Решение № 4944 от 28.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5757/2022
- Вид
- Решение № 4944
- Подписан
- 28.09.2023
- В сила
- 28.09.2023
- Състав
- Здравка Иванова, Калина Венциславова Станчева, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4944 гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка И.ова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100505757 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20009997/02.02.2022 г. на СРС, 29 с - в, по гр. д. № 49472/2019 г., В. Г. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на И. М. Б. ЕГН, **********, на основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 1 500 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от увреждане, причинено на 18.10.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 18.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението. С решението искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 1 500 лв. до претендирания размер от 3 000 лв.
Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 45 ЗЗД, предявени от И. М.
Б., ЕГН ********** срещу Ц.Б.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено на 18.10.2018 г. и от Ц.Б.И. срещу И. М. Б., с правно основание чл. 45 ал. 1 за сумата от 2 000 лв.
(частично от 4 000 лв.) за неимуществени вреди от увреждането от 18.10.2018 г.
Страните са осъдени за разноски.
Решението се оспорва само от ответника В. Г. С., в частта в която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен срещу него за сумата от 1 500 лв. Ответникът излага доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при постановяване на решението. Излага съображения, че всички негови действия са извършени с цел да отблъснат нападението на ищеца И. Б. върху непълнолетната по това време Ц.И. и траят само докато това нападение е непосредствено. Счита, че в действията на ищеца е налице противоправност, като ответникът е действал в хипотезата на неизбежна 1 отбрана, която е била непосредствена и е траела, докато трае нападението. Такива действия изключват обществената опасност на деянието, причиняващо вреда и не са наказуеми. Счита, че действията на ищеца са го принудили да го нападне, за да защити момичето. Неговият удар е съответен на нападението и опасността. След като нападателят е отблъснат, не е имало повече физически стълкновения с него. Счита, че за да се реализира отговорността му по чл. 45 ЗЗД деянието следва да е противоправно, а действието при условията на неизбежна отбрана не е такова. Поради липса на елемент от фактическия състав не може да се ангажира гражданската му отговорност.
Поддържа, че не се установява с действията си да е нанесъл телесни увреждания на ищеца, които са в причинна връзка с деянието му. Счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите, които не са били непосредствени и преки.
Позовава се на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - на съпричиняване на резултата от ищеца. Поддържа, че поведението на ищеца е провокирало реакцията му и той е реагирал в състояние на физиологичен афект, както и че определеното обезщетение не съответства на правилата на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в частта, в която е уважен иска по чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 500 лв. и вместо това претенцията да се отхвърли изцяло.
Претендира разноски в производството.
Ищецът И. М. Б., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба на ответника по подробно изложени съображения. Счита, че решението в оспорената част е постановено при правилна преценка на събрания от СРС доказателствен материал в съвкупност и съобразно материалния закон. Поддържа, че всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са доказани в рамките на гражданския процес.
Сочи, че единствено присъда би била задължителни за гражданския съд относно извършеното деяние и вината на извършителя. От доказателствата, обсъдени от СРС, се установява, че в резултат от действията на ответника му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нанасянето на удари от страна на ответника е установено от приетата пред СРС СТЕ. Поддържа, че размерът на обезщетението е справедливо определен от СРС, съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД, като са съобразени икономическите условия, вида и характера на вредите. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно постановено и допустимо в оспорената част. Съдът намира, че при постановяване му не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми.
Предмет на въззивната проверка е решението на СРС само в частта, в която, срещу въззивника – ответник, е уважен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт в размер на 1 500 лв.
Решението е влязло в сила в останалите части, описани по – горе.
Въззивният състав намира, че СРС е обсъди подробно събраните пред него писмени и гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият съд не намира за необходимо за преповтаря, а препраща към нея, предвид дадената за това възможност в чл. 272 ГПК, като я прави част от своите мотиви.
2
В допълнение към изложените от СРС съображения по съществото на спора и във връзка с доводите на страните, поддържани в производството, настоящият въззивен състав намира следното :
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. Деликта представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.
