Решение № 2101 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2101 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110113039 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „***“ срещу ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.

1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2221,75 лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ***/*** г. за настъпило на 13.01.2020 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.03.2024 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 743,52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2221,75 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 05.03.2024 г.

Ищецът твърди, че на 13.01.2020 г. в гр. ***, на „***“, в близост до № *** лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № *** /*** г. По заведената пред ищеца преписка по щета № ***/*** г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 2217,75 лв., която сума била изплатена, както следва: на 23.04.2020 г. за сумата от 2016,67 лв. на автосервиза, извършил ремонт на увредения лек автомобил, и на 22.06.2020 г. за сумата от 201,08 лв. на застрахованото МПС. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 10 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.

Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва материалноправната си легитимиция, като твърди, че посоченият пътен участък – „***“ № *** е част от републикански път ***, същият не е общински, а се поддържа от Агенция „***“ съгласно чл.

30, ал. 1 ЗП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № ***, като се позовава на чл.

20, ал. 2 ЗдвП. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) следните обстоятелства: наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на събитието; заплащане от страна на ищеца в полза на автосервиза, извършил ремонт на увредения лек автомобил на сума в размер на 2016,67 лв. на 23.04.2020 г., респ. в полза на собственика на увредения автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № *** на сумата от 201,08 лв. на 22.06.2020 г., по предявената извънсъдебно регресна претенция. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна полица № *** за застраховка „Каско“ и „Злополука“, 2 бр. квитанции за платена сума по полица № ***/*** г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 13.01.2020 г., протокол за ПТП № ***/*** г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „***“ – ***, 2 броя платежни нареждания съответно от 23.04.2020 г. и от 22.06.2020 г. за сумата от 201,08 лв. и др.

От приетия протокол за ПТП № *** от 13.01.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор при ***-***, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 13.01.2020 г. около 17:50 часа в гр. ***, лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № *** се движел по ул.

„***“ с посока от „бул. „***“ към с. *** и пред № *** попада в необезопасена и 2 несигнализирана дупка на платното за движение. Последният, на основание чл. 179 ГПК обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се е намирал описания в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка. Част от протокола съставлява схема на ПТП, в която е отразено наличието на дупка. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).

Не се спори, а и се установява от представеното заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 13.01.2020 г. по полица № ***, подадено от Г. К. П., че при ищеца е образувана щета № ***/*** г. В уведомлението са посочени идентични на отразените в протокол за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с показанията на разпитания свидетел Г. К. П.. От тях се установява, че свидетелката към 2020 г. е управлявала застрахования от ищеца лек автомобил. Свидетелства, че пътувайки по *** около „*** ***“ попаднала в дупка на пътното платно, вследствие на което се спукала предна дясна гума. За произшествието уведомила органите на КАТ, които пристигнали на местопроизшествието и съставили протокол за ПТП. Посочва, че първоначално видимо увредена била само предната дясна гума, но като я свалили установили, че джантата била сцепена на две. Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаната свидетелка, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства.

В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по време на движение по ул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към с.

***, в района пред № ***, лек автомобил „Мерцедес А 200“ с рег. № *** попада в необезопасена и несигнализирана неравност (дупка), намираща се на пътното платно.

Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес А 200“ с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.

В същото време обаче, от съдържанието на Списък на републиканските пътища в Република България, Приложение № 1 към Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за приемане на списъка на републиканските пътища, 3 за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила от 08.01.2019 г. /Обн.

ДВ. бр. 3 от 8 Януари 2019 г. /, съдът приема, че пътният участък, на който е настъпилото процесното ПТП, е част от път ***, който е част от републиканската пътна мрежа. Нещо повече, в този смисъл са и данните, удостоверени в писмо с изх. № ***/*** г. на третото за спора лице – Агенция „***“, в което е отразено, че *** № *** е част от републиканската пътна мрежа – път *** ***, км. 36+370 и не попада в населено място, като участъкът се поддържа от Областно пътно управление ***.

Според чл. 30 от ЗП Агенция „***“ осъществява изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища, съответно именно тя е задължена по закон регулярно да обследва пътищата и да взема мерки с оглед избягване на произшествия и осъществяване на съответните ремонти. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътища, като за републиканските пътища това е Агенция „***“. Видно чл. 10, ал. 3, т. 9 от Наредбата, поддържането и текущият ремонт на пътищата включват и почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки, пукнатини и др.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16f8626e-77ad-48ed-a034-83670d099f66