Решение № 1773 от 07.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К. Д. Н.А като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110114570 по описа за 2022 година

„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу А. П. М. установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на 2701,65 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, 462,99 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 19.11.2021 г., 53,09 лева – главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането и 11,45 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 19.11.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „Ч.Д.“ № 3, вх. 1, ап. 8, аб. № 337809.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответника, с който оспорва 1 предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е потребител на топлинна енергия, като излага, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот. Заявява, че е неоснователна претенцията на ищеца за процесните лихви, тъй като не се установява публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, и не можело да се приеме, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената сума за дялово разпределение за процесния имот. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, извършвано от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, както и техният размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. За уважаването им ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на първо място да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София, общ. Изгрев, ул. „Ч.Д.“ № 3, вх. 1, ап. 8. От представените по делото доказателства обаче не се установява ответникът А. П. М. да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Не е представен титул или друг документ, от който да е видно, че ответникът е придобил собственост върху имота.

При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период ответникът е бил собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот следва да бъде прието, че същият не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и не са задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу него искове за дължимост на цена на топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Поради изложеното съдът намира, че е безпредметно да обсъжда наведените възражения за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.

При този изход на спора право на разноски има ответникът, комуто е била 2 предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което на адв. И. А. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева, което не е прекомерно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. П. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2701,65 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, 462,99 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 19.11.2021 г., 53,09 лева – главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането и 11,45 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 19.11.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „Ч.Д.“ № 3, вх. 1, ап. 8, аб. № 337809.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. И. А. Н., личен № 1900098110, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „.... ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3