Решение № 279 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Теодора Стамболова

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200450 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава Двадесет и трета от НПК.

Инициирано е с касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия С. П.

П., с която се обжалва Решение № 21 от 13 март 2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 214/25 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, потвърждаващо изцяло осъдителната за подсъдимия първоинстанционна присъда. С присъдата на Окръжен съд - Ловеч подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2., вр. чл. 198, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК - осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, търпимо при първоначален общ режим. Със същия съдебен акт е приведено в изпълнение, на основание чл. 68 НК, отложеното наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, наложено с присъда по н.о.х.д. № 82/2022 г. по описа на Районен съд –Ловеч, чието изтърпяване също е определено при първоначален общ режим.

С присъдата е уважен частично – за сумата от 11,52 лв. - предявеният от гражданския ищец Г. Н. К. граждански иск, отхвърлен до пълния му предявен размер от 65,47 лв.

Отсъдено е иззетите като веществени доказателства дамска платнена чанта, съдържаща: кожено дамско портмоне; бутилка червено вино „Търговище“ 0,7 л.; опаковка „Нафталин“; 10 бр. пакетчета кафе „3 в 1“ и 2 броя кроасани, да бъдат върнати на пострадалата след влизане в сила на присъдата.

С касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.

1 и т. 3 НПК, развити чрез конкретни съображения, като въззивният съдебен акт се обжалва 1 и в частта, касаеща гражданскоосъдителната част на присъдата. Отправените в условията на алтернативност последователни претенции са за: оправдаване на подсъдимия поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК; преквалифициране на деянието в такова по чл. 198 НК; определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК; намаляване на отмереното по реда на чл. 54 НК наказание. Претендира се и за изменение на гражданската част на присъдата чрез отхвърляне на иска за разликата от 5.00 лева до 11.52 лева.

Не са постъпили възражения срещу касационната жалба.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция служебният защитник на подсъдимия – адвокат Г. Г., пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения и в съответствие с отправените с нея искания.

От служебния повереник на частния обвинител и граждански ищец К. е постъпила писмена молба с изявление делото да се разгледа в негово и на доверителката му отсъствие. Заявено е становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът намира за неоснователна касационната жалба. Като акцентира върху обременения съдебен статус на подсъдимия и обстоятелството, че последният е извършил процесното деяние непосредствено след съдебно заседание по друго водено срещу него наказателно производство, представителят на държавното обвинение намира за завишена степента на обществената опасност на личността на дееца. Припомняйки, че грабежът с употребата на сила е извършен спрямо възрастна жена, получила средно телесно увреждане, прокурорът се противопоставя на дефинирането на случая като малозначителен. Накрая, при комплексна оценка на относимите обстоятелства, държавният обвинител определя наложеното наказание като съобразено с материалния закон и напълно справедливо.

Подсъдимият не е доведен от затвора поради изрично отразеното от него във върналия се отрязък от призовката нежелание да участва в съдебното заседание.

След като прецени изложените в касационната жалба касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационната жалба е допустима като депозирана от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

По довода за нарушение на материалния закон

Производството пред първостепенния съд е протекло в рамките на диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК. С постановената присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25 януари 2024 г., отнемайки чужди движими вещи на обща стойност 65,47 лв. от владението на Г. К. с намерение противозаконно да ги присвои, за което употребил сила, в резултат на което на пострадалата било причинено трайно затруднение на движението на лявата ръка, е извършил грабеж, придружен със средна телесна повреда – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2., вр. чл.

2

198, ал. 1 НК.

Въззивният съд е разгледал възведеното пред него оплакване за квалификацията на деянието и му е дал обстоен, задълбочен и верен отговор. Обсъдил е и предложената от защитата теза за малозначителност на деянието и споделяйки изводите и на първата инстанция, я е отхвърлил като несъстоятелна. Изложените от инстанциите и в двете насоки съждения са в пълно съответствие с утвърдените в доктрината и юриспруденцията положения. Впрочем в касационната жалба не се съдържат конкретни контрааргументи, оспорващи обосновката на апелативния съд, а се възпроизвеждат идентични на изнесените пред последния аргументи.

Заявеното, че подсъдимият не искал да причини увреждане на пострадалата, а и не очаквал тя да окаже съпротива, е обсъдено внимателно от контролирания съд, приел напълно основателно, че деецът действително не е имал подобна цел, което обаче не е и нужно за съставомерността на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК. Така е, защото не е нужно средната телесна повреда да е причинена с пряк умисъл. Евентуалният също обосновава съставомерност. Поведението на подсъдимия по упражняване на сила (съзнателен и целенасочен акт) като средство за преодоляване на оказаната от потърпевшата съпротива (стискала чантата си), с цел отнемане на вещите й, е причината за падането на пострадалата и получаването на увреждането. Предвидимо е, че силното дърпане на чантата от ръцете на нападнатата в гръб възрастна жена (80-годишна) може да доведе до извеждането й от равновесие, падането и нараняването й. Именно към този възможен резултат подсъдимият се е отнесъл безразлично и с предимството на физическото си превъзходство спрямо нападнатата е упражнил сила върху нея чрез държаната от нея вещ, съзнавайки, че може да се стигне до увреждането на отбраняващата се. Както правилно са приели предните инстанции, налице е функционална връзка между употребената сила, довела до средното телесно увреждане, и отнемането на вещите. Причиненото телесно увреждане е резултат от употребената за отнемането на вещите сила. В правната доктрина и в съдебната практика еднопосочно е утвърдено схващането, че е налице грабеж и когато силата е реализирана посредством въздействие върху вещта, а не пряко върху държателя й.

