Решение № 134 от 23.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ловеч, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500177 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 31/22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 681/2024 г., РС Ловеч е осъдил на основание чл.45, ал.1 ЗЗД Н. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, жк.“****, да заплати на Г. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, бул.“***** сумата от 8000.00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на причинената му от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, парасагитално с данни за откъснат костен фрагмент, довела до трайно затруднение на говора, дъвченето и отхапването престъпление по чл.129, ал.1 вр. с ал.2 от НК, за което е признат за виновен с влязло в законна сила одобрено от съда споразумение от 21.03.2024 г. по НОХД №120/2024 г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законната лихва от датата на увреждането /04.02.2023 г. / до окончателното изплащане, както и сума в размер на 627.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за лечение, в резултат на същото деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието /04.02.2023 г./ до окончателното плащане, като иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан отхвърлил. С решението на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД, Н. М.

И., с ЕГН **********, е осъден да заплита на Г. Г. Н., с ЕГН **********, сумата от 718.00 лв.– разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС – Ловеч сумата от 320.00 лв. държавна такса по уважения иск за неимуществени вреди и 50.00 лв.държавна такса по иска за имуществени вреди.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 1613/06.02.2025 г. от Н. М. И. в частта, с която е осъден да заплати на Г. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 3000.00 лв. до 8000.00 лв. В жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост.

Излага доводи, че изводите на районния съд са направени само на база показанията на майката на ищеца, като не са обсъждани другите събрани по делото доказателства. Не оспорва, че ищецът е търпял болки и страдания в продължение на два месеца, но счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с практиката на другите съдилища. В случая за Н. не са настъпили и трайни физически увреждания и към момента се е възстановил напълно.

Моли въззивният съд да измени обжалваното решение на РС – Ловеч, като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 8000.00 лв. на 3000.00 лв. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Г. Н..

Срещу решението на ЛРС е подадена въззивна жалба вх. № 1632/06.02.2025 г. от Г. Г.

Н., чрез пълномощника адв.М. И. в частта, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него иск за обезщетение за неимуществени вреди разликата над 8000.00 лв. до 15 000.00 лв. Счита, че в тази част решението е неправилно, тъй като са налице всички предпоставки за уважаване на претендираното обезщетение в пълен размер.

Твърди, че в случая съдът не съобразил всички обстоятелства по делото – нанесения му побой на публично пред свидетели в тъмната част от денонощието, степента на телесна повреда, състоянието му след това, претърпените интервенции и периода на възстановяване, включително отражението върху психиката му. На следващо място изтъква, че при определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, районният съд не е отчел стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на увреждането. Цитира съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени атакуваното решение на РС – Ловеч в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска му до пълния претендиран размер от 15 000.00 лв. и вместо него постанови друго, с което осъди Н. М. И. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 15000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Г. Г.

Н. от Н. М. И., в който изразява становище за нейната неоснователност. Не оспорва, че е причинил на ищеца средна телесна повреда, но счита, че претендираното обезщетение от 15 000.00 лв. надхвърля значително претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на физическото увреждане, неговия характер, периода на отзвучаване и възстановяване.

В съдебно заседание въззивника-ищец Г. Г. Н. се явява лично и с пълномощника адв.М. И., като поддържа въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде отменено в атакуваната отхвърлителна част, а искът да бъде уважен като основателен и доказан изцяло.

Представя списък на разноските и претендира заплащането им при уважаване на иска.

Въззивникът-ответник Н. М. И. се представлява от адв.И. К., която поддръжа неговата въззивна жалба в уважената част над 3000 лв. до 8000 лв. и моли да бъде отменено 2 решението и отхвърлена исковата претенция, като по отношение на въззивната жалба на Н. счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част.

След като въззивните жалби са подадени в срок срещу подлежащ на контрол съдебен акт, съдът намира, че те са допустими, като с оглед частичното обжалване на първоинстанционният акт, решението на ЛРС е влязло в законна сила в частта, с която е осъден на основание чл.45, ал.1 ЗЗД Н. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, жк.“****, да заплати на Г. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, бул.“***** сумата от 3000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на причинената му от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, парасагитално с данни за откъснат костен фрагмент, довела до трайно затруднение на говора, дъвченето и отхапването престъпление по чл.129, ал.1 вр. с ал.2 от НК, за което е признат за виновен с влязло в законна сила одобрено от съда споразумение от 21.03.2024 г. по НОХД №120/2024 г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законната лихва от датата на увреждането /04.02.2023 г. / до окончателното изплащане, както и сума в размер на 627.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за лечение, в резултат на същото деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието /04.02.2023 г./ до окончателното плащане, тъй като над тази сума е подадена въззивна жалба от Н. М. И., а Г. Г. Н. е атакувал решението в отхвърлителната му част изцяло.

