Решение № 268 от 13.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20245300900565 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена на 20.09.2024 год. от „ЕСВ България“ ООД, представлявано от Е.Р. против Р. Т. Д..

Ищцовото дружество твърди, че на 22.05.2023 год. е сключило договор за заем с ответника Р. Т. Д., по силата на който е приело да му предостави в заем сумата 50 000 лв., а заемателят се задължил да върне заема в срок до 31.12.2023 год. Постигнато било съгласие за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 3% годишно върху заетата сума, равняваща се на 900 лв. за срока на договора. Сумата, предмет на заема, била преведена по банков път по сметка на Р. Т. Д. чрез два превода – на 24.05.2023 год. била преведена сумата 25 000 лв., а на 29.05.2023 год. били преведени останалите 25 000 лв. Заемът не бил върнат в уговорения срок и ответникът изпаднал в забава, поради което дължал обезщетение за забавено плащане, което за периода от 01.01.2024 год. до 19.09.2024 год. възлизало на 5019,19 лв.

Предвид изложените фактически твърдения са предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане на следните суми: сумата 50 000 лв., дължима главница по договор за заем, сключен между страните на 22.05.2023 год., с падеж на задължението 31.12.2023 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 20.09.2024 год. до окончателното плащане;

1 сумата 900 лв. договорна възнаградителна лихва и сумата 5 019,19 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 01.01.2024 год. до деня, предхождащ датата на подаването на исковата молба – 19.09.2024 год.

Претендират се сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът Р. Т. Д. не оспорва твърдението за сключване на договор за заем с описаното в исковата молба съдържание, както и получаването на заемната сума. Но твърди, че падежът на задължението за връщането му не е настъпил, тъй като по силата на Анекс от 13.09.2024 год. между страните е постигнато съгласие, че заемът следва да бъде върнат на 31.12.2030 год. Тъй като вземането е неизискуемо, то и предявените срещу ответника искове за връщане на главницата и за присъждане на обезщетение за забава били неоснователни. Оспорва се и вземането за възнаградителна лихва в размер на 900 лв., тъй като договорената възнаградителна лихва от 3% годишно се дължала едновременно с връщането на главницата, т.е. падежът и на това задължение не е настъпил. Във връзка с иска за възнаградителна лихва се акцентира и върху това, че главницата е предоставена на два транша – на 24.05.2023 год. и на 29.05.2023 год., поради което лихвата следва да бъде изчислявана за период след на реалното предоставяне на главницата. Поради изложеното се настоява исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва анекса и излага аргумент, че ответникът Р. Т. Д., който е и съдружник в „ЕСВ България“ ООД, е подписал анекса като представляващ ищцовото дружеството, без да разполага с надлежна представителна власт да извършва правни действия от името на „ЕСВ България“ ООД. Считано от 07.07.2023 год. ответникът не притежавал качеството на управител на „ЕСВ България“ ООД по силата на решение на ОСС от същата дата. Това решение не било вписано в Търговския регистър, тъй като вписването било спряно до приключването на спора по т.д.

№ 407/2023 год., но същото имало незабавно действие в отношенията между съдружниците. Анексът бил сключен без знанието и съгласието на управителя Е.Р., който непосредствено след узнаването за анекса /с връчването му като приложение към отговора на ИМ/ се противопоставя на извършените от името на дружеството правни действия без представителна власт. Оспорва достоверността на датата на анекса и счита, че той е антидатиран, като е подписан след подаването на исковата молба, за да обслужи тезата на 2 ответника.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва възражението на ищеца, че не е разполагал с надлежна представителна власт да представлява „ЕСВ България“ ООД при подписването на анекса, като се позовава на чл. 140, ал. 4 ТЗ, според който освобождаването на управителя на ООД има действие от вписването му, а към 13.09.2024 год. Р. Т. Д. е бил вписан в ТР като управител на дружеството. Поради това се поддържа довода, че по силата на анекса от 13.09.2024 год. падежът на задълженията по договора не е настъпил.

Във връзка с оспорената от ищеца достоверност на датата на анекса от 13.09.2024 год. се акцентира, че същият е с нотариално удостоверено съдържание с датата 24.09.2024 год. и несъмнено е съществувал преди ответникът да узнае за завеждането на делото. Твърди се също, че договорът има достоверна дата и от по-ранен от нотариалната заверка момент - от 20.09.2024 год., 08,42 ч., когато е изпратен по електронен път от ответника до неговия пълномощник адв. И., което е сторено преди часа на постъпването на исковата молба в съда. Поради това се оспорват доводите на ищеца, че анексът е създаден единствено за целите на производството. Счита, че няма правно значение обстоятелството дали анексът е осчетоводен в счетоводството на ищеца.

Цената на иска за връщане на дадената в заем сума обосновава родова подсъдност на Окръжен съд като първа инстанция. Поради връзка между исковете, на ОС са подсъдни и исковете за акцесорните вземания за възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане, въпреки им цената им под прага на чл. 104, т. 4 ГПК. Спазена е и местната подсъдност по чл. 105 ГПК. Съдът приема, че е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими искове. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД. Възражението на ответника срещу неизискуемостта на вземанията се квалифицира по чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото въз основа на становищата на страните, съдът е 3 приел за безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване с доказателства, различни от вече ангажираните, че:

- между страните по делото е сключен описания в исковата молба договор за заем и че заемната сума е предадена от ищеца на ответника посредством два банкови превода в размер на по 25 000 лв., в общ размер на 50 000 лв.;

- че е налице писмено съгласие за възнаградителна лихва в размер на 3% годишно върху заетата сума;

- че с първоначалния договор за заем падежът на задължението за връщане на заема е определен на 31.12.2023 год.

