Протоколно определение № 435 от 12.09.2025, Окръжен съд - Видин

ПРОТОКОЛ

№ 435 гр. Видин, 12.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200420 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Видин се явява прокурорът М.К..

ОБВИНЯЕМИЯТ С. Т. В. доведен от ОЗ „Охрана” при ОС-Видин, се явява лично и с адв. Г. Г. от АК-София, с пълномощно от ДП.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. В. И. доведен от ОЗ „Охрана” при ОС-Видин, се явява лично и с адв. Г. Г. от АК-София, с пълномощно от ДП.

В залата се намира майката на обвиняемите- В. И.а П..

На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания основание чл.274 и чл.275 от НПК. на

АДВ. Г. – Моля, да се даде ход на делото. Искане на основание чл.274 от НПК, не правя. Относно доказателствата, представям бележка за местоживеене на двамата обвиняеми от кметство село Медовница. Нямам други искания по доказателствата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

Приема служебна бележка от 11.09.2025 г. от кмета на село Медовница относно постоянния и настоящ адрес на обвиняемите С. В. и И. И..

СНЕМА самоличността на обвиняемите, както следва:

С. Т. В. - роден на 09.02.2005 г. в гр. Белоградчик, обл. Видин, живущ в с.Медовница, обл. Видин, ул. „Трета“ №26, българин, български гражданин, неженен, не работи на трудов договор, с ЕГН:**********, неосъждан.

И. В. И. - роден на 04.11.2008 г. в гр. Белоградчик, обл. Видин, живущ в с. Медовница, обл. Видин, ул. „Трета“ №26, българин, български гражданин, неженен, ученик, с ЕГН:**********, неосъждан.

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам искането. Няма да соча доказателства.

АДВ. Г. – Оспорвам искането за вземане на най-тежката мярка.

Доказателства няма да соча.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ –Уважаеми г-н председател, поддържам искането по чл.64 и по чл.386 от НПК относно непълнолетния И. И. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Следва да отбележа, че на този начален етап от разследването е налична оскъдна медицинска документация, която да обоснове квалификацията за причиняване на средна телесна повреда, но фактите по делото и събраните писмени доказателства от свидетелите е видно, че на 8-ми септември 2025 г. след като са нанесли побой, двамата извършители са отнели движимите вещи подробно описани в кориците на делото, като в последствие от този побой пострадалият тръгва за гр. Монтана по пътя си с товарния автомобил и не след дълго катастрофира, като се удря в електрически стълб. Именно това състояние е породено от нанесения побой, като най-вероятно е загубил съзнание, за да се удари с камиона в този стълб. По тази причина ОП е приела 2 по компетентност от РС-Белоградчик ДП, като е приела, че на този етап има данни за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, а именно причиняване на средна телесна повреда с грабеж. Налице е обосновано предположение, че двамата извършители са нанесли побоя на шофьора на тира след като име е отказал да заплати коня, който е бил безпризорен и излязъл на пътното платно. Боят е продължил доста време, което показва и арогантността и цинизма на двамата извършители, но самата агресия у тях и незачитане на личната неприкосновеност показва висока степен на опасност на самите дейци и по тази причина смятам, че следва да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Повдигнатото обвинение също предполага да се укрият или извършат друго престъпление, защото се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и престъплението е тежко умишлено престъпление.

Пострадалият е бил до днес в интензивно отделение на болницата. Днес е преместен в отделението и е по-добре, но въпреки това, той е в едно тежко състояние вследствие на този побой щом е в болница и поради тази причина ще моля, да вземете по отношение на двамата обвиняеми най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“.

АДВ. Г. – Уважаеми г-н окръжен съдия, ще Ви моля, да не уважите искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като се явява своевременно много тежка и за двамата.

От доказателствата по делото на този етап не се е установило по никакъв начин, че двамата обвиняеми системно се занимават с престъпна дейност по чл.199, ал.1, т.3 от НК и тя да се е превърнала в стереотип на поведението им и основен източник на доходи. Какво е довело до този побой и за осъществяването на грабежа. Двамата имат ниска степен на култура, на образование, никакви ценности - морални. След като са разбрали, че конят е починал и са поискали да заплати коня, той им е казал, че не е виновен той и няма да им го плати. Този отговор на шофьора е довел до силната агресия на двамата под афектното състояние, в което са изпаднали, тъй като знаете, че така характерното за тези хора от ромски произход е привързаността им към коня, тъй като за тях е като домашен помощник, от който дори се изхранват.

Това ги е подтикнало да извършат това деяние, без да са имали никакви 3 наклонности да извършат този грабеж.

Не са имали досега административни преписки, нито има данни за криминалистични такива. Живеят на постоянен адрес в село Медовница. Дали са абсолютно подробно обяснение за деянието, признали са вината си, съжаляват за стореното и са заявили, че искат да сключат споразумение с прокуратурата. Аз смятам, че в кориците на делото за сега, няма доказателства, че лицата ще се укрият или че са налице основанията да извършат друго престъпление. Смятам, че една такава мярка „Задържане под стража“ се явява много тежка в този случай, особено за непълнолетния И. И..

Ще Ви моля, ако е възможно, по отношение на двамата да се вземе мярка за неотклонение „Домашен арест“. Няма да се укрият, няма да пречат на разследващите органи до завършване на ДП, а и още повече не се знае все пак по кой член ще бъде окончателно повдигнатото обвинение на двамата, след излизане на съдебно медицинската експертиза.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. Т. В. в лична защита – Извинявам се много.

Съжалявам за това как сме постъпили. Ако може под домашен арест да бъдем.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. В. И. в лична защита – Аз се извинявам много.

