Решение № 3776 от 25.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3776 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

В.ена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100503388 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20158453 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 66592/2016 г.

Софийски районен съд, 142 състав: Признал за установено по отношение на страните Г. И. М., ЕГН ********** – ищец, и Б. В. Г., ЕГН ********** лично и в качеството й на наследник на В.В.Г. - ответник, И. Л. Ч., ЕГН **********, „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК 831558413,

М.Ц.Г., ЕГН ********** - лично и в качеството й на наследник на В.В.Г., че ищецът Г. И. М., ЕГН **********, е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: западно таванско помещение с площ 45 кв. м, разделено по билото на покрива от източното таванско помещение на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. Княжево, ул. „****;

Отхвърлил предявения от Г. И. М., ЕГН **********, иск по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека между Б. В. Г. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, обективиран в нотариален акт № 180, том 02, рег. № 4130, дело № 365 от 2008 г. по отношение на частта в него, в който процесният обект западно таванско помещение с площ 45 кв. м, разделено по билото на покрива от 1 източното таванско помещение на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. Княжево, ул. „****, е предмет на обезпечението в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД по отпуснатия кредит, като неоснователен; Осъдил всеки един от ответниците Б. В. Г., ЕГН **********, И. Л. Ч., ЕГН **********, „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК

831558413, М.Ц.Г., ЕГН **********, да заплатят на ищеца Г. И. М., ЕГН **********, сумата от по 569.14 лв. – разноски по делото; Осъдил Г. И. М., ЕГН **********, да заплати на И. Л. Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 1 330 лв., както и на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК 831558413 - сумата в размер на 750 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената ищцова претенция.

С решение № 20051326 от 02.08.2022 г. , постановено по същото дело, е оставено без уважение искането на ищеца Г. И. М., ЕГН **********, за допълване на решение № 20158453 от 16.07.2021 г.

Срещу основното решение са подадени въззивни жалби от ищеца Г. И.

М. и от ответниците И. Л. Ч. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК 831558413, дружеството заличено като търговец в хода на въззивното производство и по реда на чл. 227 ГПК конституиран универсалният му правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959.

Ищецът Г. И. М. обжалва основното решение в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека в частта му относно процесното таванско помещение е отхвърлен, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 498, ал. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС е конститутивен. Признатото право на собственост било абсолютно право и съществувало от момента на придобиването на собствеността, а не от момента на постановяване или влизане в сила на решението, с което то е признато. След като било установено правото на собственост върху процесния обект по давностно владение с начална дата 16.04.1965 г., което не било прекъсвано до предявяване на иска, то правото на собственост било придобито на 16.04.1975 г. Така договорната ипотека от 2008 г. била учредена 33 години след придобиването по давност на западното 2 таванско помещение, от лице, което към момента на учредяване на ипотеката не било собственик. Решение № 204 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 4806/2016 г., ІV ГО на ВКС, на което районният съд се позовал, касаело различна хипотеза – учредена ипотека преди да изтече в полза на ищеца придобивна давност, а в настоящия случай ипотеката била учредена след придобиването на процесния обект по давност. Двата предявени иска били неразривно свързани помежду си и след като съдът установил, че друго лице е собственик на имота, който се ипотекира, следвало, че предявеният иск за нищожност на ипотеката е основателен. Моли съда да отмени основното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът

„РАЙФАЙЗЕНБАНК

(БЪЛГАРИЯ)“

ЕАД, с правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, обжалва основното решение в частта, с която предявеният срещу него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС е уважен, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно районният съд приел за доказани предпоставките на придобивната давност.

Обективният елемент на владението бил неприложим по отношение на помещение, което е обща част и не отговаря на изискванията за жилище. Без значение в случая било наличие на субективен елемент - намерение да се свои вещта (Тълкувателно решение 4/2012 г.). В първата инстанция по категоричен начин се доказало, че субективен елемент липсва до предявяване на иска, а именно намерението от страна на ищеца да свои вещта и да отблъсква владението на другия съсобственик. По делото нямало и нито едно доказателство, от което да се приеме, че ищецът е изразил поведение с намерение да свои вещта, като отблъсква владението на другия собственик.

Напротив, В. и М.Г., а след тях и дъщеря им Б. Г. декларирали имота като свой в съответните служби, заплащали данъци, учредени били две ипотеки, извършено било дарение и една публична продан, при които било демонстрирано отношение към имота като към свой имот. Неправилно съдът приел и че в представения протокол за делба са описани две отделни тавански помещения – в него били описани източна и западна част от таван и не били 3 описани граници на частите. Част и помещение били различни неща.

Липсвали данни, от които да се приеме, че се отнася за самостоятелен обект.

