Решение № 125 от 19.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр. Хасково, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640200288 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Х. А. М. от град Р. срещу Наказателно постановление № 21-1253-002791 от 01.11.2021 г., издадено от Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато съществени процесуални нарушение. Твърди се, че в съставения АУАН били изложени обстоятелства в описание на деяние, квалифицирано по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а впоследствие със санкционния акт, при същото описание се сочело, че жалбоподателят бил извършил нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а не на посочената в процесния АУАН норма на чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Счита, че посоченият за пръв път в НП текст на чл. 25, ал. 1 ЗДвП не кореспондирал с 1 описаната фактическа обстановка в съставения АУАН. Освен това, жалбоподателят бил санкциониран за нарушение, което не бил извършил и което не било описано в АУАН нито като фактическа обстановка, нито като материалноправна норма. Жалбоподателят счита също, че не бил управлявал МПС по пътища, отворени за обществено ползване, където движението не било регулирано нито с пътни знаци, нито с пътна маркировка. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като в писмено становище заявява, че поддържа жалбата и развива подробни съображения за нейната основателност, основани на конкретни фактически твърдения.

Административнонаказващият орган – Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 20.10.2021 г., жалбоподателят Х. А. М. от град Р. управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, влекач марка „****“, модел „****“ с рег. № **** с прикачено полуремарке марка „****“, модел „***“ с рег. № *****, в района на обект – мелница „Зърнени храни“ АД, на адрес: град Хасково бул. „*****“ № **, където следвало да бъдат извършени товаро – разтоварни дейности. За целта жалбоподателят с управляваното от него превозно средство бил навлязъл в двора на обекта и спрял до товарна рампа, където, след изнасяне на подвижната транспортна лента, били извършени съответните товаро – разтоварни дейности. След приключване на тази дейности обаче, жалбоподателят потеглил от товарната рампа с товарния автомобил – влекач с прикачено полуремарке в момент преди да бъде 2 изтеглена в изходно положение и така ударил изнасящата се навън транспортна лента с колоната на полуремаркето и били причинени имуществени вреди по същата.

След като за инцидента бил подаден сигнал, пристигналите на място полицейски служители – свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково установили самоличността на водача на моторното превозно средство и извършили оглед на местопроизшествието и на автомобила, намиращ се там.

Констатирано било че по товарния автомобил, управляван от жалбоподателя Х. А. М. имало следи от удар колоната на полуремаркето, а така също следи от удар имало и по транспортната лента, монтирана на товарната рампа и по нея били причинени материални щети. След разговор с присъстващите на място работници, явяващи се очевидци на случилото се, сред които и лицето Б. С. Н. и с водача на моторното превозно средство, с което бил предизвикан процесният инцидент, както и с оглед направените на мястото на произшествието констатации, контролните органи достигнали до извод за допуснато от водача на товарния автомобил, нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, довело до настъпване на транспортно произшествие. В резултат, срещу жалбоподателя – Х. А. М. бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. Р. З. К. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № 475995 от 20.10.2021 г., за нарушение, квалифицирано по чл. 5, ал.

1, т. 1 от ЗДвП /впоследствие ръкописно правната квалификация е поправена, като е дописана цифрата 2 – чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДвП без да бъде отразено кой е извършил това дописване/, който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

При издаване на наказателното постановление, станало на 01.11.2021 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. ПТП, с което виновно нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП“ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

3

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесния инцидент и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнал, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие не е налице такова разминаване в гласните доказателствени източници, които съдът прие, че са годна доказателствена основа за изясняване на делото от фактическа страна. Изложеното от посочените свидетели по въпросите, включени в предмета на изследване, за които всеки от тях разполага с ясен спомен, се кредитира от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото. Необходимо на това място е и уточнението, правено в подобни случаи, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития. Така достигнатите изводи от свия страна подлежат на съдебен контрол за обоснованост и правилност. Въпреки това, съдът прие, че макар и допустимо доказателство и макар да са относими към предмета на 4 изследването, показанията на лицето Б. С. Н. не са необходими за изясняването му от фактическа страна, тъй като бяха събрани достатъчно макар и не преки доказателства относно част от фактите. Решаващо за тази преценка е и липсата на спор относно тяхното осъществяване, като възраженията на жалбоподателя се състоят най – вече в различната им правна интерпретация.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а според чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението подлежи на административно наказание, а според ал. 2, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН съдът констатира, че не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно 5 нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на деянието.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално би отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но в случая преценката на съда е различна. Изискванията на цитираната разпоредба от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая, тези изисквания не са удовлетворени в необходимата степен, досежно необходимите реквизити.