Нямам друго какво да кажа.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ С. Т. В.:

ОБВИНЯЕМИЯТ С. Т. В. – Съжалявам много, дано господ е с пострадалия. Искам да съм под домашен арест. Моля Ви се много.

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ И. В. И.:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. В. И. – И аз искам домашен арест.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и се оттегли на тайно съвещание.

След проведеното кратко тайно съвещание Съдът обяви определението си в присъствието на страните.

4

Производството по настоящото дело е образувано по искане на ОПВидин на основание чл.64, ал.1 и чл.386 от НПК за вземане на мярка за неотклонение «Задържане под стража» спрямо С. Т. В. с ЕГН:********** и И.

В. И. с ЕГН:**********, обвиняеми по ДП №344/2025 г. на РУ-Белоградчик.

Видно от ДП С. Т. В. е привлечен като обвиняем с Постановление от 10.09.2025 г. в извършване на престъпление от общ характер: на 08.09.2025 г. в землището на село Медовница, община Димово, област Видин на главен път Е-79, на триста метра от табелката за населено място в посока на движение към гр.Видин, в съучастие като извършител с непълнолетния И. В. И., с ЕГН:********** от село Mедовница, община Димово отнел от владението на И.С.И.. с ЕГН:********** от град Варна – 1 бр. телевизор «CROWN» 19 инча, 1 бр. верижка от жълт метал с дължина 62см, 1 бр. мобилен телефон марка «Xiaomi Redmi», 1 бр. дебитна карта издадена от Банка ДСК и 1 бр. ключ с емблемата на «Рено» на обща стойност около 1000.00 /хиляда/ лева, като за целта употребил сила и нанесен побой, от който е причинена средна телесна повреда – престъпление по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Видно от доказателствата събрани до момента на ДП, респективно: протокол за оглед на местопроизшествие от 09.09.2025 г.; показания на свидетелите К.Е.Т., Г.В.Ж., М.И.М.,М.В.И., И.С.И., К.М.А.; медицинска документация - лист 45-56; протокол за претърсване и изземване от 09.09.2025 г.; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 09.09.2025 г., може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК. Макар по делото да не е изготвена съдебно медицинска експертиза относно уврежданията на пострадалия И. И., от доказателствата по делото, които си кореспондират и не е налице противоречие между тях, може да се направи обосновано пердположение, че обвиняемият С. В. е извършил престъпление от общ характер наказуемо с лишаване от свобода, респективно – грабеж. Дори да е под въпрос към настоящия момент каква е коректната правна квалификация на инкриминираното поведение на обвиняемия В. и в частност относно наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.199, ал.1, т.3 от НК, то определено има достатъчно данни за извършено от обвиняемия В. престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наказуемо с «лишаване от 5 свобода». Деянието е извършено по един дързък начин, чрез упражняване на сила върху пострадалия с голям интензитет, респективно с дълг нож /мачете/, с който са нанесени удари върху И. И., от който безцеремонното са отнети негови вещи. Обвиняемият е действал с изключително укорима подбуда – желание за саморазправа и отнемане със сила на чужди вещи за собствена облага. Предвид начина на извършване на деянието и укоримата подбуда, с която е извършено, може да се напарви извод за повишена обществена опасност на деянието и на дееца, което го характеризира отрицателно. При това положение се налага извод за наличие и на третата предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК, а именно съществува реална опасност обвиняемият В. да извърши друго престъпление. Както беше посочено по-горе определящи за този извод са начинът по който обвиняемият В. е извършил деянието и изключителната укоримост на подбудата му. При това положение, чистото съдебно минало на обвиняемия В. и постоянното му местоживеене не променят горния извод.

Предвид горното съдът намира, че целта на мерките за неотклонение по чл.57 от НПК досежно обвиняемия В. може да бъде постигната единствено с налагане на най-тежката мярка за неотклонение – «Задържане под стража».

И. В. И. с ЕГН:********** /навършил 16 години/ е привлечен като обвиняем с Постановление от 10.09.2025 г. за извършване на престъпление от общ характер: на 08.09.2025 г. в землището на село Медовница, община Димово, област Видин на главен път Е-79, на триста метра от табелката за населено място в посока на движение към гр.Видин, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С. Т. В. с ЕГН:********** от село Медовница, община Димово, отнел от владението на И.С.И.. с ЕГН:********** от град Варна – 1 бр. телевизор «CROWN» 19 инча, 1 бр. верижка от жълт метал с дължина 62см, 1 бр. мобилен телефон марка «Xiaomi Redmi», 1 бр. дебитна карта издадена от Банка ДСК и 1 бр. ключ с емблемата на «Рено» на обща стойност около 1000.00 /хиляда/ лева, като за целта употребил сила и нанесен побой, от който е причинена средна телесна повреда – престъпление по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.2 от НПК.

6

Видно от доказателствата събрани на ДП, респективно: протокол за оглед на местопроизшествие от 09.09.2025 г.; показания на свидетелите К.Е.Т., Г.В.Ж., М.И.М.,М.В.И., И.С.И., К.М.А.; медицинска документация - лист 4556; протокол за претърсване и изземване от 09.09.2025 г.; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 09.09.2025 г., може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК. Макар на ДП да не е изготвена съдебно медицинска експертиза, относно уврежданията на пострадалия И. И., от доказателствата по ДП събрани до момента, които си кореспондират и не е налице противоречие между тях, може да се направи обосновано пердположение, че обвиняемият И. И. е съпричастен към извършването на престъпление от общ характер наказуемо с лишаване от свобода, респективно – грабеж. Към настоящия етап от ДП, доказателсвата не са достатъчни за точна квалификация на инкриминираното поведение на обвиняемия И., тоест относно наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.199, ал.1, т.3 от НК, както и за приложението на съответната точка и алинея на чл.63 от НК.