Решение № 2017 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2017 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330119287 по описа за 2023 година

Предявен е иск от ищцата К. В. В., ЕГН: **********, срещу СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: 000453140, адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ №48, представлявано от *** И. М. Д. за осъждане за сумата в размер на 6974,92 лева, представляваща обезщетение за използван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата за периода 01.12.2022 г. – 22.12.2023 г. в размер на 882,02 лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с правно основание – чл.86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че между страните е съществувало валидно трудово правооотношение от 01.09.2000 г., което е прекратено със Заповед №****г., получена на *** г. чрез ***. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Неползваният платен годишен отпуск, който не бил погасен по давност, не е бил изплатен на ищцата, поради което се претендира в настоящото съдебно производство. Претендират се и съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното се претендират посочените суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, в който исковете се оспорват, като неоснователни. Ответникът счита, че обезщетението се дължало не върху брутното трудово възнаграждение, а върху нетното трудово възнаграждение, поради нормативно определеното задължение на работодателя да 1 направи необходимите удръжки за данъци.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения трудов договор №*** г. се установява, че между страните е учредено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „****“ за неопределено време в СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив.

Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №****г. на основание чл. чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта, а именно *** г.

По делото е приобщено заключение по съдебносчетоводна експертиза, видно от което дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 82 дни, съответно 25 дни за 2021г. и 57 дни за 2022 г., възлиза на 6974,92 лева и обезщетение за забава е в размер на 882,02 лева. При извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че на ищцата К. В. В. е начислено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ през месец юли 2024 г. за 87 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 6660,16 лв. При проведеното открито съдебно заседание по делото на ****г. и изслушването на ССч експертиза на вещото лице се установи, че изплатеното на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е за периода 11.10.2022 г. – 24.07.2024 г., когато К. В. В. е била възстановена от съда на работа и отново назначена.

Обезщетението за неползван платен годишен отпуск за периода 2021 г. – 2022 г. не е изплатено.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 82 дни, като съобразно приетото заключение по ССчЕ същото възлиза на 6974,92 лева, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – *** г.

Задължението за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ се дължи, когато трудовото правоотношение е прекратено, работникът или служителят има неползван отпуск, правото на отпуск не е погасено по давност. Тези предпоставки са налице по отношение на процесното обезщетение. Задължението за изплащане на обезщетение по чл.224 КТ е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая 2 п о чл.224 ал.1 КТ, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер – парично и безсрочно, в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД е необходима покана на кредитора.

Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът /в този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 год. по гр. д. № 3/95 год. на ОСГК на ВС/. Поради изложеното предявените искове за обезщетение за забава върху дължимите обезщетение по чл.224 ал.1 КТ се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора, и двете страни имат правно на разноски в производство. Ответникът не е представил доказателства за извършването на такива, респ. на същия не следва да бъдат присъждани. Ищцата е представила доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева. На ищцата, на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от предявените искове, а именно: 1154,14 лева.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на държавата по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 279 лева – за предявените искове, и сумата от 150 лева – възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от предявените искове.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: 000453140, адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ №48, представлявано от *** И. М. Д., ДА ЗАПЛАТИ на К. В. В., ЕГН: **********, на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 6974,92 лв.

/шест хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и две ст./, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 82 дни до прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ведно със законна лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г. в размер на 882,02 лева, като неоснователен.

3

ОСЪЖДА СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: 000453140, ДА ЗАПЛАТИ на К. В. В., ЕГН: **********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата в размер на 1154,14 лв./хиляда сто петдесет и четири лева и четиринадесет ст/, представляваща разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: 000453140, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 428 лв. /четиристотин двадесет и осем лева/, представляваща държавна такса по уважените обективно съединени искове и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4