Решение № 22 от 14.01.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Стара Загора, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Теодор В. Петков като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20215530103775 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Ищецът Й. Г. Ч. твърди в исковата си молба, че по Договор за кредит № ........... от 24.09.2018г., сключен с „4финанс“ ЕООД получила сумата от 1000 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент - 40.99%. Спрямо Договор за потребителски кредит №........... ищцата трябвало да заплати наказателна такса в размер на 706,56 лева, допълнителна услуга в размер на 206,31 лева и лихва в размер на 33,69 лева, като по този начин общото задължение по договора за кредит било в размер на 1623,16 лева.

Счита, че Договор за кредит № ........... е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, а в условията на евентуалност счита, че така уговорените клаузи за наказателна такса и допълнителна услуга от Договор за кредит №..........., са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Съображенията за това са следните:

На първо място, Договор за кредит № ........... е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва 1 всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит № ........... е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това Договор за кредит № ........... е недействителен.

Заявява също, че както е посочено, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,70%, а ГЛП е в размер на 40,99%. В случая не се установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Сочи, че установената съдебна практика по сходни казуси приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. В случая това съотношение не е налице. Договорената между ищцата и ответната страна годишна лихва в размер 40,99% надхвърля размера на законната такава за времето на сключване на договора, при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Уговарянето на ГЛП и ГПГ в процесиите високи размери не е обяснимо 2 нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15 години), когато независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай обаче такива обстоятелства не са налице. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и в частност заобикалят ограничението на годишния процент на разходите по чл.19 от ЗПК. В тази насока се позовава на последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC - Бургас по гр. д. № 6370/2018 г, Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC - Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от 15.04.2019 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC - Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС - Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.

Заявява още, че същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Счита, че е налице недействителност на процесния договор за потребителски кредит и на други основания на ЗПК. Сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 - договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. В тази насока са и чл.147 ал. 1 от ЗЗП и чл.5 от Директива 93/13/EИO, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Не става ясна методиката на определяне на ГЛП и ГПР, в т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с посочване на техните количествени изражения и относителните им тегла, при което не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК.

Компонентите от формулата, следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 40,99% и ГПР от 49,70% съответстват на формулата. В случая това не е налице. Така ищцата като потребител към датата на сключване на договора, който е релевантният момент за преценка неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не е разполагала с информация относно съществени условия на договора - за ГЛП и за ГПР, определяни по неясна методика. Обективно не може да се очаква от средния потребител без специални знания и опит да оцени съответствието им с формула по методика, за да се очаква от него да може да има информирано становище по тях, респ. да ги приеме или не. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин - чл.

147 ал. 2 от ЗЗП. (в този смисъл е решение от 21.03.2013 г. по дело С - 92/11 на СЕС).

3

Наред с това, ищцата не е получавала каквато и да е преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на кредита, според изискването на чл.58 ал.1 от ЗКрИ - за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В този смисъл клаузите на процесння договор по отношение на ГЛП и ГПР са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т. 18 от ЗЗП. вр. чл. 24 от ЗПК.

Също така счита, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕНО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с §13а т.9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за кредит № ............ В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.

На следващо място, съгласно чл.18 ал.5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143 - 148 от ЗЗП. В чл.143 т.5 от ЗЗП се сочи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправното на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави. Предвид на това и според задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСТК на ВКС счита, че така претендираната наказателна такса в размер на 706,56 лева, противоречи на добрите нрави.

Наред с това, нищожна на основание чл.10а от ЗПК е клаузата за допълнителна услуга, въз основа на която ищцата дължи сумата от 206,31 лева. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК (нов - ДВ. бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а ал.2 ЗПК.