. лично и чрез своя повереник адв. Ц. пледират за доказването на извършване на престъпление от подсъдимия, като 1 изключват възможността за съпричиняване от страна на пострадалата или настъпване на телесната повреда в по-късен момент от друг източник, както и положителната оценка на показанията на свидетелката Делчева, поради близките й отношения с подсъдимия. Предлага да се приеме за отегчаващото отговорността обстоятелство непризнаването на вината от подсъдимия, за присъждане на разноските сторени от частния обвинител, а по наказанието поддържа предложението на прокурора.

Защитникът на подсъдимия – адв. Л., намира, че от събрания доказателствен материал не се установява изложената във обвинителния акт фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин. Анализира събраните доказателства, като акцентира върху достоверността на обясненията на подсъдимия и липсата на безпристрастност в показанията на пострадалата. За допуснатата в съдебното следствие експертиза счита, че вещите лица са работили с предположения. Посочва установеното добросъвестно поведение у подсъдимия. В заключение пледира да се приложи института на случайното деяние и да се оправдае подсъдимия, евентуално, ако се признае за виновен, да се оправдае, че е извършил деянието на пешеходна пътека.

В своя лична защита подсъдимият И. поддържа пледоарията на защитника си от правна страна и анализа на доказателствата. В дадената му последна дума моли да му бъде оправдан, тъй като деянието не се е случило на пешеходна пътека, като набляга на оказаната на пострадалата помощ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Г. И. е роден на ***. Той живее в *** и е б., б. гражданин, с виеше образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН ***. Има сключен граждански брак с П. Б..

Подсъдимият И. бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС № ***, включващо категория „В“. Работел за „***“ АД, като търговски представител. Във връзка със служебните си задължения управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ***, за да достигне до клиентите си на място. Регионът, който покривал, бил от гр.

Кричим до хижа Здравец, с. Равнища, гр. Лъки и гр. Първомай, а в *** покривал кварталите „Тракия“, „Христо Смирненски“ и „Южен“.

На 15.04.2021 г. в следобедните часове пострадалата Л. С. посетила „Четвъртък“ пазар в ***. Закупила си фъстъци, като тръгнала да се прибира към дома й по обичайния й маршрут, по който винаги се прибирала. Домът й се намирал на север от река Марица, на *** От „Четвъртък“ пазар тръгнала в посока от юг на север по малките улички към бул. „Марица-юг“ и река 2

Марица. Преминала покрай училището, което се намирало в тази част на града, и излязла на желаната от нея улица. Целта й била да премине през моста на реката, наричан „Герджика“. Затова като излязла на бул. „Марицаюг“ около 16:30 часа завила на ляво по тротоара в посока от изток към запад, за да пресече на пешеходната пътека, която се намирала непосредствено преди моста в посоката й на движение. До същата пешеходна пътека имало и изпъкнало кръгло пътно огледало. Искала да премине по нея, за да се качи на моста.

По същото време подсъдимият И. се придвижвал със служебния си лек автомобил на територията на ***. Времето било слънчево, видимостта добра, пътят сух. Автомобилът бил управляван лично от него и няма спътник. При движението си с управлявания автомобил достигнал до бул. „Марица-Юг“ и продължил да се движи по нея, в посока на ж.к. „Христо Смирненски“, т.е. от изток на запад. По платното за движение имало и обозначени пешеходни пътеки. Подсъдимият приближавал с автомобила си до моста на бул. „Руски“ (т.нар. „Герджика“), който минавал отгоре.

В този участък бул. „Марица-юг“ бил разделен на две платна за движение - южно и северно, като в платното за движение, по което се движел подсъдимия, а именно северното, било разделено на две пътни ленти - едната, от които била за ляв завой, за включване към моста (южна), а другата - за движение напред (северна). Управляваният от него автомобил се движел по северната пътна лента за движение в посока от изток на запад, като подминал образувана колона от спрели автомобили, изчакващи за ляв завой, което било обичайно за часа, в който преминавал. По същото време пострадалата Л. Н. С. се намирала на южния тротоар на бул. „Марица-Юг“ и след като стигнала до пешеходната пътека преди моста на „Герджика“, предприела пресичане на пътното платно за движение на булеварда в посока от юг на север по пешеходната пътека. Преминала покрай спрелите автомобили, изчакващи възможност да направят ляв завой. Междувременно, докато тя пресичала пътното платно за движение на булеварда по пешеходната пътека, подсъдимия се приближил към пешеходната пътека. В момента, в който пострадалата преполовила пешеходната пътека, управляваният от него автомобил се движел с около 15 км/ч. Той не забелязал пресичащата пешеходка и не реагирал своевременно на възникналата опасност. Поради това последвал контакт между предната част на управлявания от подсъдимия лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *** и тялото на пострадалата в областта на бедрото. В резултат на удара тя паднала на лявата си страна на платното за движение, като се подпряла на лявата си ръка. Тя не чула звук от задействане на спирачната система.

