Решение № 1455 от 24.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300501999 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Процес“ ООД, ЕИК:

202097135, чрез адвокат А. против решение № 1938/03.05.2023 г., постановено по гр. д.

№ 19927/2021 г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против П. Е. К. /М./, ЕГН: **********, иск за осъждане на последната да заплати сумата от 2 350 лева /две хиляди триста и петдесет лева/ – главница, заплатена на 19.10.2016 г., за което е издадена разписка за получена сума на 19.10.2016 г., като получена без основание, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Е. К., чрез адвокат Х., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна община Садово, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Претендира разноски.

1

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пред. първо – без основание ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Процес“ ООД твърди, че на 19.10.2016 г. е заплатил на ответницата - П. Е. М. сумата от 2350 лева, за което била издадена разписка за получена сума на 19.10.2016 г., с посочено в нея основание за получаване на сумата „рента за стопанската 2015/2016 г.“ Твърди, че ищцовото дружество не е било и не е земеделски производител, съответно не е страна по сключен договор за наем, респ. аренда с предмет – земеделски земи, с контрагент П. Е. М., т.е. не дължи рента или наемна цена, както за конкретната стопанска година, така и за която и да е било стопанска година. Ето защо, твърди, че ответницата е получила паричната сума, без наличие на каквото и да е било правоотношение с нея. Въпреки изтеклия дълъг период от време и своевременно изпратена покана на връщане на отразената в разписката, сума, ответницата не била възстановила на ищцовото дружество сумата в размер на 2350 лева, получена при начална липса на основание, като по този начин същата се е обогатила неоснователно за негова сметка.

Ответницата оспорва предявения иск по размер и основание. Твърди, че със сумата в размер на 2 350 лева по приложената от ищеца разписка от 19.10.2016 г., ищецът „Процес“ ООД й е заплатил дълга на ЗКПУ „Напредък 2000“, който кооперацията имала към ответницата, за дължима от кооперацията рента за стопанската 2015/2016 г. по силата на Договор от 02.11.2011 г., вписан под акт № 14, том ІІ, на 20.01.2012 г. в Службата по вписванията – Плевен.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

По оплакванията във въззивната жалба:

2

Фактически състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 19.10.2016 г. „ПРОЦЕС“ ООД е заплатило в брой на П. Е. М. сумата от 2350 лева. В разписката е записано в графата „на основание“ следното: „Рента стопанска година 2015/2016“.

Видно от договор № П120000001 за отдаване под аренда на земеделски земи от 02.11.20211 г., вписан в Службата по вписванията /, с вх.рег. № 762, акт № 14, том ІІІ, на 20.01.2012 г., се установява, че между П. Е. М., като арендодател и ЗПКУ „Напредък 2000“ - с.З., общ. Пордим, обл. Плевен, като арендатор, е подписан договора за аренда, по силата на който арендодателя предоставя на арендателя за временно и възмездно ползване свои подробно описани земеделски земи с обща площ 46 899 дка, находящи се в землището на З., срещу арендна цена в размер на 25 лв. за декар, за една стопанска година. Според чл. 3 от договора, арендодателят се задължава да изплаща дължимата арендна цена до края на съответната стопанска година, като плащането е уговорено да се извършва изцяло в уговорения срок и в брой, за което арендодателя издава разписка за получената арендна вноска, в която се отразява начина на плащане, датата на плащане и точната сума. Според уговореното в чл. 4 – договорът се сключва и важи за срок от пет селскостопански години, а именно: 2012/2013 г. – 2016/2017 г. вкл., независимо от датата му на сключване и подписване между страните.

От приетите по делото писмени доказателства , а именно влязло в законна сила на 19.07.2021 г. Решение № 260064/09.07.2021 г. по т.д. № 122/2019 г. на ОС – Плевен, се установява, че е прекратено производството по несъстоятелност на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Напредък 2000“ и се заличава от търговския регистър несъстоятелния длъжник Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Напредък 2000“.

От заключението на вещото лице по приетите по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че разписка от 19.10.2016 г. е отразена в счетоводството на „ПРОЦЕС“ ООД е отразено плащането на процесната сума чрез двойка счетоводни операции: кредитиране на счетоводна сметка 501 „Каса“ и дебитиране на сметка 498 „Други дебитори“ по аналитична партида „П. Е. М.“.

От показанията на свидетелката Е. К., която е братовчедка на въззиваемата и заедно с последната е отишла на горепосочения адрес в гр. Плевен за получаване на парични суми, се установява, че двете жени са изпратени от служители на ЗКПУ „Напредък 2000“ до адвокатско дружество на адрес в гр. Плевен , за да си получат там рентата за стопанската 2015-2016 г. за отдадени земеделски земи. Свидетелката изнася данни, че при пристигането на адреса били посрещнати от адв. И. А.. Той ги очаквал, бил запознат, че идват за рентата, имал списък, в който фигурирали освен техните и други имена в тази връзка, дал пари както на въззиваемата, така и на нея. Издал и на двете разписки. Тези показания се кредитират в цялост от настоящия съдебен състав, доколкото свидетелката има лични впечатления от случилото се, изнесеното от нея е логично, вътрешно безпротиворечиво и кореспондира с останалите доказателствени материали по делото.

