Решение № 260170 от 05.11.2021, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА при участието на секретаря

Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1480/2017г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.XXXII ГПК /Търговски спорове/.

Производството е инициирано от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,

ЕИК *********, София срещу В.М.Я., ЕГН **********,*** и К. Е.Я., ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца суми, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №HL- 37648/03.06.2008г., до размера от 109 108.50 шв.франка, представляващи предсрочно изискуема сума – главница, част от общо дължима остатъчна главница в размер на 130 206.60 шв.франка, ведно със законната лихва върху претендираната част от главницата, считано от датата на исковата молба 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

С исковата молба банката –ищец твърди, че има вземане от ответниците, възникнало въз основа на договор за кредит и обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане с нотариални покани, отправени до двамата съдлъжници. Твърдят се извършени в интервала от сключване на договора до обявяване на предсрочната му изискуемост две цесии с вземането, а именно: 1. Договор за цесия, сключен между Юробанк И Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД от 15.07.2008г. По време на действие на този договор са подписани няколко допълнителни споразумения към Договора за кредит – допълнително споразумение от 29.04.2009г., от 05.05.2010г., от 19.03.2011г., от 26.04.2012г., от 04.06.2013г. и допълнително споразумение от 23.01.2014г. С всяко едно от споразуменията се твърди, че страните са уговаряли облекчени условия за погасяване на кредита – обикновено нови шестмесечни гратисни периоди на облекчено погасяване, фиксирана лихва в шв.франкове. Твърди се извършена втора цесия с договор за цесия от 12.06.2017г., между Бългериън Ритейл Сървисиз АД и Юробанк И Еф Джи България АД, с който всички вземания ведно с принадлежностите и обезпеченията са прехвърлени отново на банката, настоящ ищец. Твърди се обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задължения за заплащане на договорни лихви в периода от 10.11.2015г. до 10.05.2016г. и за договорни лихви и главница в периода от 10.06.2016г. до 10.07.2017г., на основание чл.18, ал.1 от Договора за кредит, на 13.07.2017г. /дата на обявена предсрочна изискуемост/ С нотариални покани на нотариус Ил.М., през м.08.2017г. е обявена на страните предсрочната изискуемост като е даден 1 седмичен срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че към датата на исковата молба съдлъжниците не са изпълнили задължението си по договора за кредит, поради което е налице интерес от съдебно предявената претенция за част от главницата ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на дълга както и сторените разноски.

С уточняваща молба от 21.11.2017г. банката уточнява характера на претендираната с исковата молба сума от 109 108.50 франка като част от предсрочно изискуема главница в общ размер от 130 206.60 шв.франка.

В срока за отговор са постъпили становища по предявения иск от ответниците К.Е.Я. и В.М.Я., за оспорване на иска по основание и размер.

Първият ответник К.Я. оспорва допустимостта на иска като твърди, че втората извършена цесия през м.06.2017г. не е подписана от представляващите банката лица, при липса на взето решение за извършване на цесия, от лице без представителна власт спрямо дружеството. Твърди се нищожност на договора за цесия поради липса на съществени негови реквизити. Оспорва се отделно представителната власт на лицата, представляващи банката и конкретно на Изп.директор Д. Ш.. Поради това се прави довод, че банката не е процесуално легитимирана да предявява иск за вземането.

Ответникът Я. оспорва да е уведомен за извършената цесия през 2017г. от цедента Бългериън Ритейл Сървисиз АД. Поради това оспорва действието ѝ както и изпадането си в забава на 26.07.2017г. Твърди, че е узнал за цесията едва с връчване на преписа от исковата молба. Оспорва и уведомяването си за предсрочна изискуемост и твърди, че подписалото я лице Д.Д. няма представителна власт за банката. Отделно оспорва и размера на предявения иск като твърди, че е погасена по-голяма част /около 80 000 лева/ от размера на дълга. Оспорва подписването на погасителния план като твърди, че към този момент е бил в чужбина. Оспорва получаване на сумата в шв.франкове като твърди, че сумата по кредита е усвоена в лева. Според договора за кредит, длъжникът твърди, че е предоставена сумата от

150 000 лева като е уговорено и връщането на сумата в лева. Претендира се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. С допълнителен отговор Я. поддържа възраженията за неоснователност на иска, вкл. нищожност на клаузите от договора и допълнителните споразумения като неравноправни и нищожни. Оспорва претендираната валута на кредита като твърди, че същият е предоставен в лева.

