Решение № 3377 от 07.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3377 гр. Варна, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110100611 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищците В. Н. С. и Б. Ж. С. твърдят, че чрез друг член на семейството узнали за съществуването на задължение по изп. дело № 2018***0400548, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 13.11.2013 г. по ЧГД № 13665/201З г. от РС Варна. Посочват, че с последния са осъдени да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК ***********, следните суми: 5867.44 лева – главница по Договор за банков кредит от 24.04.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, 719.55 лева – лихва за времето от 05.12.2012 г. до 12.09.2013 г., както и сторените по делото разноски в размер на 536.86 лева. Заявяват, че въз основа на подадена от тях молба по изпълнителното дело на 12.01.2022 г. са се снабдили с копия от същото и така са уведомени, че взискател по делото е „М." АД, ЕИК *********. Твърдят, че не са имали договорни отношения с посоченото дружество и не са уведомявани от техни кредитори за цедиране на вземането им в полза същото.

Считат, че по отношение на процесните вземания е приложим 5годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като същият е изтекъл преди подаване на исковата молба. Уточняват, че изпълнителният лист е издаден в производство по чл. 417 ГПК, като първоначално въз основа на него е образувано изп. дело № 2013***0400857 по описа на ЧСИ ДД.П.-Я., peг. № *** на КЧСИ. В рамките на последното на 21.02.2014 г. е връчена покана за доброволно изпълнение, поради което срокът за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение е изтекъл на 07.03.2014 г. и същата се е стабилизирала. Поради изложеното приемат, че най-късният момент, от който е започнала да тече давността е 10.03.2014 г. и същата е изтекла на 1

10.03.2019 г. Впоследствие изпълнителното дело е прекратено, като въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2018***0400548 по описа на ЧСИ ДД.П.-Я., peг. № *** на КЧСИ.

Считат, че не са били валидно уведомени за извършена цесия и нито уведомяването за същата към настоящия момент, нито други действия от ответника не биха могли да спрат или прекъснат изтеклата погасителна давност.

Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че ищците не дължат на ответника сума в общ размер на 7123.85 лева, за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13665/2013 г. по описа на PC-Варна, с който ищците са осъдени да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК ***********, следните суми: 5867.44 лева – главница по Договор за банков кредит от 24.04.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, 719.55 лева – лихва за времето от 05.12.2012 г. до 12.09.2013 г., както и сторените по делото разноски в размер на 536.86 лева, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2018***0400548 по описа на ЧСИ ДД.П.-Я., peг. № *** на КЧСИ.

Претендират присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „М.“ АД е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че на 24.04.2009 г. между „У.Б.“ АД, в качеството му на кредитор, и В. Н. С., като кредитополучател, и Б. Ж. С., като солидарен длъжник, е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ТR1682717, а на 19.03.2010 г. Анекс № 1 към него. Поради преустановяване на плащанията по кредита „У.Б.“ АД депозира заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу ищците, въз основа на което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.11.2013 г. по ч. гр. д. № 13665/2013 г. Въз основа на изпълнителния лист по молба на „У.Б.“ АД от 28.11.2013 г. е образувано изп. дело № 2013***0400857 по описа на ЧСИ ДД.П.-Я., peг. № *** на КЧСИ.

Сочи, че на 22.06.2015 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „У.Б.“ АД и „М.“ АД, по силата на който банката е прехвърлила на ответното дружество всички свои вземания по отношение на ищците по горепосочения договор за кредит, както и е упълномощила цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. На това основание „М.“ АД е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Ответникът поддържа, че по изп. дело № 2013***0400857 по описа на ЧСИ ДД.П.-Я., peг. № *** на КЧСИ, са извършени множество действия, прекъснали давността, а именно: на 28.11.2013 г. е депозирана молба от взискателя за образуване на изпълнително дело срещу двамата длъжници по изпълнителния лист; на 09.12.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на В. С.; на 17.12.2013 г. е присъединена държавата като взискател по делото, доколкото съдебният изпълнител е уведомен, че са налице публични 2 вземания спрямо Б. С.; на 06.01.2014 г. е присъединена държавата като взискател по делото, доколкото съдебният изпълнител е уведомен, че са налице публични вземания спрямо В. С.; на 30.05.2014 г. е постъпила сума по изпълнителното дело от страна на длъжника В. С.; на 28.07.2014 г. е присъединена държавата като взискател по делото, доколкото съдебният изпълнител е уведомен, че са налице публични вземания спрямо Б. С.; на 31.07.2014 г. е присъединена държавата като взискател по делото, доколкото съдебният изпълнител е уведомен, че са налице публични вземания спрямо В. С.; на 03.02.2016 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от Б. С.; на 07.03.2016 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки, открити на името на В. С.; на 17.03.2016 г. съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на В. С.; на 29.09.2016 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от Б. С.; на 29.05.2017 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и запор върху банковите сметки, открити на името на от Б. С.; на 08.03.2018 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки, открити на името на от Б. С.; на 20.03.2018 г. съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на Б. С.; на 13.04.2018 г. е постъпила сума по изпълнителното дело от страна на длъжника Б. С.; на 21.05.2018 г. е присъединена държавата като взискател по делото, доколкото съдебният изпълнител е уведомен, че са налице публични вземания спрямо Б. С..

