Решение № 2833 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2833 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Д. П. Ц. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110205729 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 4937329 от 18.05.2021г., с което за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 на М. М. К., ЕГН:********** в качеството му на представител на „М. К.“ ЕООД, ЕИК: *********** е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 50.00 лева.

Твърди се, че обжалвания ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. Поддържа се възражение за изтекла давност, която не е била прекъсната от наказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от адвокат, който излага допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

I . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на 1 основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 4937329 от 18.05.2021г., с което за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 на М. М. К., ЕГН:********** в качеството му на представител на „М. К.“ ЕООД, ЕИК: ************* е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 50.00 лева.

В съответствие с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията при положителна законова санкция за техническата годност на АТСС с № TFR1-M 560 е заснето и установено съгласно протокол от 19.05.2021г., че на 18.05.2021 г., в 13:56 часа в гр.С., бул. „Р.“ до блок 32 с посока от бул. „Ген.Н. Ж.“ към бул.

„Л. ш.“, жалбоподателят М. М. К., в качеството му на представител на „М.

К.“ ЕООД, ЕИК: *********, при неподадена декларация от него по чл.189, ал.5 от ЗДвП, е управлявал лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № ********** (собственост на дружеството) със скорост на движение от 65.00 км/ч (след приспадане на 3.00 км/ч толеранс) при ограничение на скоростта на движение от 50.00 км/ч за населено място и при надвишаване на допустимата разрешена скорост с 15.00 км/ч.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото в тяхната цялост писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният ЕФ, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

По делото спорът не е по фактите и доказателствата. Спорът е само по правото и правилното тълкуване на закона, института на изтеклата погасителна давност и разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 2

26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко законодателни промени.

Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на МВР.

Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

Трето, с § 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите „техническо средство“ са заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".

Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за „електронен фиш“ е добавен изразът „и системи“.

С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова дефиниция за „автоматизирани технически средства и системи“, според която те са „уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“.

По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения– видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за движение.

За тях се издават електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.

Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.

Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се 3 издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение.

В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на М. М. К. в качеството му на законен представител на дружеството „М. К.“ ЕООД. Дружеството му е собственик на МПС лек автомобил марка „Ф. Б.“ с рег. №*********. При липса на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят К. в качеството на законен представител на ЮЛ „М. К.“ ЕООД е управлявал на 18.05.2021 г., в 13:56 часа в гр.С., бул. „Р до блок 32 с посока от бул. „Ген.Н. Ж.“ към бул.

„Л.ш.“ лек автомобил марка „Ф. Б.“ с рег. № ************ (собственост на дружеството му) със скорост на движение от 65.00 км/ч (след приспадане на 3.00 км/ч толеранс) при ограничение на скоростта на движение от 50.00 км/ч за населено място и при надвишаване на допустимата разрешена скорост с 15.00 км/ч.

Процесното административно нарушение е било заснето с мобилно АТСС с № TFR1-M 560, което в съответствие с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията е било технически годно. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост. Поради изложеното, инвокираните в обратен смисъл възражения в жалбата са неоснователни.

Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство, приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложените по преписката снимки, както и останалия непротиворечив доказателствен материал.

Неоснователно е и възражението за изтекла кратка погасителна давност.

ЕФ е издаден на 18.05.2021 г. Това е и датата на административното нарушение. От тази дата започва да тече датата на административнонаказателното преследване. Кратката погасителна давност е три години на основание чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН (за основанията, изключващи наказателната отговорност). Тя не е две години, каквито съображения се излагат във въззивната жалба. Тази кратка погасителна давност изтича на 18.05.2024 г., независимо, че по делото ЕФ не е бил връчен на жалбоподателя съгласно справката от л.37 СП. Към момента не е изтекла кратката погасителна давност от три години, така и абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца на основание чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. В тази насока е Решение № 182 от 5.03.2020 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 1362/2019 г. и др., според което по аргумент от чл. 11 от ЗАНН, когато в този закон не е предвидено друго, по 4 въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат правилата на общата част на Наказателния кодекс.

Според постановеното Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС празнината относно абсолютната давност за преследване се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 , във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Решаващата инстанция на СРС намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП , като е управлявал процесния лек автомобил със скорост о т 65.00 км/ч при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, установено съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Извършеното от нарушителя деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 65.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.

Съдът намира, че в процесния електронен фиш и съгласно транспортните схеми на СО е посочена както максимално разрешената скорост на движение в този пътен участък – 50.00 км/ч, така и измерената скорост на движение на процесния автомобил – 65.00 км/ч, което е с 15.00 км/ч над допустимата. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП сред задължителните реквизити на електронния фиш не фигурира името и длъжността на служителя, издал електронния фиш. В самия електронен фиш е посочено, че е издаден от СДВР, като част от структурата на МВР.

Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не пониска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК), а от друга страна жалбоподателят е санкциониран по ЗДвП с влезли в сила НП и издадени ЕФ. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.