Както е приел и СРС, за да възникне право за обезщетяване на ищцата за неимуществени вреди причинени от деликт в производството следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на ответника, причинени от това деяние вреди и причинно - следствена връзка между тях.
Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.
При съвкупна преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства събрани пред първоинстанционният съд, настоящият състав споделя изводите на този съд, че в производството са доказани предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи основателност на иска за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от деяние, извършено виновно от ответника. Установени са извършени от ответника противоправни действия, с които е засегната физическата цялост и здравето на ищеца, както и причинна връзка между увреждането и претърпените болки и страдания - неимуществените вреди, чието обезщетяване се цели.
Като съобрази всички доказателства, обсъдени от СРС, в това число писмени, свидетелски показания и заключение на СТЕ, въззивният състав споделя изводите на СРС, че в производството се установява, че на ищеца И. Б. са причинени следните телесни увреждания: мораво - синкаво кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око с диаметър 5 см., придружено от оток, кръвоизлив с диаметър 1, 5 см., разположен във външната част под конюктивата на лявата очна ябълка, червеникаво охлузване по гърба на носа с размери 0,5/0,3 см., както и синкавочервеникаво кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в горната й трета, с диаметър 3 см.; състояние след мозъчно сътресение, и свързаните с тях физически болки и страдания, както и емоционалният отзвук.
Получените от ищеца телесни увреждания са отразени и в медицинските документи, издадени след преглед и освидетелстване на ищеца в отделение по съдебна медицина.
Освен това се установява, че посочените увреждания са пряка и непосредствена последица от осъщественото от ответника В. Г. С. противоправно деяние - нанасяне на удари с ръка на ищеца в областта на лицето, гръдната област и ритник с крак ниско в задните части.
Изложените във въззивната жалба доводи, че ответникът е действал при условията на неизбежна отбрана, изключваща отговорността за вреди по чл. 46, ал. 1 ЗЗД или в състояние на афект, евентуално, че е налице съпричиняване за настъпване на 3 вредоносния резултат, са неоснователни.
За да е налице неизбежна отбрана е необходимо да бъде установено наличие на непосредствено противоправно нападение, което да създава реална и непосредствена опасност за увреждане на правно защитени интереси. Неизбежна отбрана, включително при превишаване на нейните предели, има при вече започнало противоправно нападение от страна на пострадалия, което не е прекратено и за чието отблъскване отбраняващият се причинява вреда на нападателя.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, не е провел доказване на изключващото противоправността основание - неизбежна обрана. От събраните и обсъдени от СРС писмени и гласни доказателства, в това число СТЕ, не се установява по несъмнен начин от страна на ищеца да е осъществено непосредствено противоправно нападение спрямо ответника В. С., при което нападения последният да е действал при условията на някоя от формите на неизбежна отбрана, нанасяйки удар и причинявайки описаните травми на ищеца. Не се установява, пострадалият д а е улеснил настъпването на вредите. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно практиката на Върховния касационен съд, неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона, затова когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а следва да отговаря за настъпилите вреди на общо основание. Приема се още, че на деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защищава и неговото деяние е правомерно.
Не се установяват и твърденията на ответника поведението на ищеца да е провокирало реакцията му и той е реагирал в състояние на физиологичен афект. Това е особено състояние на личността на извършителя на престъпление, което представлява бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след провокация от страна на пострадалия (упражнено насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие) и се характеризира със стесненост на съзнанието не даващо възможност за спокойно обмисляне на предприетото поведение. По делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че извършителят на деянието е действал при условията на „остър физиологичен афект", както се твърди в жалбата.
Въззивният съд споделя и изводите на СРС, че в производството се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат от противоправните действия на ответника, за период около месец, които следва да се обезщетят по реда на чл. 45 и сл. ГПК.
Относно справедливия размер на обезщетението, следва да се посочи, че съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищeца от инцидента – претърпени вследствие на инцидента болки, стрес и безпокойство за здравето му.