Посочва, че изпълнителното дело е прекратено по молба на ответното дружество след установяване наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, като последното валидно изпълнително действия по делото спрямо В.

С. е извършено на 17.03.2016 г. /запор на банковите му сметки/, а спрямо Б. С.

– на 13.04.2018 г. /постъпило плащане по делото от нейна страна/.

Твърди, че на 16.11.2018 г. дружеството е депозирало молба за образуване на ново изпълнително дело с предмет непогасения остатък от вземанията по процесния изпълнителен лист. Въз основа на същата е образувано изпълнително дело № 2018***0400548 по описа на ЧСИ ДД.П.-Я., peг. № *** на КЧСИ, в рамките на което са предприети следните действия, прекъснали давността:

3 на 16.11.2018 г. е депозирана молба от „М.“ АД за образуване на изпълнително дело срещу двамата длъжници по изпълнителния лист, като в същата е инкорпорирано и искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на двамата длъжници; на 28.11.218 г. е присъединена държавата като взискател по делото, доколкото съдебният изпълнител е уведомен, че са налице публични вземания спрямо В. С. и Б. С.; на 28.12.2018 г. съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на двамата длъжници; на 17.06.2019 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от Б. С.; на 29.04.2020 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците по делото; на 07.04.2021 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците по делото; на 08.04.2021 г. съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на двамата длъжници.

Поради така изложените съображения счита, че не е налице нито тригодишен, нито петгодишен период от време, през който взискателят и съдебният изпълнител да не са предприемали изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.

Ответникът пояснява, че до ищците са изпратени уведомления за извършената цесия, но те са останали непотърсени. Счита, че от страна на цедента, действащ чрез своя пълномощник – цесионера, са положени необходимите усилия за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99 ЗЗД, а неполучаването на уведомленията е следствие от бездействието на длъжниците. Изразява становище, че уведомяването за извършената цесия няма значение за нейната валидност, а единствено за противопоставимостта на прехвърлянето по отношение на длъжника.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че срещу ищците е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13665/2013 г. по описа на PC-Варна, с който ищците са осъдени да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК ***********, следните суми: 5867.44 лева – главница по Договор за банков кредит от 24.04.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, 719.55 лева – 4 лихва за времето от 05.12.2012 г. до 12.09.2013 г., както и сторените по делото разноски в размер на 536.86 лева; че въз основа на същия е образувано изп. дело № 2013***0400857, което е прекратено, а впоследствие – изп. дело № 2018***0400548 по описа на ЧСИ ДД.П.-Я., peг. № *** на КЧСИ; че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен с „У.Б.“ АД.

Видно от съдържанието на приобщеното към доказателствата по делото изп. дело № 2013***0400857 на ЧСИ ДД.П.-Я., същото е образувано по молба на „У.Б.“ АД с разпореждане на съдебния изпълнител от 28.11.2013 г. В рамките на същото е заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д.

№ 13665/2013 г. по описа на PC-Варна е връчена на длъжниците В. С. и Б. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК съответно на 19.02.2014 г. и на 21.02.2014 г.

По посоченото изпълнително дело са извършени следните действия:

С разпореждания от 17.12.2013 г. и 06.01.2014 г. ЧСИ е присъединил като взискател по изпълнителното дело държавата във връзка с публични задължения съответно на Б. С. и В. С..

Със запорно съобщение от 09.12.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на В. С. в „М. Ю.“ АД. Същото е връчено на банката на 18.12.2013 г.

На 30.05.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 746 лева от запорирана банкова сметка на В. С..

На 17.03.2016 г. е изпратено съобщение на „Б.Д.“ ЕАД за налагане на запор върху банкови сметки на В. С..

С постановление от 20.03.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на Б. С. в „А.б.Б.“ АД, като на 19.04.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 961.56 лева, преведена от банката въз основа на така наложения запор.

В рамките на изпълнителното дело, с постъпилите суми са погасени изцяло разноските, предмет на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 13665/2013 г. по описа на PC-Варна, в размер на 536.86 лева, както и част от присъдената с изпълнителния лист лихва в размер на 48.30 лева, като е останал непогасен остатък в размер на 671.25 лева от общо дължимите 719.55 лева. Посочените обстоятелства се установяват от приложения на л. 179 от изпълнителното дело протокол за извършено разпределение.