Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 19.09.2025, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 159/2025
Вид
Решение № 150
Подписан
19.09.2025
В сила
09.01.2026
Състав
Димитър Иванов Стратиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. гр.Мадан, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100159 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. А. К. - П. против ******** ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит от 18.05.2023г., сключен между ищеца и ответното дружество е нищожен като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 18.05.2023г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит, по силата на който й е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., при лихвен процент по заема 34,12 % и годишен процент на разходите - 39,17 % със срок за погасяване от 36 месеца.

По договора е предвидена застраховка *********** в размер на 525,59 лв., както и застраховка *******в размер на 359,65 лв., като и двата разхода се финансират от кредитодателя. Така общо размера на кредита става в размер на 2885,24 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в размер на 34,12 % за периода на договора, но реално предадената и усвоена сума от ищцата е била в размер на само 2000 лв.

Ищцата твърди, че Договор за потребителски кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само главницата по него, без да дължи други разходи. Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл., 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК.

Позовава се на практика на Съда на ЕС.

Сочи, че в предоставената сума по договора била включена застраховка *******в размер на 525,59 лв., както и застраховка ******** в размер на 359,65 лв., като посочената лихва в размер на 34,12 % била приложена именно върху сумата от 2885,24 лева, въпреки, че й е предоставена реално в заем сума 1 в размер на 2000 лв. Така в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК ищцата не била в състояние да прецени начина, по който се прилага посочения в договора лихвен процент. Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР по договора бил посочен само цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него. Сочи, че реално приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 39,17 % в него, тъй като при изчисляването му, ответното дружество не е включило застраховката *******в размер на 525,59 лв., както и застраховка ********в размер на 359,65 лв.

В молбата си ищцата твърди, че клаузите за застраховка били сключени с цел да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.

19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита било необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се; заплащат по договора за кредит. Поради невключването на предвидената застраховка ******, както и застраховка ********* в посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът счита за неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, като се позовава на §1 т.4 от ДР на ЗПК- лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

В отговора си ответникът сочи, че законът не изисква размера на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти /по аргумент от §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК/, както е сторено. В тази връзка се позовава на решението, дадено в чл.3 б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити - „лихвен процент“ означава лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит, като твърди, че в закона има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент - на годишна основа към сумата на усвоения кредит, касае се до императивна правна норма и същата се прилага към договора за кредит независимо дали същата е отразена в договора или не /чл.9 от ЗЗД/.

Счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора: ГПР - 39.17 % и обща дължима сума 4 647.24 лева. Допускания:

ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните 2 изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер /Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О./.

Ответникът счита за неоснователни и за недоказани и останалите възражения срещу начина на изчисляване на ГПР, съобразно изискването на ЗПК по определения в приложение №1 начин, тъй като тежестта за доказване на тази евентуална грешка в изчислението тежи върху страната, която го твърди, а доказателства в тази насока не са искани и представени.

В отговора си ответното дружество сочи, че не става ясно по какъв начин ищецът стига до извода, че размера на ГПР по кредита е неправилно посочен, като твърди, че формулата за изчисление на годишният процент на разходите (Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК) е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

В отговора е посочено, че Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като към момента на сключването му в него следва да е уговорен годишният процент на разходите по кредита (арг. Чл. 11, т. 10 ЗПК), включващ общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество) изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (арг. Чл. 19 ал. 1 ЗПК). Следователно ГПР изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва). В чл. 19 ал. 3 ЗПК, са посочени изключенията т.е. разходите, които не са включени в ГПР.

Сочи се, че в случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал.

5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора. Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. За конкретния договор за кредит ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит - 39.17 %. За целите на поставените от ищеца въпроси, при изчисляването на ГПР с включването на застраховката като разход, резултатът бил 88.07 %, който обаче ответникът счита за ирелевантен, поради факта, че застрахователната премия не следва да бъде включена при изчислението на ГПР.

3

Ответникът твърди, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите - главница и лихва, тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин, поради което счита, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ответникът счита за неоснователни изложените от ищеца твърдения, че в заем му е предоставена сума в размер на 2 000, а не описаната в договора сума в размер на 2 885.24 лв. Сочи, че на 18.05.2023 г. по сметката на клиента като кредит е постъпила сумата в размер на 2 885.2 4 лв. Част от въпросната сума (885.24 лв.) впоследствие е удържана за заплащането на доброволно сключения от ищеца Договор за застраховка. Съгласието на потребителя за сключването на застраховка е обективирано чрез Сертификат № *****. Обща дължима сума по застрахователна програма

“*********” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “***********” ЕАД и допълнителна медицинска услуга „********“, предоставена от *******: Застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0,730% от размера на ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци. В Общата дължима сума са включени- дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0,676% от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% и размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставяна от ******. Застрахователна премия по застрахователна програма „******“: Застрахователната премия е в размер на 9,99 лв. месечно, като в нея е включен данък върху застрахователната премия в размер на 0,08 лв. Премията се заплаща еднократно при отпускане на кредита като месечният й размер се умножава по продължителността на кредита в месеци. Еднократна застрахователна премия за застрахователни програми „******” и „*******“, заедно с еднократна такса „*********“: 879.48 лв. Данък върху еднократната застрахователната премия за застрахователни програми „***** и „********“:

5,76 лв.

Ответникът твърди, че сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка, като сочи, че при отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя - ищец, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Сочи също, че ако ищецът беше упражнил правото си на отказ от застраховката в деня на сключването на договора за кредит или в непосредствена близост след това, то застрахователите щяха да възстановят на ищеца пълния размер на застрахователната премия, с която сума ищецът е можел да разполага и или да погаси предсрочно кредита или да използва сумата за свои нужди. Твърди, че условията по договора за кредит остават непроменени - размер на лихва, размер на ГПР, като сочи, че единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита.

Твърди се, че в случай че застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредит, то следва и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или друго).

Сочи, че незадължителният характер на застраховката се обуславя от пълната свобода на потребителя да прекрати 4 същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит, като в тази връзка ответникът се позовава на: Решение № 798 по в.гр.д.№ 867/20 г. на ОС П.; Определение № 718 от 25.06.2020 г. по в.ч. гр.д. № 218/20 г. на ОС С., Решение № 155/29.04.2024 г по гр.д. 359/2024 по описа на ОС С. З. Предходното е разписано в чл. 10 от ОУ на Сертификат № ********** за застрахователни програми “*****” и “****“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “*****” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „888888“