Определение № 24612 от 14.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24612 гр. София, 14.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110146611 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 6275 от 08.04.2024 г. съдът е отхвърлил предявения от Р. А. Н., ЕГН ********** срещу Т. В. В., ЕГН ********** иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане сумата от 12000 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в периода от 25.04.2023 г. сутринта до 02.05.2023 г. вечерта, в резултат от противозаконно отнемане на парични средства от ответника с намерение противозаконно да ги присвои.

С решението, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Р. А. Н., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т. В. В., ЕГН ********** сумата от 1480 лева, представляваща разноски по делото.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от ищцата. Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските, като ищцата бъде осъдена да заплати адв. възнаграждение в по-нисък размер. В молбата се излагат съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В срок е постъпил отговор от Т. В. В. чрез адв. Р. С., с който се ангажира становище за неоснователност на искането.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В мотивната част от Решение № 6275 от 08.04.2024 г., касаеща разноски, съдът е изложил мотиви, като се е произнесъл по възражението за прекомерност, направено от ищцата. Посочено е, че възнаграждението следва да бъде определено в предвидения минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, поради което е присъдена сумата от 1480 лева, вместо претендираната сума от 1500 лева. Предвидените в наредбата минимални размери не са задължителни за съда, но в случая фактическата и правна сложност на делото съответства на присъдения размер на възнаграждение, поради което същият не се явява прекомерен. Проведени са две открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ответника е взел участие. Събрани в производството са множество писмени и гласни доказателствени средства, като е 1 изслушано и експертно заключение. Следва да се посочи, че претендираното от ищцата адв. възнаграждение в производството /1300 лева/ е в близък на претендирания от ответника размер.

Поради изложеното съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 141216/29.04.2024 г., подадена от Р. А. Н., ЕГН ********** за изменение в частта на разноските на Решение № 6275 от 08.04.2024 г. по гр. дело № 46611/2023 г. по описа на СРС.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2