Определение № 31623 от 26.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31623 гр. София, 26.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110158441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца А. В. В. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С молбата се иска от съда да преразгледа извода си за наличие на предпоставките, обуславящи приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при което да съобрази цитираната съдебна практика и да приеме, че с оглед на факта, че ответникът притежавал изпълнителен лист, същият бил дал повод за завеждане на делото. Иска от съда в приложение на чл. 78, ал. ГПК да му присъди сторения разход за платен адвокатски хонорар в размер от 1500 лв.

В указания от съда срок ответникът „Макроадванс“ АД взема становище за неоснователност молбата.

І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:

Молбата е подадена от страна по делото и е в срока за това, поради което е процесуално допустима.

ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:

Съдът намира подадената молба за неоснователна със следните съображения:

Съгласно чл.78,ал.2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането на нормата, от значение е поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно т.е,включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на ответника когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл.422 ГПК) иск , с това на ответника- кредитор при иска по чл.349 ГПК, основан на настъпила погасителна давност за вземането и след като искът се признава, е че докато в първия случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск (опр.№60228/2021г по ч.гр.д. №1916 за 2021г, Трето г.о на ВКС),то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма същото значение. Това е разяснено при отговора на правен въпрос в определение № 95/2018 по ч гр.д № 510/18г на Четвърто г.о на ВКС и множество други определения на състави на ВКС,с които съдебната практика е уеднаквена. За възлагане на разноските,сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла 1 обуславя обратния резултат (опр.№318/2018г по гр.д №2828/2018г , опр №534/2019г по ч. гр.д№4484/2019г на Трето г.о , опр.№474/2019г по ч. гр.д № 3063/2019г на Четвърто г.о и др.) Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане (Определенеие №744 от 18.04.2023г. по гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, IIIг.о.).

По делото от изложените от ищеца в исковата молба твърдения е видно, че на 02.07.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от от „Макроадванс“ АД, с която поради наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК същият е поислал връщане на оригинала на изпълнителния лист и вдигане на наложените обезпечителни мерки. След като е получил обратно оригинала на изпълнителния лист и преди завеждане на делото ответникът по никакъв начин не е търсил изпълнение на вземанията по него. Установената практика на ВКС не отрича правен интерес за ищеца да получи и в този случай защита в исков процес, но в контекста на преценката за това даден ли е от ответника повод по смисъла на чл.78,ал.2 ГПК без съмнение в случая следва да се отчете правомерният характер при поведението на кредитора.

Ето защо съдът намира, че предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са налице, а молбата на ищеца по чл. 248 ГПК е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. В. за изменение на постановеното по делото решение №11954 от 19.06.2025г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2