Районният съд неправилно кредитирал показанията на свидетеля Г. К., братовчед на ищеца, без да извърши преценка по реда на чл. 172 ГПК, както и без да ги цени съвкупно със събраните писмени доказателства и заключенията на приетите експертизи. Показанията на свидетеля били вътрешно протИ.речиви, като в жалбата се излагат подробни доводи в тази насока. От тях не можело да се приеме за установено наличието на елементи от фактическия състав на придобивното основание. Показанията били вътрешно протИ.речиви, непоследователни, логически неиздържани и не кореспондирали с останалите събрани по делото доказателства, като в тях не се съдържали точни, ясни и категорични данни относно релевантните за спора факти. Необоснован бил и изводът на съда, че давностното владение е започнало през 1965 г. – такива показания свидетелят не бил давал. Съдът не обсъдил и не взел предвид и влязлото в сила решение от 29.10.2018 г. по гр. дело № 10893/2016 г. на СГС. Като се позовава на Тълкувателно решение № 34 от 1983 г. на ОСГК на ВС въззивникът поддържа, че по делото не било доказано съгласие на етажните собственици за преустройство на тавана като обща част на сградата. Че отделни помещения не е имало се установило и от приетото заключение на тричленна СТЕ. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС. Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 29.05.2024 г.

Ответникът И. Л. Ч. обжалва основното решение в частта, с която предявеният срещу него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС е уважен, с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност.

Първоинстанционното решение било постановено по нередовна искова молба, в която било описано западно таванско помещение, каквото не съществувало като самостоятелен обект. Западната част на тавана представлявала обща част на сградата и не можела да се придобива по давност. Районният съд не обсъдил и решението по гр. дело № 10893/2016 г. на СГС, 1-14 състав, въпреки че производството пред СРС било спряно до 4 приключване на спора по посоченото дело, който бил преюдициален за настоящия. Решението по това дело безусловно приемало правата на И. Л. Ч. в описания имот, вкл. по отношение на западната част от тавана. Районният съд неправилно приел западната част от тавана да представлявала самостоятелен обект. Позовава се на заключението на тричленната СТЕ, съгласно което не е имало преградна стена, като пространството на таванския етаж било неизползваемо, едва в по-късен момент при извършеното преустройство нужната височина и обем били постигнати чрез издигането на стените отстрани. Гласните доказателства били в услуга на ищеца – при височина на надзида от 1 м нямало как да функционира лаборатория на тавана. Свидетелят бил роднина на ищеца и показанията били дадени в услуга на последния. Свидетелят казвал, че е влизал в къщата, но не и на тавана, не уточнявал каква е била лабораторията и какво се е произвеждало в нея; Не посочил и от кога точно ищецът владее западната част, нито че това е станало през 1965 г. Неправилно районният съд приел за доказани предпоставките на придобивната давност. Обективният елемент на владението бил неприложим по отношение на помещение, което е обща част и не отговаря на изискванията за жилище. Без значение в случая било наличие на субективен елемент намерение да се свои вещта. В първата инстанция по категоричен начин се доказало, че субективен елемент липсва до предявяване на иска, а именно намерението от страна на ищеца да свои веща и да отблъсква владението на другия съсобственик. По делото нямало и нито едно доказателство, от което да се приеме, че ищецът е изразил поведение с намерение да свои вещта, като отблъсква владението на другия собственик. Напротив, В. и М.Г., а след тях и дъщеря им Б. Г. декларирали имота като свой в съответните служби, заплащали данъци, учредени били две ипотеки, извършено било дарение и една публична продан, при които било демонстрирано отношение към имота като към свой имот. Неправилно съдът приел и че в представения протокол за делба са описани две отделни тавански помещения – в него били описани източна и западна част от таван и не били описани граници на частите.

Липсвали данни, от които да се приеме, че се отнася за самостоятелен обект.

Районният съд неправилно кредитирал показанията на свидетеля Г. К., братовчед на ищеца, без да извърши преценка по реда на чл. 172 ГПК, както и без да ги цени съвкупно със събраните писмени доказателства и заключенията на приетите експертизи. Моли съда да отмени 5 първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК.

С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД (с правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД) и И. Л. Ч. оспорват въззивната жалба на ищеца и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част.

Въззиваемата страна Б. В. Г. - лично и в качеството й на правоприемник на починалия в хода на първоинстанционното производство ответник В.В.Г. и на починалата на 01.11.2022 г. (след постановяване на първоинстанционните решения) ответница М.Ц.Г., не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК на жалбата на ищеца.

Разпечатката съдържа 34 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16f6b37a-11e1-4df4-abe7-359748ac654d