Определение № 14734 от 28.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14734 гр. София, 28.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Частно гражданско дело № 20211110157650 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С разпореждане №23059/06.02.2025г. по настоящото дело съдът е обезсилил заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.10.2021г. по ч.гр.д. № 57650/2021г. по описа на СРС.

Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника Е. П. по чл.248 ГПК за изменение на разпореждането в частта за разноските с искане за присъждане на претендиран размер от 480 лева и държавна такса за възражение по чл. 423 ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от страна на заявителя, в който намира молбата за неоснователна. Твърди че длъжникът не е материално затруднено лице, поради което не следва да се присъжда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. В условията на евентуалност моли да се приложи практика на СЕС и при определяне на адвокатския хонорар да не се взема предвид Наредба 1 от 2004г. за адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на определението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАд - да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАд и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Съдът не дължи проверка за съществуването на посоченото в договорите основание за оказване на помощта. В случая ведно с възражението е преставен договор за правна 1 защита и съдействие между Е. П. и адв. К. Б., в които договори е уговорено, че услугите се предоставят безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАд. Оттук и съдът намира, че на адвокат Б. се дължат разноски за оказаната безплатна правна помощ по заповедното производство. А в полза на длъжника следва да бъде присъдена платената държавна такса.

По направеното възражение за прекомерност на възнаграждението съдът намира следното:

Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява ориентир при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост. Съдът намира, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, е съобразил вида на спора, вида и количеството на извършената работа, като в случая е подадено възражение по реда на чл. 423 ГПК, а не бланкетно възражение по чл.414 ГПК. Поради това така претендирания адвокатски хонорар не е прекомерен по размер.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА разпореждане № 23059 от 06.02.2025г. по описа СРС, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК:

130175000, гр.София, бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, да заплати на адвокат К.

Б., ЕГН **********, с адрес:гр. София, ******************, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК:

130175000, гр.София, бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, да заплати на Е. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ************* сумата от 25 лева, представляваща държавна такса.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2