От свидетелските показания на Д.Д., се установява, че може той е изготвил бланката на разписката, като указанията какво да се впише в основанието са му давани по принцип от адв. И. А., съдружник в „ПРОЦЕС“ ООД.

3

Като се вземат предвид данните за поведението на физическото лице, действало от името на „ПРОЦЕС“ ООД при съставянето на разписката и извършването на плащането, от показанията на св. К. съдът прави извод, че за дружеството е било известно основанието, на което се плаща сумата – че става дума за рента за земеделска земя, която се дължи на получателя на сумата във връзка с отношенията му с трето лице.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на дадено при изначална липса на основание, необходимо е ищецът да докаже даването на благото, а ответникът – да докаже, че има основание да задържи сумата. Съгласно постановките на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС , тази хипотеза е налице, както когато даденото е по нищожен договор или по унищожен договор, така и когато даденото е „без правоотношение“. В този смисъл, „основанието“ по смисъла на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се разбира от теорията и съдебната практика като правоотношение, което обосновава имущественото разместване. В класическия случай това правоотношение е между страните по делото, но няма пречка имущественото разместване да е станало с основание, което да се черпи от правоотношение между платеца и трето лице, т. е. да е налице фигурата на делегация при плащането. По настоящото дело П. К. е направила в отговора на исковата молба възражение, че сумата не й е платена без основание, каквото е твърдението на ищеца, а е платена от него във връзка със сключения със ЗКПУ „Напредък 2000“ договор за аренда на земеделски земи. В това се концентрира и спорът по делото на две съдебни инстанции. Съгласно приетото по-горе за разпределението на доказателствената тежест, П. К. следва да докаже, че има основание да задържи сумата. От показанията на св. К. се установи, че у „ПРОЦЕС“ ООД към момента на плащането е било налице знание за това, че дългът е на заличената земеделска кооперация и, че става дума за рента. Прави впечатление и че заплатената сума кореспондира с дължимата съгласно представения договор за аренда на земеделски земи, а така също кореспондира и стопанската година. От изплащането на сумата по инициатива на „ПРОЦЕС“ ООД, без да е канено от въззиваемата, може да се направи извод, че търговецът е бил в отношения с длъжника на последната, които да обосновават плащането. Освен това плащането е станало на място, което не е било отпреди известно на въззиваемата и на което тя е отишла само защото е била изпратена там от своя контрагент по договора за аренда. В самата разписка е записано, че основанието за предаване на сумата е „Рента стопанска година 2015/2016“. Съгласно практиката на ВКС това съставлява извънсъдебно признание на ищеца, че основанието съществува – така изрично решение № 151 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. 5341/2014 г., IV г. о., ГК. Обсъдено по реда на чл. 175 от ГПК, макар и доказателствената му стойност да не е абсолютна, това признание се подкрепя от останалите доказателства по делото. Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че са налице достатъчно данни, макар и косвени, от които може да се направи безспорен извод, че „ПРОЦЕС“ ООД не е заплатило на П. К. процесната сумата без основание. Константна е практиката на ВКС, че доказването на основанието при иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД може да стане не само с преки, но и с косвени доказателства – така напр. решение № 148 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. 2183/2018 г., IV г. о., ГК. В разглеждания казус основанието се черпи от делегация за плащане между „Напредък 2000“ и дружествотожалбоподател. Този извод не се разколебава от факта, че „ПРОЦЕС“ ООД е бил кредитор на заличената земеделска кооперация, напротив това е допълнително доказателство, че между въззивника и последната са съществували търговски отношения, които често са двупосочни. Така неоснователни се явяват оплакванията на 4 жалбоподателя, че основанието е останало недоказано от насрещната страна по иска, а първоинстанционният съд неправилно въвел отношения между ответницата и трето лице в процеса. Действително, дали става дума за встъпване в дълг, за заместване в дълг или за някакъв друг институт, чрез който се е проявила делегацията, не е предмет на настоящото производство. Фактите по делото биха могли да се разглеждат и в светлината на разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД, в който случай основанията за плащане са също извън предмета на производството, но надлежен ответник би била заличената кооперация. Не може да се сподели аргументът на „ПРОЦЕС“ ООД, че дори да е съществувало отношение между П. К. и ЗКПУ „Напредък 2000“, то вземанията по него били погасени като непредявени в срок в производството по несъстоятелност. Това е така, тъй като процесното плащане е настъпило на 19.10.2016 г., с което вземането на въззиваемата страна е погасено, а производството по несъстоятелност на кооперацията е открито три години по-късно – на 06.12.2019 г. Към този момент въззиваемата не е имала непогасени вземания от несъстоятелния длъжник, които да се погасят в несъстоятелността.