Решение № 339 от 23.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Благоевград , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Гюлфие Яхова при участието на секретаря Елена Костова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20201200101320 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ищцата М. Т. З. срещу ответника „З.Д.Б.“ АД.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 10.06.2019г. около 9.30 часа в гр. П. на кръстовището на улица „Я.С.“ и ул.“Ц.Б.“ е настъпил пътен инцидент, при който е ударена като пешеходец, пресичащ ул. „Я.С.“ на пешеходна пътека тип „Зебра“ от правоспособния водач К.С. З., който е управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № * на сух асфалтов път, докато извърша завой на ляво от ул. „Ц.Б.“ по ул. „Я.С.“. Вследствие на удара на ищцата са причинени телесни увреждания. След ПТП е откарана в ЦСМП - П., а оттам в МБАЛ „Югозападна“ - филиал П., където е хоспитализирана за периода 10.06.2019г. - 11.06.2019 г. След като била прегледана в болничното заведение и са извършени назначените образни изследвания, лекарите установили, че вследствие на инцидента, пострадалата е получила следните увреждания счупване на дясната лъчева кост на типично място (фрактура радии локо типико декстра) - долния край на лъчевата кост; Счупване на латералната стена на левия горночелюстен синус (горна челюст - максила; Контузии на главата, на клепача и околоочната област, на гръдния кош и на коляното;

Повърхностна травма на носа. Твърди се, че травматичните увреди на телесната цялост са й причинили болки, страдания и неудобства за един продължителен период от време. На 10.06.2019г. й била извършена оперативна интервенция за закрито наместване на фрактурата на ръката без вътрешна фиксация, радиус и улна. След изписване от лечебното заведение пострадалата се възстановявала в домашни условия, като 30 дни е имобилизирана с гипсова шина на ръката, а още два месеца след това провеждала рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на горния десен крайник. Счупването на дясната лъчева кост затруднило движенията на десния горен крайник на ищцата за период от време около три месеца, през който е поставена в 1 невъзможност да се обслужва сама, както и пълноценно и самостоятелно да извършва своите обичайни дейности. В резултат на счупването на латералната стена на горночелюстния синус било трайно затруднено дъвченето (храненето) и говоренето за период от около един месец. Останалите травматични увреждания причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но придружено с болки и страдания, които са отшумели за около месец. Освен това се сочи, че инцидентът се отразил негативно и върху психическото й състояние, понижило се настроението й, била тревожна, нарушило се вниманието й. Често плаче и отказва да говори с близките си, чувства се непълноценен човек, неспособен да се справи с ежедневните си грижи, да бъде в помощ на семейството си, както и да води нормален социален живот. Соченото наложило консултация с психиатър и започнало лечение за подобряване на психическото й състояние. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата е в тежко психическо състояние и психиката й е трайно увредена. На следващо място се твърди, че във връзка с извършените медицински манипулации и прегледи, пострадалата е направила разходи в размер на 100 лв. за заплащане на прегледи при специалист - психиатър. Отделно от това е изразходвала парични суми за извършване на рехабилитация и за закупуване на медикаменти. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на автомобила – З., по отношение на който е одобрено споразумение по образувано наказателно дело.

Сочи се, че по време на ПТП управляваният от виновния водач лек автомобил е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди се, че от З. била отправена претенция на основание чл. 380 КЗ до застрахователя за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Въпреки водената кореспонденция не е налице окончателно произнасяне от страна на застрахователя.

С оглед на изложеното се прави искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на нанесените й телесни и психически увреждания при ПТП, настъпило на 10.06.2019 г. и сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди - материални разходи за лечението. Претендира се и законна лихва върху двете обезщетения, считано от 24.07.2020г. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

Ответникът по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като за всяко от телесните увреждания се излагат самостоятелни доводи за прекомерност на претедираното обезщетение. На следващо място се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, тъй като тя е имала обективна възможност да избегне удара, не е съобразила поведението си с приближаващото МПС и внезапно е навлязла в платното за движение. Същата се е поставила в превишен риск. Твърди се, че претенцията за заплащане на лихва е неоснователна като не е съобразена с разпоредбата на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Оспорва се изцяло претенцията за заплащане на имуществени вреди, тъй като същите не са във връзка с процесния инцидент.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила споразумение, постановено по НОХД *51/2020г. по описа на Софийски военен съд, К.С. З. е признат за виновен в това, че на 10.06.2019г. около 09,30 часа в град П., на кръстовището на ул. “Ц.Б.“ и ул. “Я.С.“, при управление на 2

МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *, при завиване наляво, посока към ул. „Я.С.“, е нарушил правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 2 т. 1 пр. 1; чл. 20, ал. 2 изр. 1, предложение предпоследно и последно, и изречение 2-ро; чл. 47; чл. 116, пр. 1 и чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, в резултат на което блъснал пресичащата на кръстовището по пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходка М. Т. З. - на 82 години, от град П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение движението на горния десен крайник за срок по-голям от един месец и счупване на горнечелюстния синус (максила-горна челюст), осъществило критериите на признака счупване на челюст, поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.последно, б. "а", предложение 2-ро, вр. ал. 1, б. "б", предложение 2-ро, вр. с чл.