От събраните по делото доказателства по гр.д.№681/24 г. на ЛРС, от становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

Оп приложеното по делото Протоколно определение № 39 от 21.03.2024 г. се установява, че с него е одобрено споразумение, постигнато между прокурор при РП–Ловеч, подсъдимия Н. М., неговия защитник адв. Г. Г. и повереника на пострадалия адв. М. И., като подсъдимият е признат за виновен в това, че на 04.02.2023 г. в ранните часове около 02:0003:00 часа, в гр. Ловеч, пред дискотека „Илит“, умишлено причинил средна телесна повреда – счупване на долна челюст вляво, парасагитално с данни за откъснат костен фрагмент на Г.

Г. Н., довела до трайно затруднение на говора, дъвченето и отхапването, поради което и на основание чл.129, ал.1 вр. с ал.2 и чл.54 от НК му е наложено наказание 3/три/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години от влизане на споразумението в сила.

От представените в досъдебно производство №81/23 г. по описа на РУ-Ловеч писмени доказателства от л.37 до л.67 и епикриза изготвена на Г. Г. Н. от УМБАЛ „Г.

Странски“-Плевен а на л.14 от делото съдът установява, че след настъпване на телесните увреждания ищецът е потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен.

При извършената рентгенова диагностика е дадено заключение относно наличието на „Парасимфизна фрактура на мандибулата в ляво с костен фрагмент“. От приложената епикриза е видно, че ищецът Г. Н. е постъпил за лечение на 08.02.2023 г. и е изписан на 10.02.2023 г, като на 09.02.2023 г. той е бил опериран, като е извършено наместване на 3 мандибуларна фрактура. Поставени са стандартни назъбни шини на горната и долната челюст. Направен е разрез във вестибулума на долната челюст в ляво, достигнати са фрактурните линии, наместени са и са фиксирани с помощта на титаниеви пластини – 2 броя и винтове и е направен шев на лигавицата. Приложени по делото са болнични листи, които установяват, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, с диагноза:

„Счупване на долна челюст, закрито“, както следва: БЛ № 219/07.02.2023 г., издаден от д-р К И. АИППМП ЕООД за периода от 06.02.2023 г. до 10.02.2023 г., БЛ № Е20230487149, издаден от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“- Плевен за периода от 08.02.2023 г. до 07.03.2023 г. и БЛ № Е 20230019022, издаден от УМБАЛ“Проф.д-р Параскев Стоянов“АД за периода от 08.03.2023 г. до 06.04.2023 г.

За правилно решаване на спора от ЛРС са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д И.а Н.а-майка на ищеца и К.П.П..

От показанията на свидетелката Н.а, майка на ищеца, които съдът преценява при възможна заинтересованост с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че след инцидента той потърсил медицинска помощ в университетска болница „Г. Странски“Плевен, 2-ра база и след снимка на челюстта е извършена операция, тъй като се установило, че има фрагмент от костта, който е отчупен и се налагало поставяне н пластина, с която синът й ще остане постоянно. Пояснява, че му били поставени допълнително шина и ластици, за да се държи устата в едно положение затворена и след 40-тия ден първоначално махнали ластиците, с които се наложило да постои по-дълго от обичайното. Заявява, че в този период синът й се хранел само със сламка, тъй като челюстта била стисната много силно и приемал само прясно мляко и вода. Твърди, че в резултат на операцията, на местата където било рязано и шито нямал чувствителност и след като били махнати ластиците синът й започнал да се храни с по-широка сламка, като вече приемал предимно пасирани суми и много рядко картофено пюре, като това продължило около два месеца и след като му махнали шината, започнал да приема по-кашави храни. Пояснява, че към края на втория месец Н. започнал да дъвче, но нямал усещане и храната се събирала. Твърди, че към настоящия момент това не личи, но свидетелката все още забелязва, че синът й си помага с ръка, когато се събере храна. Сочи, че след инцидента и по време на лечението е отслабнал с около 20 кг, не можел да спортува, което било негово любимо занимание, като чак след втория месец започнал да излиза сред хора. Изтъква, че преди това се притеснявал, още повече, че когато бил с ластиците не можел и да говори, имал ограничени контакти с 3-4 човека, които го посещавали вкъщи. Заявява на съда, че около 5-6 месеца трябвали на сина й да се възстанови и след като се върнал на работа се притеснявали дали ще се справя, тъй като работата му е физическа.

Вторият свидетел П твърди, че познава ищеца откакто работят заедно – 2-3 години и двамата често излизат заедно. Казва, че по време на инцидента не е бил с ищеца и разбрал за случилото се на другия ден, когато Г. му се обадил, но не разбрал почти нищо, тъй като трудно говорел. Обяснява на съда, че ищеца е претърпял операция и че са му слагали някакви винтове и когато си отвори устата, се вижда поставената му пластина. Твърди, че Н.