Определение № 12038 от 26.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12038 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110151377 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от адвокат Пр.П. – процесуален представител а ищеца с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Претендира се присъждане на по-високо по размер адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК. Молбата не съдържа по същество конкретни твърдения за допусната очевидна фактическа грешка в решението, поради което и същата не следва да се квалифицира по чл. 247 ГПК.

Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.

С решението по делото, съдът с оглед събраните доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно изхода на спора. Определеното възнаграждение за оказаната адвокатска защита е съответно на необходимия труд за реализиране на адекватна защита на страната с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и следователно се явява справедливо като размер.

Съображенията, изложени в молбата, за необходимост от съобразяване на минималните размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, не следва да бъдат споделени с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните 1 размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 294565/05.09.2025 г. от адвокат Пр. П. с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на постановеното по делото решение.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2