Решение № 869 от 22.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 869

Перник, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20267160700141 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. Р. Й. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1297**** от 21.02.2026г., издадена от К. Р. В., младши автоконтрольор към сектор „П***“ при О*** – П***, с която на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП – водач, който отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг тест 5000 за наличието на наркотични вещества и техните аналози на основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че е отказала проверка с техническо средство поради общо известния факт, че полевите тестове често дават фалшиви положителни резултати, поради което е преценила, че е по-разумно да даде кръвна проба. Поради което след като е изпълнила предписанието в издадения й талон за медицинско изследване и се е явила във Ф*** – Р. за доброволно даване на проби кръв за химико-токсикологично лабораторно изследване, не е осъществен състава на нарушението. Твърди, че отказът за проверка с техническо средство, при липса на отказ за даване на биологични проби не е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ.

В съдебно заседание ,жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Р. М., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ и присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - К. Р. В., младши автоконтрольор към сектор „П***“ при О*** – П***, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение Счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, и при издаването й административният орган е извършил цялостна проверка по случая. Налице е материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ – отказ да се даде проба за наркотични вещества,включително са налице допълнителни доказателства за законосъобразност, а именно резултатите от кръвната проба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 439*** от 21.02.2026г.

От фактическа страна се основава на това, че на 21.02.2026г. около 18:46 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]водачът М. Р. Й. управлява собствения си лек автомобил „Ф*** Ф****“ с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка пред търговски обект, находящ се на номер 5, при опит за тестване около 19:10ч. за наркотични вещества и техни аналози с „Д**** тест“ 5000 с фабричен номер ARRC-0***, водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 30***.

Установените факти са подведени под нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДВП. Повдигнатото обвинение в акта е следното: водачът, който не е участник в ПТП, отказва да му бъде извършена проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози.

За същото нарушение със Заповед № GPAM - 129**** от 21.02.2026г. му е наложена ПАМ по 171, т.2А, б.“б“ формулирана по следния начин: „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози или не изпълни предписание за медицинско изследване, биологични проби, доказателствен анализатор“.

Като доказателства по делото се приобщиха административната преписка, както и писмо с вх. № 1046/08.04.2026 г. от О*** –П****, сектор „Пътна полиция“, с което представят заверено копие на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, заверено копие на експертна справка № 26/ТКХ-113 на Национален институт по криминалистика, от която е видно, че в предоставените от М. Й. кръвна проба е установено наличие на амфетамин – включен в Списък 1 – Растения и вещества с висок риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях съгласно приложение № 1 към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения различни от изложените в нея.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з***- от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР П*** са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР П*** да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 1.8 са делегирани правомощия на младши автоконтрольорите от сектор „П*** п***“ при ОДМВР П***.

Правното основание за налагане на конкретната принудителната административна мярка е чл.171,т. 2А б."б" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предприемат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година". В случая приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ се основава на наличието на една от нормативнорегламентираните хипотези по чл.171,т. 2А б."б" от ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества, което съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на административното правомощие. Отказът на водача да бъде тестван за наркотици се установява безспорно от събраните доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Противно на неговата интерпретация, законът не му дава право да направи отказ от тест за наркотици с техническо средство. С отказа да бъде изпробван за употреба на наркотици с Д. Т. 5000 се е проявил релевантния юридически факт и за административния орган е възникнало правомощието да наложи ПАМ, като прекрати регистрацията на ППС като определи и срока за това – от 6 месеца до 1 година. Дължими са както съображения за продължителност на действие на ПАМ в съответствие с фактическата установеност така и отразяване на конкретен срок на действие на ПАМ.

В случая органът е посочил прекратяване на регистрацията на ППС, без да е фиксирал конкретен срок. Като не е посочил срок на мярката, административният орган е допуснал съществено нарушение на изискванията за форма на издадения от него акт, тъй като не се установява за какъв период субектът трябва да търпи последиците от наложената мярка, а според закона преустановителната ПАМ е с временен характер. Налице е съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като с оспорената заповед не е определен срок на действие на принудителното ограничение, при което не е налице обективно изпълняем административен акт. Този порок не може да бъде саниран и представлява достатъчно основание за отмяна на заповедта по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК като незаконосъобразна.

Липсата на посочен срок за действие на принудителната административна мярка води до липса на яснота относно действителната воля на органа, в конкретния случай, в който законодателят е предвидил времеви диапазон, в който следва да се наложи тази мярка. В този случай административния орган следва да изрази ясно волята си за какъв срок, в рамките на законоустановения диапазон, налага конкретната мярка, на конкретното лице, за конкретните обстоятелства. При тази хипотеза липсата на ясно изразена от страна на органа воля обуславя издаването на незаконосъобразен акт.

При констатирана при съдебния контрол по чл. 169 от АПК неопределеност на срока на действието на ПАМ, съдът може единствено да отмени заповедта, но не и да определи срока за прилагането на ПАМ. Това е така, защото съдът не разполага с правомощието вместо органа, който по закон притежава оперативна самостоятелност, да определи срок за действието на мярката.

Предвид допуснатото и посочено по-горе нарушение на формата на акта и административно-производствените правила досежно непосочване на точно определен срок за прекратяване на регистрацията на ППС, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед съответно за незаконосъобразна и като такава, същата следва да бъде отменена.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендират се разноски в размер на 250 евро адвокатско възнаграждение и 5, 11 евро заплатена държавна такса за образуване на производството. Съдът, съобразявайки решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., счита адвокатското възнаграждение за съответно на фактическата и правна сложност на делото. Разноските ще бъдат възложени на ОДМВР – П**** – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт (чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – П****, III с-в

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. Р. Й. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1297*** от 21.02.2026г., издадена от К. Р. В., младши автоконтрольор към сектор „П***“ при О*** – П***, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“.

ОСЪЖДА О*** д*** на М*** – П*** да заплати на М. Р. Й., [ЕГН], сумата от 255, 11 евро /двеста петдесет и пет евро и единадесет цента/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.