Определение № 912 от 12.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. Стара Загора, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500459 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.А.“ Е., чрез клона си „Б.А. – клон България, гр.С., чрез адв. М.Д. против разпореждане № 2880 от 09.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1109/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователна, молбата на заявителя „Б.А.” АД Е. за издаване на изпълнителен лист по чл.

418 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 9648.71 лева главница от обявен за предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит № CLBGC[1]22000056/08.01.2022 г., с 903.26 лева договорна лихва, със 150.15 лева лихва за просрочие от 10.06.2022 г. до 15.03.2023 г., с 20 лева компенсация за действия по възстановяване на вземане, с 45 лева компенсация на разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване, и законна лихва върху главницата от 16.03.2023 г. до изплащането й, както и разноските по делото, въз основа на извлечение от 15.03.2023 г. от счетоводните книги на заявителя, към което е приложен договора за кредит, от който произтича вземането, срещу длъжника Т. Р. Т..

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че съдът неправилно приел, че предсрочната изискуемост на предявеното вземане не била настъпила, поради липсата на данни уведомлението за предсрочна изискуемост да било достигнало до длъжника.

Твърди, че всъщност потвърждение, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост било получено от длъжника Т. Р. Т. било предоставено на съда. Първоинстанционният съд неправилно приел, че представената разпечатка от вътрешната система на банката, показваща завършено доставяне на уведомлението за предсрочна изискуемост до ел. поща на длъжника, посочена в договора безспорно представлявало 1 потвърждение, че съобщението било получено и постъпило уведомлението в пощата на длъжника. Счита, че било видно, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост изпратено на 23.02.2023г. на ел. поща на длъжника и доставено, съответно достигнало и било получено на същата дата, като се позовава на разпоредби на чл. 8, и чл. 10 от ЗЕДЕУУ, тъй като страните не били договаряли потвърждение за получаване на ел. изявление, се смятало, че длъжникът надлежно получил и узнал съдържанието на съобщението. По отношение на връчването чрез куриер, представя обратна разписка, която не е представена пред първоинстанционния съд. Излага подробни съображения и моли съдът да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да бъде уважено. Претендира разноски за настоящото производство за платена ДТ.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.А.” АД Е. за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 9648.71 лева главница от обявен за предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит № CL- BGC[1]22000056/08.01.2022 г., с 903.26 лева договорна лихва, със 150.15 лева лихва за просрочие от 10.06.2022 г. до 15.03.2023 г., с 20 лева компенсация за действия по възстановяване на вземане, с 45 лева компенсация на разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване, и законна лихва върху главницата от 16.03.2023 г. до изплащането й, както и разноските по делото, въз основа на извлечение от 15.03.2023 г. от счетоводните книги на заявителя, към което е приложен договора за кредит, от който произтича вземането, срещу длъжника Т. Р. Т..

Частно гражданско дело № 1109/2023г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по заявление на „Б.А.” АД Е. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 9648.71 лева главница от обявен за предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит № CL- BGC-22000056/08.01.2022 г., с 903.26 лева договорна лихва, със 150.15 лева лихва за просрочие от 10.06.2022 г. до 15.03.2023 г., с 20 лева компенсация за действия по възстановяване на вземане, с 45 лева компенсация на разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване, и законна лихва върху главницата от 16.03.2023 г. до изплащането й, както и разноските по делото, въз основа на извлечение от 2

15.03.2023 г. от счетоводните книги на заявителя. Приложен е договора за кредит, от който произтича вземането, срещу длъжника Т. Р. Т..

За да постанови разпореждането си в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането за издаване на изпълнителен лист. Счел е, че макар представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги, придружено от договора за кредит, да представлява документ по чл. 417, т. 2 ГПК, същият в случая не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника. Приел, е че изискуемостта на кредита не е настъпила на уговорения в договора краен падеж 12.01.2032 г., а заявителят е обявил този кредит за предсрочно изискуем на 23.02.2023 г., на посоченото в представеното уведомление за обявяването му и заявлението основание по чл. 6.1, във вр. с чл. 6.1.1 от общите условия на договора за кредит, поради забава в плащането от длъжника на месечна вноска повече от пет работни дни след като е станала дължима.

