Решение № 3063 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3063 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110206520 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Б. Е.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, седалище и адрес на управление ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от изпълнителния директор Х. Т. и прокуриста Б. М., чрез юрк. З. Д., против наказателно постановление № 307/18.07.2023 г., издадено от Началник на ГПУ-София към РДГПАерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. На основание чл. 51 ЗЧРБ на превозвача е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Въззивното разглеждане е второ по ред, след като решение от 06.11.2023 г., постановено по НАХД № 10475/2023 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав е обезсилено с решение № 2578/18.04.2024 г. по КНАХД № 723/2024 г. по описа на АССГ, XXV-ти касационен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

В жалбата се навеждат допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че в АУАН и НП не са посочени законовите норми, които се твърди да са нарушени, което препятства правото на защита на санкционираното лице и представлява нарушение по чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Конкретно, по отношение нормата на чл. 19, ал.

1, т. 1 ЗЧРБ се застъпва, че касае физически лица, при което е неотносима към осъществяваната от превозвача дейност, а по отношение чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се поддържа, 1 че е бланкетна, и е следвало да бъде запълнена с конкретна диспозиция на друга норма, с оглед възможността на дружеството да разбере какво конкретно му се вменява в отговорност. По изложените съображения се прави искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 03.06.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 22.05.2023 г. авиокомпания „Б.Е.” АД осъществила полет № ХХХХХХХХХХ от Тел Авив за

София, с който превозила лицето ХХХХХХХ, родена на

2ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ г. На същата дата около 07:41 ч., при осъществяване на гранична проверка на ГКПП Аерогара София на пристигащите пътници от цитирания полет, младши експерт Д. И.-М., командир на отделение при ГКПП Аерогара София, установила, че посочената пътничка бил превозена до Република Б.Е. без валидна ваза или разрешение за пребиваване, като превозвачът „Б.Е.“ АД бил издал превозни документи - билет и бордна карта, въпреки че лицето не отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент (ЕС) 2016/399.

ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ не била допусната да влезе в Република Б.Е., като бил съставен отказ за влизане в страната на чужденец с № 294/22.05.2023 г. на основание чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. Свид. Д.ХХХХХХХХХХХХ съставила докладна записка до Началник ГПУ София, в която описала обстоятелствата по случая.

На 13.06.2023 г., в присъствието на свидетелката С. И., която присъствала при установяване на нарушението, свид. И.-М. съставила срещу „Б.Е.“ АД АУАН № 293/13.06.2023 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата относно извършеното и констатирано на 22.05.2023 г. нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

Актът бил предявен и връчен на упълномощен да получава АУАН представител на дружеството - Л. И. Д., която като възражение вписала, че го намира за незаконосъобразен и моли административнонаказателното производство да бъде прекратено.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, Началник на ГПУ София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР издал срещу „Б.Е.” АД, в качеството на превозвач, атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелките ХХХХХХХХХХХ и ХХХХХХХХХХХ, и писмени - докладна записка до Началник ГПУ София; отказ № 294/22-05.2023 г. за влизане в Република Б.Е.; докладна записка рег. № 8177р-17437/14.06.2023 г.; покана за доброволно изпълнение рег. № 817700-2031/19.07.2023 г.; извлечение от ТР относно актуално състояние на „Б.Е.“ АД; заповед № 40643-492/29.05.2023 г.; заповед № 4064з-755/24.08.2023 г.; заповед № 3282з-921/02.04.2020 г.; акт за встъпване в длъжност; заповед № 4064з-492/29.05.2023 г.; заповед № 4064з-755/24.08.2023 г.; пълномощно изх. № 047-I-2343/07.04.2014 г.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи за правилното му изясняване.

Посредством показанията на свидетелките ХХХХХХ и И. се изясняват в пълнота обстоятелствата по извършената гранична проверка, при която било установено, че лицето ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ не разполагала с валиден документ - виза или разрешение за пребиваване, с който да влезе в Република Б.Е.. Съдът се довери на изложеното от свидетелките, преценявайки го като обективно, последователно и в корелация с писмените доказателства, които също кредитира, и които безпротиворечиво установяват съответните обстоятелства.

