Решение № 701 от 03.11.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Разград, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101414 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Депозирана е искова молба от Е. К. Е., чрез пълномощника адв. Д. П. от АК Разград, против Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да му заплати 8 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.07.2023 г до 11.07.2025 г. (датата на получаване на постановлението за прекратяване), претърпени вследствие на незаконно разследване в извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъдебно производство № 1873-3M-63/2023 г. по описа на РУ на МВР Разград, прокурорска преписка № 2006/2023 г. по описа на РП Разград, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2025 г. до окончателното му изплащане.

Твърди, че на 17.07.2023 г. около 11:00 ч. при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № РР 9597 ВН в гр. Разград по бул. „Странджа“, до „Сити център“, ищецът бил спрян за рутинна проверка от автопатрул на РУ на МВР Разград. Направен му бил тест за наркотици с техническо средство дрегер „Дръг чек 5000“ с фабр. № ARMB 0064, като при направената проба със слюнка уредът отчел наличие на наркотични вещества или техни аналози, а именно – бензодиазепини. Ищецът изразил несъгласие с резултата и поискал да му бъде взета кръвна проба, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване и бил отведен до МБАЛ Разград за вземане на същата. След вземане на пробите ищецът бил задържан в РУ при ОД на МВР Разград за 24 часа и му бил съставен акт № 744127/17.07.2023 г. за това, че като водач на лек автомобил управлявал последния под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство, което отчело положителна проба за употреба на бензодиазепини, иззети били СУМПС, свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели РР 9597 ВН.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873000071 от 17.07.2023 г., на ищеца била наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДВП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП били отнети и СРМПС № 012522863 и 2 бр. регистрационни табели РР 9597 ВН.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873000070 от 17.07.2023 г., на ищеца била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДВП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като същото му било отнето.

Образувано било ДП № 1873-3M-63/2023 г. по описа на РУ на МВР Разград за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

1

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.05.2025 г. прокурорът приел, че от обективна и субективна страна не бил осъществен съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради това, че съдебно-химическата експертиза не установила наличие на наркотични вещества и техни метаболити в предоставените за изследване биологични обекти – кръв и урина на ищеца.

Ищецът твърди, че след образуване на досъдебното производство изживял силен стрес, тъй като не бил вземал никакви наркотици, а тестът отчел фалшив положителен резултат, заради който бил задържан в ареста за срок до 24 часа и му бил извършен полицейски обиск. В ареста се чувствал много зле, било му дискомфортно през цялата нощ, не спал, боляла го много главата. След изтичане на 24-часовото задържане дни наред бил силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене и главоболие. Изпитвал срам от хората, спрял да се храни, имал затруднения със съня, не можел да си намери място. Опитал се да обясни на семейството си, че не взема наркотици, но постоянно имал чувството, че хората не му вярват и го гледат със съмнение. През целия процес бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото.

Често сънувал неспокойни и кошмарни сънища, в които отново изживявал случилото се и се събуждал. Чувствал се безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, поради възможността да бъде осъден без вина. С образуваното срещу него досъдебно производство били накърнени моралните и нравствените му ценности, както и социалното му общуване, било унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, вследствие несправедливо обвинение и множеството обяснения, които трябвало да дава. Получил паник атаки, притеснявал се винаги като видел полиция.

Вредите, които ищецът понесъл се изразявали в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, като същите били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на Районна прокуратура Разград, а именно – задържането му под стража за 24 часа, лишаването му от право да управлява личния си автомобил за периода от осем месеца и лишаването му право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

Счита, че с неоснователно упражнената принуда срещу него, като уличено лице, било нарушено правото му на лична свобода, засегнати били честта и достойнството му.

Нарушено било и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск, като моли за отхвърляне на същия.

Твърди, че по отношение на ищеца нямало повдигнато обвинение в извършване на престъпление, същият не бил предаден на съд, респективно – не бил оправдан и образуваното наказателно производство, което било прекратено, не било образувано срещу конкретно лице. Същото не било образувано с постановление на прокурор по реда на чл.