Позовавайки се на мотивите на т. 18 на ТР 4-2014- ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че при такава постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става/е обявен от банката за предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си (какъвто е случая, защото в тази клауза на чл. 6.1, във вр. с чл. 6.1.1 от 1 общите условия на договора е уговорено само, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем на горепосоченото основание и да образува производство за принудително изпълнение, без да е уговорено и изискване да уведоми длъжника за това си волеизявление), не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което й волеизявление да е достигнало, не само изпратено до длъжника - кредитополучател. В случая според съда няма данни уведомлението/ волеизявлението на заявителя да обяви на 23.02.2023 г. кредита за предсрочно изискуем, на посоченото основание от договора, да е достигнало до длъжника, а само, че му е било изпратено на същата дата 23.02.2023 г., на посочената в договора електронна поща и по куриер на посочения в договора негов адрес. Съгласно т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК, предсрочната изискуемост на банков кредит настъпва само при получаване от длъжника – кредитополучател на такова волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и не поражда действие, ако това волеизявление не е достигнало до него, дори и в случаите на постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане в срок на определен брой вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без същата да уведомява длъжника за това. Поради това и в случая, макар страните да са уговорили по същество в чл. 9.4, изр. 2, във вр. с чл. 9.4.1 от общите условия на договора, че всички уведомления и цялата кореспонденция по договора се считат за известни на кредитополучателя, ако са изпратени на настоящия му адрес и/или на адреса на електронната му поща, и/или в зоната за 3 самообслужване на кредитора (на които адреси в случая се сочи в заявлението, че е изпратено уведомлението до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тази уговорка не е породила действие, защото заявителят не е представил със заявлението си и доказателства да е достигнало до длъжника – кредитополучател това му волеизявление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем на това основание. Според съда, без достигането му/получаването му от него, кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, въпреки противната уговорка в чл. 9.4, изр. 2, във вр. с чл. 9.4.1 от общите условия на договора, която няма действие съгласно т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, за разлика от посочената в подкрепа на противното становище на заявителя в заявлението му друга съдебна практика на ВКС. Изрично на гърба на изпратеното до електронната поща на длъжника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е посочено, че не е изпратено уведомление за доставката му. А според приложимата в случая норма на чл. 44, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 3 ГПК, електронното връчване се удостоверява с потвърждение, че същото е получено, каквото в случая заявителят не е представил за получаването му от длъжника.

При така изложените съображения, първоинстанционният съд е приел, че претендираните от него на това основание, като предсрочно изискуеми, вземания по договора за кредит, за които иска издаване на изпълнителен лист, не са подлежащи на изпълнение, а заповед за незабавно изпълнение и такъв лист се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по смисъла на чл.

418, ал. 2 ГПК.Затова молбата за издаване на изпълнителен лист за тези вземания, районният съд е отхвърлил като неоснователна, ведно с акцесорните претенции за присъждане на законни лихви и разноски.

Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд. Наистина представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги, придружено от договора за кредит представлява документ по чл. 417, т. 2 ГПК, но в случая същият не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника. Заявителят е обявил кредита за предсрочно изискуем на 23.02.2023 г., на посоченото в представеното уведомление за обявяването му и заявлението основание по чл.

6.1, във вр. с чл. 6.1.1 от общите условия на договора за кредит, поради забава в плащането от длъжника на месечна вноска повече от пет работни дни след като е станала дължима. Съгласно мотивите на т. 18 на ТР 4-2014- ОСГТК на ВКС, при такава постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което й волеизявление да е достигнало, не само изпратено до длъжника - кредитополучател. По делото няма данни 4 уведомлението на заявителя да обяви на 23.02.2023 г. кредита за предсрочно изискуем, на посоченото основание от договора, да е достигнало до длъжника, а само, че му е било изпратено на същата дата 23.02.2023 г., на посочената в договора електронна поща и по куриер на посочения в договора негов адрес. В самото подробно заявление от заявителя не са изложени съображения за получаване или достигане на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката до длъжника, доколкото заявителят се позовава на клаузите на чл. 9.4 и чл. 9.4.1 от общите условия на договора за потребителски кредит и Решение № 101 от 19.08.2019г. по т.д.№ 439/2017г. на ВКС, съгласно което е допустимо в договора между страните да се уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено.

Мотивите на т.18 от ТР 4-2014-ОСГТК предвиждат, че предсрочната изискуемост на банков кредит настъпва само при получаване от длъжника – кредитополучател на такова волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и не поражда действие, ако това волеизявление не е достигнало до него, дори страните да са постигнали в договора предварителна уговорка, че при неплащане в срок на определен брой вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да се уведомява длъжника за това. Наистина страните са уговорили в чл. 9.4, изр.