Оспорва заплащането на погасителни вноски от другата ответница В.Я. като твърди, че всички погасителни вноски са заплащани от него. Оспорва валидността на извършената в полза на банката втора цесия от БРС АД като твърди, че този договор за кредит не фигурира в цесионното основание.

Със становище от 28.12.2017г. вторият ответник В.Я., чрез адв.Д.Д. от САК, оспорва предявения иск.

Твърди се, че кредитът е предоставен и усвоен в лева от длъжника като за обезпечение на дълга е учредена договорна ипотека върху имот на стойност 150 000 лева. По договора за кредит ответницата е заплатила 97 877.04 лева, поради което се твърди, че очевидно договорът не е основание за вземане на банката в размер общо на 130 206.60 шв.франка, които са с левова равностойност от 218 931.98 лева. Твърди се, че от представената справка по чл.366 ГПК не става ясно при какъв лихвен процент са изчислени вземанията за лихви от 18 008.20 шв.франка.

Ответницата оспорва, че конкретният договор за цесия е бил предмет на първата цесия, тъй като не бил посочен в договора. Не са ангажирани доказателства за начина на уведомяване на длъжниците за извършената цесия, а от друга страна допълнителните споразумения са подписани в офис на банката. Твърди се, че на 19.04.2016г. ответницата Я. е сезирала СРС с иск за установяване недължимостта на част от вземанията по договора за кредит, в размер на 10 133.63 лева, за периода от 09.05.12г. до 10.04.2014г., по който е образувано гр.дело №21479/2016г. на СРС, 142 състав, неприключило към момента. Поради това претендира спиране на производството по реда на чл.229, т.1 ГПК до приключване на спора пред СРС. По това дело съдът ще се произнесе със СПН относно дължимостта на конкретно предявената сума, валутата на задължението и неравноправността на клаузата на чл.6, ал.2 от договора.

Отделно от това, ответницата оспорва основателността на вземането. Според нея, поради липса на направени уточнения в договора и допълнителните споразумения /ДС/, липса на приложени към исковата молба погасителни планове съобразно уговорките по ДС, не може да се установи уговореният, погасен и дължим размер на вземанията по пера за периода от 29.04.2009г. до момента, а това от своя страна препятства да бъде установен остатъка по договора за кредит.

Твърди се нищожност на договора за кредит на няколко отделни основания: пълна неяснота относно предмета на договора за кредит – каква сума е предоставена, как се погасява, как се отнасят дължимите плащания, в каква валута; нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора поради нейната неравноправност съгласно чл.143 ЗЗП, евентуално нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като няма уговорен конкретен размер на кредита и на месечните вноски в шв.франкове, евентуално нищожност на основание предложение четвърто, тъй като кредит в шв.франкове не е отпускан, усвоен и ползван и на основание чл.26, ал.1, пр.1 вр.чл.430 ТЗ, поради противоречие със закона. Ответникът цитира решение С-186/2016 на съда на ЕС относно неравноправността на клаузи от договора за кредит в шв.франкове. Твърди, че размерът на главницата в шв.франкове е завишен допълнително от банката въз основа на нищожни клаузи от ДС, с които е наложен анатозицъм – чл.IV от допълнително споразумение от 29.04.2009г.; чл.III от допълнително споразумение от 05.05.2010г.; чл.3 и чл.5 от споразумението от 19.03.2011г.; чл.3 и чл.5 от споразумението от 2012г.; чл.3, чл.4, ал.2 и чл.5 от допълнителните споразумения от 2013г.; чл.3, чл.4, ал.2 и чл.5 от ДС от 23.01.2014г. Клаузите, с които е уговорена лихвата по кредита като цена на финансовата услуга, също се твърди, че са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.58 от ЗКИ поради противоречие със закона. /както в договора, така и в допълнителните споразумения/ Прави се довод, че договорът за кредит не може да се прилага без нищожните клаузи по смисъла на чл.146, ал.5 от ЗЗП тъй като последните уреждат неговия предмет.

Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени от повелителни разпоредби на закона по смисъла на чл.26, ал.4, пр.1 от ЗЗД. /цит.практика на съда на ЕС/ Съдът няма правомощие да изменя обявените за нищожни клаузи от потребителските договори.

Твърди се, че размера на главницата и лихвата по кредита са толкова съществено изменени, че не може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните клаузи по смисъла на чл.26, ал.4, пр.2 ЗЗД. Поради изложеното се прави довод, че банката претендира неоснователно вземане спрямо длъжника. В евентуалност, ако съдът приеме, че е налице нищожност само на отделни клаузи от договора, то се оспорва размера на процесното вземане поради следното:

Оспорва се предоставяне на процесния кредит във валута шв.франкове като се твърди, че същият е предоставен в лева, усвоен по банкова сметка ***. Размерът на кредита във валутата, в която е уговорен, е съществен елемент от договора за кредит, част от предмета му, поради което при липса на яснота, не е налице валидна уговорка. Оспорва се препращането към приложение №1 към договора относно наличие на съгласие от съдлъжниците за валутата и датата на курс купува на шв.франк към лева. Оспорва се правната сила на представеното приложение №1 като се твърди, че същото е с поправки, добавки и не отразява действителната воля на кредитополучателите, които са го подписали преди нанасяне на поправките. Посочената сума на кредитния лимит в приложението не съответства на останалите документи. Твърди се, че след сключване на договора /и усвояване на сумата от 150 000 лева/, банката едностранно е променила неговия предмет в друга, произволна сума в шв.франкове. Твърди се, че към договора не е подписан първоначално погасителен план, за да са ясни погасителните вноски по размер, дати и валута. Твърди се, че длъжникът не е получавал сумата по кредита в шв.франкове като се позовава и на чл.2, ал.3 от договора за кредит. Поради това се твърди, че именно в лева длъжникът дължи погасяване на предоставения кредит по смисъла на чл.240 ЗЗД. Клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит възлага на потребителя всички неблагоприятни последици от промяната в курса на шв.франк. Длъжникът не дължи увеличението на кредита в превалутирания размер от банката, тъй като не е получавал и не е уговарял връщане на кредита в тази валута. Поради това клаузата на чл.6 попада в специалната хипотеза на чл.143, т.9 ЗЗП, а така също и на чл.143, т.10 от ЗЗП. Банката е действала недобросъвестно като е предложила на непрофесионалисти кредитен продукт без да предупреди за сериозния валутен риск, който потребителите поемат при предоставени в различна от лева и евро, валута. Договорните клаузи не отговарят на изискването на чл.147 ЗЗП да са ясни и на разбираем език за потребителите. При липса на тези данни в договора за кредит, за потребителите е напълно невъзможно да изчислят цената на заема както и останалите съществени икономически последици, което е още едно основание за неравноправност на клаузите от договора. Твърди се, че кредиторът е увеличил главницата чрез едностранно капитализиране на възнаградителна лихва, който кредиторът олихвява повторно със същия вид лихва. По този начин се постига анатоцизъм, който е забранен от закона. Всички допълнителни споразумения към договора за кредит са сключени от небанкова институция, поради което БРС АД не може да се ползва от правата, които законът и наредбите на БНБ предоставят на банковите институции. В случая, не се прилага изключението за търговци по чл.294, ал.2 ТЗ, а чл.10, ал.3 ЗЗД с оглед качеството на потребителите.