Непосредствено след удара И. веднага преустановил движението на автомобила си, излязъл от него и отишъл при пострадалата. Към нея се притекла на помощ и неустановена по делото жена, която се движила на отсрещния тротоар. Подсъдимият споделил тогава на пострадалата, че е благодарен, че не се е движил бързо, както и че се е разсеял.

3

Поради шок от претърпяното пострадалата не подала сигнал на ЕЕН 112 за претърпения инцидент. С. изпитвала силни болки в левия крак и лява ръка.

Неустановената по делото жена казала, че е медик и препоръчала на пострадалата да посети личния си лекар, както и да прави студени компреси на травмираните места. Поради настъпилата ситуация подсъдимият И. на няколко пъти предложил да откара пострадалата в болница или спешен медицински център. Тя обаче поискала от него да я откара единствено до дома й, който бил в близост - от другата страна на реката. Подсъдимият предоставил своя визитна картичка на пострадалата с личен и служебен телефонен номер. Поискал от нея задължително да й се обади, защото бил загрижен за съС.ието й. Обещал да й помогне с каквото може. Откарал я в близост до дома й.

Вечерта след инцидента С. почувствала силна болка в лявата китка, която превързала с лед. Съпругът й С. С. забелязал, че от вътрешната страна на китката било посиняло. На другия ден - 16.04.2021 г. тя посетила личния си лекар, доктор М., поради болки в ръката и областта на бедрото. Обяснила й, че е претърпяла пътнотранспортно произшествие, но тъй като се оплаквала повече от по-силната болка в областта на тазобедрената област, личният лекар й препоръчала, ако болката в китката се засилила, да отиде на контролен преглед. Тъй като пострадалата не се оправяла в областта на лявата си китка. не можела да върши много неща с ръката си и изпитвал през цялото време болка, на 27.04.2021 г. отново посетила медицинския кабинет, като се оплаквала от нестихващите болки в областта на китката, като имала и оток вече. М. я насочила към рентгенов кабинет, за да си направи снимка. Между произшествието и втория преглед пострадалата не претърпяла друг инцидент.

Пострадалата посетила същия ден спешния кабинет на УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, където същия ден на работа като ортопед-травматолог бил д-р И. Ч.. От рентгенографията той установил фрактура на радиуса на китката и предложил оперативно лечение, доколкото шансът за положителен резултат от оздравителния процес бил значително по-голям при поставяне на метален имплант от консервативното лечение чрез поставяне на гипс. По негова преценка фрактурата била с давност, а не от същия ден. В лечебното заведение пострадала отишла със съпруга си, който останал да я чака в автомобила им.

При прегледа в спешния кабинет пострадалата се обадила на подсъдимия и му казала къде се намира. Малко по-късно той и съпругата му, която имала медицинско образование, я посетили. Пожелали да говорят с ортопеда травматолог, за да разберат какво е съС.ието й. Последният им го посочил, както и необходимостта от оперативна намеса. Тъй като подсъдимият и съпругата му изпитвали съмнения да не са измамени, поискали от него да видят резултатите от рентгенографията и го попитали за друг метод за лечение, доколкото пострадалата им била казала вече, че операцията ще струва 1200 лв. Докторът обаче не им предоставил тази информация, казал им, че другият метод за лечение ще струва 80 лв. и ги 4 помолил да напуснат кабинета. Двамата изчакали пострадалата пред кабинета. Когато тя излязла, отново поискали от нея снимки и документи, но пострадалата отказала с аргумента, че няма какво повече да говори с него, тъй като желае да помисли и вероятно на следващия ден й предстояла операция.

Тръгнала си понеже искала да говори със съпруга си относно извършването на операцията, която в крайна сметка се състояла на следващия ден, след като пострадалата лично заплатила сумата за импланта и поставянето му.

След операцията пострадалата звъняла няколко пъти на подсъдимия.

Казала му, че всичко е минало успешно. Търсила от него и изпълнение на обещанието му да й помогне с каквото може и да й съдейства, включително и относно разходите за операцията. Подсъдимият обаче блокирал телефонния й номер, тъй като смятал това за изнудване. Включително и той получил обаждане от близък на пострадалата, който се представил за адвокат и пожелал да се срещнат и да се разберат.