212, ал. 1 от НПК, а по реда на чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 2 от НПК от разследващ орган, със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а РП Разград не била предприела действия за привличане на ищеца като обвиняем. Тъй като при извършване на проверката ищецът заявил, че желае извършване на „медицинско и химическо изследване“, била назначена съдебно химическа експертиза, до изготвянето на която не били извършени процесуално следствени действия с негово участие. Видно от материалите по делото, непосредствено след изготвянето на експертизата РП Разград прекратила досъдебното производство.

В този смисъл била и практиката на ЕСПЧ, съгласно която лицето, спрямо което имало образувано досъдебно производство, търпяло вреди от момента на привличането му като обвиняем и предявяването на обвинението, т.е. от момента в който е узнал, че е привлечен в качеството на обвиняем.

Счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ касае случаите, в които лицето е оправдано по предявеното му обвинение в извършване на престъпление, образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление, както и когато наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е 2 амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността на Държавата за дейността на органите на съдебната власт и в частност на Прокуратурата се простирали до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Под преки вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Наведените от ищеца твърдения за причинени неимуществени вреди били напълно необосновани и неподкрепени от каквито и да било доказателства – медицински документи, документи за проведени консултации, прегледи, лечения и др.

Счита, че не са налице предпоставките и на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсвали доказателства, че наказателното производство не е протекло в разумен срок, че спрямо ищеца са прилагани мерки за процесуална принуда по НПК, които по какъвто и да било начин са ограничили възможността му да води обичайния си начин на живот. Не били налице доказателства за неблагоприятно отражение на актовете и действията на правозащитните органи върху личния, социалния, трудовия и професионалния живот на ищеца, с оглед евентуални негативни психически изживявания.

Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.05.2025 г., тъй като постановлението за прекратяване на досъдебното производство не било влязло в сила.

Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото ДП № 1873-ЗМ-463/23 г. по описа на РУМВР Разград (пр. пр. № 2006/23 г. по описа на РП Разград), със Заповед за задържане на лице на 17.07.2023 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 11:00 часа, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Досъдебното производство е започнало на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на действие по разследването – разпит на свидетел.

По ДП е приложен протокол, от който се установява, че медицински специалист от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград е взел биологичен материал от ищеца на 17.07.2023 г. в 12:45 ч., за тест за употреба на наркотици.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873000070 от 17.07.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на ищеца временно му е отнето свидетелството за управление на МПС № 283443955, а със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-000071 от 17.07.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б.

„б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като са отнети СРМПС № 012522863 и 2 броя регистрационни табели с номер РР 9597 ВН.

Видно от съдебно-химическата експертиза № Е-184/20.05.2025 г., приложена по горното досъдебно производство, е извършено изследване на проби от кръвта и урината на Е. К. Е., посредством газ-хроматографски и течно-хроматографски анализ, като в изследваните обекти не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити.

Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.05.2025 г. в хода на разследването нямало привлечен обвиняем. В акта си прокурорът изрично е посочил, че за съставомерността на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните елементи:управление на МПС, управлението да е след употреба на наркотични вещества или техни аналози и употребата да е установена по надлежния ред. В конкретния случай в изследваните биологични обекти – кръв и урина, не е открито наличие на наркотични вещества, в това число и бензодиазепини. На основание чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, прокурорът е прекратил наказателното производство по пр. пр. № 2006/2023 г. на РП Разград, преписка № 1873-ЗМ63/2023 г. по описа на РУМВР Разград, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Върху Постановлението е отбелязано, че същото е влязло в сила на 22.07.2025 г.

По делото са разпитани свидетелите А. Ш. Ж. и С.М.Х., чиито показания съдът кредитира като незаинтересовани от изхода на спора.

От показанията на св. Ж. се установява, че същият е приятел на ищеца от 15-16 3 години и сочи, че полицаите го спрели и му взели СУМПС, стоял без книжка година и половина, а дори алкохол не пиел. Изкарали го, че е употребил наркотици, а той не употребявал такива. След случая бил много тъжен и не искал да общува с никого. Тестът му при вземане на пробата показал наличие на наркотици, но след година и половина излязла кръвната проба и била отрицателна. Ищецът се срамувал да е сред тяхната компания.

Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16efab9a-940f-4118-adde-08343dddda62