Материалната компетентност на свид. И.-М. по съставянето на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на НП следват съгласно правомощията, предоставени им по силата на приложените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42, ал. 1 и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН .

Налице е редовна процедура по съставянето и връчването им на надлежно упълномощени представители на дружеството-жалбоподател.

И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат конкретно описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е корелация между фактическото описание и правната квалификация, като доводите в обратна насока не могат да бъдат споделени.

Неоснователно е и възражението в насока бланкетния характер на вменените за нарушени норми на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, доколкото в актовете, поставящи началото и края на административнонаказателното производство, безпротиворечиво е направено позоваване на изискването на чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент 3

(ЕС) № 2016/399.

Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили съставените АУАН и НП или да са нарушили правото на защита на дружествотожалбоподател, с което да налагат отмяната на санкционния акт на формално основание.

Атакуваното наказателно постановление е и матералноправно законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ постановява, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република Б.Е. чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Чл.

19, ал. 1, т. 1 ЗЧБР от друга страна предвижда, че чужденец, който влиза в Република Б.Е. или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ, „чужденец може да влезе в Република Б.Е., ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват“. Изключенията от това изискване са изброени в следващите разпоредби на текста, а именно чл. 8, ал. 2 - ал. 5 ЗЧРБ, като по делото нито се установят, нито се твърди наличието на някоя от тези хипотези.

В случая от доказателствата се изясни безспорно, че на 22.05.2023 г. авиокомпания „Б.Е. Еър” АД е осъществила полет № FB572 от Тел Авив за София, с който превозила лицето ХХХХХХХХ, гражданка на Б., която не притежавала валидна виза или разрешение за пребиваване в Република Б.Е.. Безспорно е, че това не е било установено от превозвача, преди да извърши услугата по превоза и преди да бъдат издадени превозни документи билет и бордна карта. Същевременно цитираното лице е следвало да притежава валидна виза или друг документ за пребиваване, тъй като за нея са важали изискванията на чл. 19, ал.

1, т. 1 ЗЧРБ, като не са били налице изключенията по чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент (ЕС) 2016/399.

В случая лицето не е притежавало валидна виза или друг документ за пребиваване, съгласно хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент (ЕС) 2016/399 на Съвета. Чл. 1, § 1 на Регламент № 539/2001 г. въвежда изискване за гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение I, да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. В § 2 е указано, че граждани на трети страни, включени в списъка в приложение II, са освободени от изискването по § 1 при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период, какъвто не е настоящият случай.

Предвид това еднозначно следва изводът, че превозвачът е бил длъжен да извърши проверка дали пътничката притежава валидна виза или разрешение за пребиваване, преди да 4 издаде превозни документи - билет и бордна карта. Като не е осъществило тази проверка и е извършило услугата превоз по въздух на Б.ката гражданка, „Б.Е.“ АД от обективна страна е осъществило състава на нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, чийто адресат се явява в качеството на превозвач.

Субективната съставомерност се призумира, предвид безвиновния характер на отговорността на юридическите лица.

Наказващият орган е индивидуализирал наложената санкция в минимално предвидения съгласно чл. 51 ЗЧРБ размер от 2 000 /две хиляди/ лв., предвид което основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част не се констатират.

Поради това обсъждането на справедливостта и обосноваността й се явяват безпредметни.

В конкретиката на казуса не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението к а т о „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като изпълнението на задължението по чл. 20, ал .1, т. 1 ЗЧРБ е свързано с упражняване на строг граничен и паспортно-визов контрол на българските и чуждестранни граждани, влизащи и излизащи от територията на страната през ГКПП, с оглед обстоятелството, че Република Б.Е. е външна граница на ЕС и се цели да бъде засилен контролът на миграницонните процеси. Предвид това, въпреки формалния характер на нарушението, като прецени, че конкретното му проявление не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от съответния вид, а напротив, типичната такава, съдът прие, че случаят не е маловажен.