Именно такава е и разглежданата хипотеза. При положение че силата е израз на съзнателен волеви човешки акт, чиято функция е да преодолее оказаната/възможната съпротива на нападнатия, е немислимо да се обмисля непредпазливо причиняване на полученото от употребата й съставомерно увреждане. В заключение – фактите правилно са субсумирани под по-тежко квалифициращия грабежа състав, а не под основния на чл. 198, ал. 1 НК.

Несъстоятелна е и претенцията за определянето на случая като малозначителен, защото нито характеристиките на конкретното деяние, нито данните за личността на извършителя позволяват дефинирането му като такъв. За да се прецени дали деянието не е общественоопасно или е незначително общественоопасно следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние и данните за степента на обществена опасност на самия деец.

При отчитане на тези принципни особености, свързани с обществената опасност, правилно е съобразено, че единствено невисоката стойност на отнетото не може да мотивира извод за незначителна или отсъстваща степен на обществена опасност на деянието. Няма как да се пренебрегне причиненото средно телесно увреждане, съпроводено и с несъставомерното леко такова (счупване на ребро – временно и неопасно разстройство на здравето) на уязвимата с оглед възрастта й жена, последвана от подсъдимия от магазина до дома й. Данните за степента на обществената опасност на дееца също препятстват извеждането на правен извод за приложимост на чл. 9, ал. 2 НК. Към датата на деянието подсъдимият е бил осъждан двукратно за престъпления против собствеността, като процесната престъпна проява е реализирана в рамките на определения 3-годишен изпитателен срок по н.о.х.д. № 82/2022 г. на РС – Ловеч с влязла в сила на 8 април 2022 г. присъда и само две седмици след влизането в сила на присъдата по н.о.х.д. № 791/2023 г. на РС – Ловеч (в сила от 11 януари 2024 г.). В допълнение – подсъдимият се е връщал от 3 съдебно заседание по водено срещу него друго наказателно производство непосредствено преди да извърши разглеждания тук грабеж.

Комплексната оценка на посочените данни за деянието и дееца изключва осмислянето на случая като малозначителен.

Мотивацията на подсъдимия да извърши грабежа – да си набави средства за автобусен билет за връщане – също не внася промяна в горния извод. Тя не обуславя и наличието на изключително по характер смекчаващо обстоятелство, определящо като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в закона наказание. Не е налице и множество от смекчаващи обстоятелства, които да бъдат оценявани на същия фон. При определяне на наказанието, в полза на подсъдимия и с характер на облекчаващи дължимата санкция, с основание са били отчетени изразеното от него съжаление и разкаяние, затрудненото му социално и семейно положение, младата му възраст и произтичащата от нея незрялост, направеното още в досъдебното производство признание. Сред обстоятелствата с отегчаващ ефект са подредени данните за предходните осъждания, нерелевантни за правната квалификация, но значими за личната степен на обществена опасност на дееца. Закономерно е отчетено като обективно утежняващо отговорността на дееца причиненото на пострадалата несъставомерно леко телесно увреждане.

Прегледът на двете групи обстоятелства оправдава индивидуализацията на санкцията именно по реда на чл. 54 НК, тъй като смекчаващите обстоятелства не разкриват нито в съдържателно, нито в количествено отношение белезите на упоменатите в разпоредбата на чл. 55 НК.

В обобщение на изложеното дотук се налага извод, че материалният закон е приложен правилно, а оплакванията за обратното в разгледаните три насоки са неоснователни. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

При все, че не е изрично сезиран, Върховният касационен съд отбелязва, че извън вниманието на двете инстанции са останали данните за други две осъждания, отразени в справката за съдимост, респективно – налице ли са и по отношение на кои от тях предпоставки за определяне на едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 НК.

Този пропуск е отстраним обаче в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК от компетентния по смисъла на чл. 39, ал. 1 НПК съд.

По довода за явна несправедливост на наложеното наказание

В съответствие с предвиденото в нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът е определил наказанието при условията на чл. 58а НК, намирайки за приложима нейната първа алинея. Отчетените в пълнота релевантни за определяне на наказанието обстоятелства са мотивирали извод, че подсъдимият следва да бъде санкциониран при условията на чл. 54 НК, но в предвидения минимум, тъй като смекчаващите обстоятелства имат превес. След като наказанието е определено в неговия минимум от пет години, не стои въпросът за твърдяната негова несправедливост. То не може да се намали повече. Приложена е предвидената в закона редукция и така крайният размер на определеното лишаване от свобода възлиза на три години и четири месеца.