Решение № 526 от 01.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. ***, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20234110103312 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.108 от Закона за собствеността.

Ищецът М. М. К. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат А. Ч. от ВТАК твърди , че по силата на договор за продажба от 18.01.2006 г., оформен с нотариален акт *** на нотариус , вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие ВТРС, сключен с ответника М. М. К., е придобил правото на собственост върху урегулиран поземлен имот *** , в строителен квартал *** по ПУП на ***, с площ от 500 кв.м. , заедно с построения в този имот масивен плевник с навес , със застроена площ от 39 кв.м. , подобрения и трайни насаждения.

Заявява , че по силата на правилото на чл.92 от ЗС е придобил и правото на собственост върху намиращите се в поземления имот масивна жилищна сграда на два етажа с площ от 83,80 кв.м. и гараж , тъй-като , макар и да не са включени изрично в предмета на продажбата, не е и изрично уговорено , че продавачът- ответник си го запазва.

Владението върху тях се упражнява от него.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника, че е носител на правото на собственост върху масивна жилищна сграда на два етажа с площ от 83,80 кв.м. и гараж , построени в УПИ *** , в строителен квартал *** с площ от 500 кв.м. и да го осъди да му предаде владението им.

В с.з. поддържа предявения иск по съображения, изложени в писмена защита / повтарящи тези в исковата молба /.

Ответникът лично и чрез назначеният му по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат К. С. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения изложени в писмена защита : волята на страните, изразена в сключения договор за продажба не включва в предмета й прехвърляне на правото на собственост върху жилищната сграда и гаража, нито е допустимо да се извежда по подразбиране такава воля , нито е приложимо правилото на чл.92 от ЗС , тъй-като имотите са изградени много преди този договор.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и 1 обосновава следните правни изводи :

Юридическият факт на сключен между страните договор за продажба с описаното по-горе предметно съдържание е настъпил вследствие на извършения нотариален акт, цитиран по-горе / заверено копие, представено по делото/ .

В поземления имот много време преди продажбата са изградени /през 1985 г. и 1992 г. / масивна двуетажна жилищна сграда , в чийто сутерен са разположени два гаража , както и пристройка – работилница към сградата/ безспорни и установени с Акт за узаконяване № *** г. на ОбНС *** и заключението на съдебно технико- оценъчната експертиза на вещото лице М. П., факти /.

Ответникът упражнява чрез трето лице/ комуто е предоставил ключове / фактическата власт върху жилищната сграда / изявлението му в съдебно заседание и показанията на свидетеля И. И./.

Искът е неоснователен.

Недвижимите имоти – предмет на спора са самостоятелни обекти на правото на собственост по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС, вр. с чл.23, т.2, т.3 , параграф 1 , т.1 от ДР от ЗКИР, параграф 5, т.29, т.30 и т.39 от ДР на ЗУТ и съответно годни за прехвърлителни правни сделки / чл. 181, ал.2 от ЗУТ/.

Правото на собственост върху тях не е придобито от ищеца нито по силата на договора за продажба/ чл.77, пр.1-во от ЗС , нито по класическия първичен начин , наречен приращение/ чл.

77, пр.3-то от ЗС/ , който правилото на чл.92 от ЗС урежда: собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

Това е така , защото ответникът не го е изгубил/ чл.99 от ЗС/ в резултат на разглежданата правна сделка , а ищецът, макар и от нея да се счита придобил правото на собственост върху поземления имот/ независимо дали в пълен или в частичен обем / не е придобил такова върху сградата със самостоятелните обекти в нея / жилище/ жилища и гаражи/ , тъй-като тя не е построена в него, без да е отстъпено право на строеж другиму/ ако бе отстъпено, лицето, в чиято полза е направено , би станало неин собственик – чл.63, ал.1 от ЗС и така създаденото ново положение ще е онова „установено друго“ по смисъла на чл.92 от ЗС/ след продажбата , а преди нея и затова случаят не изпълнява изискването на чл.92 от ЗС: да е налице присъединяване / добиване или иначе казано трайно прикрепване към земята от действието на човека на постройка, по време , когато собственик на земята е лицето, което претендира , че приращението е в негова имотна полза.

За да е изгубил правото на собственост и върху съществувалата към момента на продажбата сграда със самостоятелните обекти в нея , ответникът трябва да го е прехвърлил на ищеца чрез изрична изява на съгласувана воля с въпросния нотариален акт или с друг последващ- аргументи от чл. 63, ал.2 от ЗС, вр. с чл.18, вр. с чл.24, ал.1, чл.183, ал.1 от ЗЗД.

Това е така ,понеже договорът съгласно определението , дадено в текста на чл.8, ал.1 от ЗЗД е съглашение между две или повече лица, за да се създаде , уреди или унищожи една правна връзка между тях , прехвърлянето на вещни права се извършва с нотариален акт, който е форма за действителност на прехвърлителната сделка, обяснена като изрично предписан от закона обективиран неин външен вид и начин на сключването й , т.е. задължителното материализирано „облекло” на волеизявлението/ волеизявленията, включено като елемент от фактическия й състав, без чието пълно осъществяване тя не би могла да породи желаното от правните субекти правно действие, а обектът на вещното право / вещта/ трябва да бъде определен / чл.24, ал.1 , чл.183, ал.1 от ЗЗД/ и следователно не може да бъде мълчаливо включен в предмета й , т.е. логически предполаган като елемент от съдържанието на волята / намерението на страните.

А ко би се допуснало подобно мълчаливо „включване“ в предмета на една прехвърлителна сделка на „пропуснати“ вещи , имащи самостоятелно и главно , а не добавъчно , обслужващо предназначение , би се стигнало до опасни прецеденти на обезсмисляне на външното, облечено в изискуемата писмена форма изявление на волята, заради субективни схващания по съмнения, догадки и предположения за несъответствие с „истинското й“/ вътрешно/ съдържание и в крайна сметка - до подкопаване на всякаква сигурност в правния оборот .

Всъщност позоваването, че правото на собственост е придобито едновременно както по 2 производен/ продажба/, така и по първичен/ приращение/ начин е логическа вещноправна безсмислица.

По изложените достатъчни съображения искът подлежи на отхвърляне, без да се обсъжда дали ответникът е притежавал в пълен обем правото на собственост или не .

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. М. К. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.“ *** против М. М. К. , с ЕГН: ********** , иск да бъде признато са установено по отношение на втория , че първият е носител на правото на собственост върху масивна жилищна сграда на два етажа с площ от 83,80 кв.м. и гараж , построени в *** , с площ от 500 кв.м. в резултат на придобиването му съгласно договор за продажба от 18.01.2006 г., оформен с нотариален акт *** на нотариус , вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие ВТРС и по приращение / чл.92 от ЗС/ и да го осъди да му предаде владението на тези имоти- като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

3