Решение № 4563 от 29.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4563 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Б.В.И.П. като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110203393 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. П. – САК, срещу Наказателно постановление № 22-4332000178/31.01.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 24.11.2021 г., около 03:00 часа, в гр. София, по ул.“Г.С.Раковски“, с посока на движение от бул.“Цар Освободител“ към ул.“Ген.Гурко“, управлява лек автомобил Т.Я. без регистрационни номера, ххххххххх, собственост на „П.“ ЕООД, ЕИК ххххх, като при извършена проверка е установено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В депозираната жалбата, бланкетна по своя характер, се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Искането към съда е наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят М. И. Г., редовно призована, не 1 се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.11.2021 г. около 03:00 ч. в гр. София, по ул.“Г.С.Раковски“, с посока на движение от бул.“Цар Освободител“ към ул.“Ген.Гурко“, жалбоподателят М. И. Г. управлявала лек автомобил Т.Я., ххххххххх, собственост на „П.“ ЕООД, ЕИК ххххх, без поставени регистрационни номера.

При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място, полицейски екип при ОПП - СДВР в състав – свидетелят Т. Б. Н. и С.Ц.С., спрели за извършване на проверка процесния лек автомобил. При проверката била установена самоличността на водача на автомобила – М. И. Г., с ЕГН **********. Св. Т. Б. Н. – на длъжност мл. автоконтрольор в СДВР - ОПП, предложила на водача на лекия автомобил да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест дрегер" модел 7510, но последната отказала. Във връзка с последното на въззивника Г. бил издаден талон за медицинско изследване № 086851 с отбелязване, че следва да се яви в МБАЛ „Света Анна“ в указания срок до 04:00 часа след връчване на талона срещу подпис. Жалбоподателят подписал талона за медицинско изследване, но не се явил в указаното лечебно заведение, за да даде кръв за анализ. Отделно от това и в хода на проверката след справка с ОДЧ – ОПП било установено, че водачът на автомобила – М. И. Г. не притежава СУМПС.

За констатациите от извършената проверка свидетелят Т. Б. Н. съставила против водача на лекия автомобил М. И. Г. АУАН серия G A № 378038/24.11.2021 г., в който квалифицирала установените нарушения по чл.

174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, по чл. 140, ал. 1, пред. 2 от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя при отказ, удостоверено по надлежния ред с подпис на един свидетел.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление 2 на СРП от 09.12.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на Началник отдел "Пътна полиция" за преценка наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание на М. Г..

В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", на 31.01.2022 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят М. И. Г. е санкционирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП й е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 21.02.2022 г., който в законоустановения срок на 28.02.2022 г. депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 378038/24.11.2021 г., талон за медицинско изследване № 086851, разпореждане на полицейски орган, справка – картон на водача, справка за собствеността на лек автомобил, справка съдимост, Заповед № 8121к - 13180/23.10.2019 г., Акт за встъпване в длъжност 29.10.2019 г. и Заповед № 8121з -1632/02.19.2021 г. на министъра на МВР, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител Т. Б. Н..

От показанията на св. Т. Б. Н. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и направените фактически констатации, в това число че водачът на МПС е бил спрян за извършване на полицейска проверка, в хода на която било установено, че управляваният от същата лек автомобил бил без поставени регистрационни номера, както и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Н. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото 3 същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, показанията на св. Н. и приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 09.12.2021 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОППСДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране 4 административнонаказателната отговорност на М. И. Г.. Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая, приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно производство, санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН.

Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.

При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.

Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи 5 разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 378038 от 24.11.2021 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно, описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.