Спорът е съсредоточен около правния въпрос кога настъпва падежът на задължението за връщането на предоставения заем. Този основен въпрос е породен от правното действие на подписания от Р. Т. Д., действащ като управляващ и представляващ „ЕСВ България“ ООД анекс към договора за заем, носещ дата 13.09.2024 год., отлагащ падежа на задължението за връщане на заема до 31.12.2030 год.

В тази връзка следва да се проследят обстоятелствата, вписани и заявени за вписване в Търговския регистър по партидата на „ЕСВ България“ ООД.

Дружеството е учредено през 2015 год. като еднолично дружество с ограничена отговорност с капитал 500 лв. През 2020 год. в регистъра е вписана промяна – дружеството е трансформирано в ООД с двама съдружници - Е.Р., притежаващ дялове на стойност 75 лв. /15%/ и Р. Т. Д., с размер на дяловото участие 425 лв. /85%/. И двамата съдружници са вписани като управители на дружеството, представляващи същото заедно и поотделно.

На 07.07.2023 год. в гр. Пловдив е било проведено ОСС, на което е взето решение Р. Т. Д. да бъде освободен като управител и да се предприемат действия по вписване на промяната в ТР. Протоколът от ОСС има достоверна нотариално удостоверена дата.

Предприети са били действия по вписването на промяната в Търговския регистър, като е подадено заявление обр. А4 за вписване на заличаването на Б. като управител, но с акт на съда регистърното производство е било спряно до приключването на производството по иска, предявен от Р. Т. Д., с правно основание чл. 74 ТЗ.

С предявения на 10.07.2023 год. иск Р. Т. Д. е оспорил законосъобразността на решението на ОСС от 07.07.2023 год. и е поскал от съда неговата отмяна. Образувано е било т.д. № 407/2023 год. по описа на ОС – Пловдив. Същото е приключило с влязло в сила на 21.03.2025 год. съдебно 4 решение, с което са отхвърлени предявените от Р. Т. Д. против „ЕСВ България“ ООД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения, взети на Общо събрание на съдружниците от 07.07.2023 год. на ответното дружество „ЕСВ България“ ООД.

След влизане в сила на съдебното решение спряното регистърно производство е възобновено и на 31.03.2025 год. е вписано заличаването на Р.

Т. Д. като управител на дружеството въз основа на признатото за законосъобразно решение на ОСС от 07.07.2023 год. Понастоящем единствен управител на дружеството е Е.Р..

Спорът по делото е концентриран около обстоятелството дали Р. Т. Д. е имал представителна власт по отношение на „ЕСВ България“ ООД след вземането на решение на ОСС от 07.07.2023 год. и преди вписването на това решение в Търговския регистър, в това число към:

- 13.09.2024 год. /датата, на която се сочи да е съставен анекса/;

- 20.09.2024 год. /датата на завеждането на настоящото дело/ и - 24.09.2024 год. /датата на нотариалното заверяване на преписа от анекса/.

Анексът към договора за заем от 22.05.2023 год. е подписан от Р. Т. Д., действащ от името и на двете страни по сделката – заемодател и заемополучател. Б. е направил волеизявления и от името на „ЕСВ България“ ООД, в качеството на вписан в ТР управител на дружеството, и като физическото лице, в качеството на заемател. С анекса е оформено съгласие предоставената в заем от заемодателя сума от 50 000 лв. да бъде върната на дружеството до 31.12.2030 год., като пълният размер на възнаградителната лихва се дължи едновременно с изплащането на главницата, а именно до 31.12.2030 год.

Анексът носи дата на съставяне 13.09.2024 год. Достоверността на датата е оспорена от ищеца. Но съдът е приел в хода на разглеждането на делото, че точната дата на съставянето на анекса е без конкретно правно значение, тъй като дори анексът да не е съставен на 13.09.2024 год., както е посочено в текста му, а 11 дни по-късно, когато преписът от него е официално нотариално удостоверен от нотариус Петър Михов, то и двете дати попадат в промеждутъка от време между проведеното ОСС от 07.07.2023 год. и вписването на решенията от това ОСС в ТР /31.03.2025 год./. А този промеждутък от повече от една година поражда един и същи въпрос въпросът за представителната власт на Б.. този въпрос има принципно еднакъв отговор досежно всеки от дните в периода 07.07.2023 год. до 31.03.2025 год.

Без правно значение е и обстоятелството дали достоверната дата на анекса предхожда деня и часа на подаването на исковата молба в съда 5

/20.09.2024 год., 15,00 ч./ и дали този анекс е съставен за целите на производството, тъй като според нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при разрешаването на спора следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Т.е. дори анексът да е съставен след деня и часа на подаването на исковата молба, ако той материализира валидна правна воля на страна по делото, съдът следва да вземе предвид породените от него правни последици. Не е от значение е дали анексът е с достоверна дата 13.09.2024 год. или е антидатиран и действителната дата на съставянето му е датата на нотариалната му заверка – 24.09.2024 год., а единствено дали изявлението на Р. Т. Д., действащ от името на ищцовото дружество „ЕСВ България“ ООД, е произвело правно обвързващо действие по отношение на юридическото лице, от чието име е действал Б..