342 ал.1 вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 и чл. 343г, вр. чл.343, ал. 3 предложение последно, б. "а", предложение 2-ро, вр. ал.1, б."б", предл. 2-ро, вр. чл.342 ал.1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца.

По делото не е спорно, че към датата на инцидента автомобилът, управляван от виновния водач, е застрахован при ответника по застраховка ГО, както и че след инцидента ищцата е предявила претенциите си за заплащане както на имуществени, така и на неимуществени вреди към ответния застраховател, но такова не е последвало.

Назначена е автотехническа експертиза, по която вещото лице сочи, че скоростта на движение на лекия автомобил е била в границите от 3,75 м/с до 5,5 м/с., като пешеходката е започнала да пресича пътното платно, когато автомобилът е бил на разстояние 51 метра от нея. Вещото лице сочи, че водачът при движение от 19,8 км/час е имал техническата възможност да предотврати удара при своевременно задействане на спирачната система, тъй като опасната зона е по-малка от разстоянието, на което се е намирал автомобила до мястото на удара. Пешеходката не е имала възможност да предотврати удара. В заключението си вещото лице посочва какъв от техническа гледна точка е механизмът на ПТП.

По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния автомобил – св. К.З., който сочи, че на кръстовище при ляв завой на пешеходна пътека чул, че някой извикал „човек“ и той спрял. Слезнал и видял, че има паднала жена. Дошла линейка и била заведена в лечебно заведение.

От медицинската документация се установява, че непосредствено след инцидента пострадалата е била приета по спешност в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД гр. П., отделение Ортопедия и травматология. Констатирани са счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, счупване на външната страна на левия горночелюстен синус, наличие на кръв в синуса и нарушена херметичност, оток и болезненост в лявата скулна област на лицето (образа), хематом на лявата орбита, охлузни рани по тялото и лява лицева област. Пациентката е престояла в болничното лечебно заведение едно денонощие, като е проведено неоперативно, консервативно болнично лечение с наместване на костния фрагмент и обездвижване на дясната ръка с гипсова имобилизация за около тридесет дни. За обезболяване при извършване на манипулациите е била използвана местна анестезия – лидокаин.

В заключението на вещото лице по съдебно – медицинска експертиза се установява, че на пострадалата са причинени следните телесни увреждания:

Счупването на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, което й е причинило 3 трайно затруднение на движенията на дясната ръка за около 2-3 месеца; Счупването на стена на левия горночелюстен синус, хемо- и пневмо- синус, което й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; хематоми на лявата орбита, травматичния оток в лявата половина на лицето, охлузни рани по лицето и тялото, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Посочено е, че травматичните увреждания е възможно да бъдат причинени така, както е описано в исковата молба – в резултат на ПТП.

Вещото лице сочи, че месец, месец и половина след счупване на лъчева кост на типично място, движенията на ръката се възстановяват в пълен обем и сила, без да настъпят усложнения. За счупването на стената на левия горночелюстен синус не е било необходимо провеждане на лечение. Линейно счупване на стената на синуса зараства без последствия за в бъдеще. Кръвоизлива в кухината на синуса се дължи на разкъсана лигавица и се резорбира напълно. Възстановяването е в порядъка на 3 - 4 седмици. Мекотъканните увреждания - хематоми, кръвонасядания, охлузни рани - също оздравяват напълно за около 3 седмици.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че оздравяването на пострадалата е настъпило след период от около 3 - 4 месеца.

По искане на ищцата по делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице – психиатър при извършен преглед в дома на пострадалото лице. Установява се, че непосредствено след инцидента пострадалата е била в състояние на остра реакция на стрес, продължила два - три дни. След това се наблюдава развитие на психично разстройство – фобия от автомобили, което я прави негодна да излиза извън дома и да пътува с автомобили. Вещото лице сочи, че тази фобия реално не може да бъде преодоляна.

С оглед претенцията за обезщетение за причинените неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетели са разпитани – А. З., снаха на ищцата, и Ваня Симеонова, дъщеря на пострадалата.

Св. З. посочи, че след инцидента пострадалата е била в болница, а след изписването й не могла да се обслужва сама. За период от седем дни се хранила със сламка, а след това с по-течна храна, изпитвала болки. Преди инцидента била активен и здрав човек, излизала и се събирала с приятелки. С гипс била един месец, след това и още една седмица. И до ден днешен изпитва болка и се страхува да излиза.

Св. Ваня Симеонова посочи, че майка й имала много наранявания след инцидента. И понастоящем изпитва болки. След около 3-4 месеца раните зараснали и започнала да се храни нормално. Категорично отказва да излиза навън.