Решение № 85 от 12.03.2024, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 1249/2023
- Вид
- Решение № 85
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 01.05.2024
- Състав
- Атанас Кобуров
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.145 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 85 гр. Петрич, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101249 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на В. Г. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., ул. „С.“ № 5 и съдебен адресат гр. П., бул.
“П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.
2, ап. 40-46, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4138019/07.05.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получила сума в размер на 400 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 426,72 лева, при срок на кредита от 16 вноски. Във връзка с цитирания заемен договор, ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4138019, съгласно който ищцата следва да заплати на дружеството сумата от 165,28 лева, платима разсрочена на вноски, всяка от която в размер на 10,33 лева. Сочи, че по процесния договор за предоставяне на поръчителство ищцата е заплатила възнаграждение за поръчителство в размер на 30,00 лева.
Ищцата твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4138019, спрямо който следва да бъде върната сумата в размер на 165,28 лева, е нищожен поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, като по този начин се заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Релевира, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, в резултат на което процесният договор за предоставяне на поръчителство е неравноправен 1 по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Навежда, че като едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ще се разпредели печалбата, получена от гаранционните сделки, по които страна е „Файненшъл България“ ЕООД, включително и процесната – договор за предоставяне на поръчителство, като по този начин се цели допълнително възнаграждение за кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага, че с оглед нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, не е следвало да заплаща възнаграждение за поръчителство и като недължимо платена сумата следва да й бъде възстановена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме и да прогласи, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4138019, сключен между ищцата В. Г. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и поради противоречието му с добрите нрави; както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъди „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата В. Г. Т., сумата в общ размер на 30 лева, недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 4138019, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на така предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква принципа на свободното договаряне между страните в българското действащо законодателство, в частност сключването на процесния договор въз основа единствено на желанието от страна на ищцата, както и основния предмет на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски, поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни.
Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.
В проведените съдебни заседания, страните, редовно призовани, не се явяват и представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища.
По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като е увеличил размера на същия до сумата от 165,28 лева.
На ответното дружество е изпратено нарочно писмо за запознаване с изменения размер на исковата претенция, но от същото не е постъпило становище.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Петричкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че установителният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа в себе си и искане за установяване на спорното материално право. Право на ищеца е да избере дали да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи сила на пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на основанието за престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи разглеждане на довода за нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си относно заявения петитум.
Принципът на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл.34 ЗЗД не е обусловен от начина, по който ще бъде призната нищожността на конкретен договор - дали в мотивите на решение по осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор или с решение по установителен иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на своето решение - в този смисъл Решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ІV г. о. на ВКС, 2 постановено по реда на чл.290 от ГПК.
По основателността:
Видно от Договор за паричен заем № 4138019 от 07.05.2021 г. ищцата В. Г. Т. е сключила с "Изи Асет Мениджмънт" АД, договор, по силата на който последният се задължил да предостави на ищцата сумата от 400 лв., при ГПР 49,26 % и годишен лихвен процент 40 %, подлежащ на връщане на 16 седмични вноски. Съгласно чл. 4 от договора страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия.
Видно от Договор за предоставяне на поръчителство № 4138019 от 07.05.2021 г., сключен между ищцата В. Г. и ответника "Файненшъл България" ЕООД, по силата на който ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищцата по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 165,28 лв., платимо разсрочено на вноски по 10,33 лв., платими заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно чл. 3, ал.
3 от договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като "Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Видно от представената и приета по делото справка за погасени суми по Договор за поръчителство № 4138019, ищцата е извършила плащания в общ размер на 165,28 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът за паричен заем и този за поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват самостоятелни договори. Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен заем и обезпечава вземането на заемодателя и е сключен в негова полза, т. е. договорът за поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за заем. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за поръчителство също ще са приложими общите правила на ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по заема следва се отчитат и договорките по договора за поръчителство. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен заем), сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с диспозитив /и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск.
Тук важи изцяло нормата на чл.145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и на друг договор, от който той зависи.
От договора за поръчителство е видно, че възнаграждението, дължимо от заемателя В. Т. не постъпва в патримониума на поръчителя "Файненшъл България" ЕООД, а е уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД по сметки, които са идентични с посочените в ДПК. Нещо повече - уговорено е в чл. 3 от договора за поръчителство, че дължимото месечно възнаграждение в размер на 10,33 лв. следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по ДПК и по посочените от "Изи Асет Мениджмънт" АД банкови сметки. Уговорено е, че дължимите по договора за поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя ""Изи Асет Мениджмънт" АД за сметка на поръчителя.
Така чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. Цели се оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В самия договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 49,26 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за 3 кредита, а именно – възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от ищеца с "Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за поръчителство и дължимото по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1, от ДР на ЗПК, което води отново до нарушаване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, а именно - да предложи гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за поръчителя ведно с основното задължение по кредита.