Решение № 3975 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3975 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20231100505765 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1377/30.01.2023 г., постановено по гр. д. № 26333/2021 г., по описа на СРС, 49 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Вебер-2002” ЕООД, ЕИК 102816537 срещу „Строителнопредприемачески холдинг” ЕООД, ЕИК 130917415 положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД дължи на „Вебер-2002” ЕООД сумата от 1 128 лева, представляваща неизплатено задължение по фактура №0000004418/04.06.2018 г.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 56334/28.02.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Вебер-2002” ЕООД, ЕИК 102816537, чрез адв. К., в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Въззивникът намира, че не се установява как е формиран изводът на първата инстанция, че първият момент, в който ответникът е узнал за издадената от ищеца фактура, е датата на получаване на препис от исковата 1 молба за отговор. Сочи, че заключението на съда в посочения смисъл се намира в противоречие с представените и приети по делото писмени доказателства. Твърди, че по делото се установява приемането на работата от страна на ответника. Позовава се на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, като посочва, че доколкото представените сертификати предхождат по дата издаването на процесната фактура, то ответникът е потвърдил действията и не се е противопоставил изрично. Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, а освен това не е проявил достатъчно усилия за изясняване на спора от фактическа страна. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявеният от жалбоподателя иск да бъде уважен. Претендира и присъждането на направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 124874/04.05.2023 г., подаден от ответника в първоинстанционното производство „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД, ЕИК 130917415, чрез юрк. Рабетова, в който се изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно. Същото обаче се явява недопустимо, поради следното:

С исковата молба е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Допустимостта на исковото производство, протичащо по посочения процесуален ред, се предпоставя освен от наличието на всички общи предпоставки за допустимост, така и от необходимостта по предхождащото го заповедно дело да е издадена заповед за изпълнение (в настоящата хипотеза – такава по чл. 410 ГПК), срещу която да е подадено възражение в срок от длъжника, респ. последният да не живее на установения по делото адрес, за което да са били събрани данни от връчителя, и да не е известен друг адрес, на който лицето да бъде намерено, на заявителя да са дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск по повод посочените в заявлението вземания, за които е издадена и заповедта за изпълнение, както и тези указания да са изпълнени в срок. Установяването на обстоятелството, че указанията на съда са изпълнени в срок, т. е. че е подадена искова молба, е в тежест на заявителя, съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК (в приложимата редакция, обнародвана в ДВ, бр. 86 от 2017 г.), според която разпоредба, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. Влизането в сила на разпореждането на заповедния съд, с което издадената заповед за изпълнение е обезсилена, води до недопустимост на последващото исково производство, развиващо се по процесуалния ред на чл. 422, ал. 1 ГПК, което е своеобразно продължение на заповедното производство. Това е така, доколкото ако заповедното производство е приключило с влязъл в сила акт за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, не би могла да се реализира целта на исковото производство, изразяваща се във влизане в сила на заповедта в случай на обосноваване от страна на ищеца – заявител на основателността на претенцията.

В настоящата хипотеза се установява, че по депозирано на 23.09.2020 г. от „Вебер-2002” ЕООД, ЕИК 102816537, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 45537/2020 г., по описа на СРС, 49 състав. В хода на производството срещу посочения в заявлението длъжник „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД, ЕИК 130917415 е 3 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2020 г. за сумата от 1128 лв., представляваща задължение по фактура № 4418/04.06.2019 г. за дейност по измерване на заземление, зануляване и осветеност на База БКСО – гр. Несебър, ведно със законната лихва от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 375 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение.

Видно от намиращото се на л. 12 от заповедното производство съобщение, препис от заповедта е връчен на длъжника на 06.01.2021 г. В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е постъпило възражение с вх. № от 26.01.2021 г., с което претендираното вземане се оспорва. С оглед на процесуалното поведение на длъжника, заповедният съд е указал на заявителя с разпореждане от 08.02.2021 г., че следва в едномесечен срок от съобщението да предяви иск относно вземането си, да довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства, от които да се установява предявяване на иска в срок. Със същото разпореждане заявителят е предупреден за последиците от неизпълнение указанията на съда, като е указано, че заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. Препис от акта на съда е връчен на заявителя на 08.04.2021 г. В кориците на заповедното производство не се намират доказателства за депозиране на исковата молба в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението, който е изтекъл на 10.05.2021 г.

С разпореждане на заповедния съд от 25.07.2021 г. е обезсилена издадената на 16.10.2020 г. заповед за изпълнение на парично задължение, като на заявителя е указана възможността за обжалване на акта на съда в едноседмичен срок от връчването на препис от същия. Съобщения с преписи от посоченото разпореждане са изпратени на двете страни след констатиране от страна на въззивната инстанция на липсата на предприети действия в този смисъл и отмяна на дадения ход по същество във въззивното производство.

Видно от приложените съобщения в кориците на заповедното дело, препис от разпореждането от 25.07.2021 г. за обезсилване на заповедта за изпълнение е връчен на заявителя, имащ правен интерес от обжалването, на 11.11.2025 г., но не се установява подаването от негова страна на частна жалба по предвидения за това процесуален ред. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че 4 разпореждането на заповедния съд от 25.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 45537/2020 г., по описа на СРС, 49 състав, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 16.10.2020 г., се е стабилизирало като необжалвано и е влязло в законна сила на 19.11.2025 г.

Следва да се посочи, че от приложеното към въззивното производство гр. д. № 26333/2021 г., по описа на СРС, 49 състав, действително се установява, че исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен срок, съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК, а именно на 29.04.2021 г.

Последното обаче, както и обстоятелството, че исковото производство е разпределено на същия съдия-докладчик, разгледал и заявлението по чл. 410 ГПК, не освобождава заявителя от задължението му по чл. 415, ал. 5 ГПК в приложимата редакция за представяне на доказателства пред заповедния съд за депозиране на исковата молба в срок. Още повече, че предвид липсата на подадена частна жалба срещу разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение, за въззивния съд не е налице възможност за извършване на преценка относно правилността на същото, а единствено следва да приложи правните последици от неговото постановяване.

Оттук, доколкото заповедта за изпълнение от 16.10.2020 г. е обезсилена с влязъл в сила акт на заповедния съд, то развилото се въз основа на заповедното производство по ч. гр. д. № 45537/2020 г., по описа на СРС, 49 състав, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК последващо исково производство е недопустимо. Като последица от това постановеното и обжалвано пред настоящата инстанция решение № 1377/30.01.2023 г. по гр. д. № 26333/2021 г., по описа на СРС, 49 състав, следва да бъде обезсилено като постановено в недопустим процес, а производството по делото да бъде прекратено.

По разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемия, в чиято тежест следва да бъде възложено заплащането в полза на въззивника на сумата от 25 лв. (12,78 евро), представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство.

В тежест на въззиваемия следва да бъде възложено и заплащането в полза на въззивника на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран размер от 900 лв. (460,16 евро), предвид липсата на въведено от въззиваемия възражение за прекомерност от чл. 78, ал. 5 ГПК, 5 както и с оглед обстоятелството, че от представения пред въззивната инстанция Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 г., сключен между дружеството – въззивник и осъществилия процесуалното представител адв. К., се установява уговарянето на адвокатско възнаграждение в посочения размер, както и неговото заплащане изцяло и в брой при подписване на договора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1377/30.01.2023 г., постановено по гр. д. № 26333/2021 г., по описа на СРС, 49 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД, ЕИК 130917415, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „******** да заплати на „Вебер-2002” ЕООД, ЕИК 102816537, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер от 472,94 евро, разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6