Решение № 60 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100504928 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Н.П.- Б.А и В. М. Б. срещу решение № 3158/28.02.2023г. от 22.03.2021г. постановено по гр.д. № 52843/2020г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 52 състав, в частта, с което:

- са осъдени са заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД разделно, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от по 116,11 лв. /всеки от тях/ – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.09.2019г. – 30.04.2020г. за топлоснабден имот,находящ се в гр. София, район Връбница, жк. ****,ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.02.2022г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от по 19,96 лв. /всеки от тях/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 116,11 лв. за периода 15.09.2019г. – 07.2.2022г.;

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от по 6,87 лв. /всеки от тях/ – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2019г. – 30.4.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 6,87 лв. считано от 25.02.2022г. до окончателното й изплащане, -са осъдени да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото, както и по заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по 1 делото е приел, че ответника В. Б. има качеството на „потребител на топлинна енергия“ за процесния период и относно посочения исковата молба обект. Посочва, че при подадена декларация от друго лице, с което желае да е бъде записана партидата на имота на негово име, следва да се счита, че същия е действителния ползвател и потребител.

Оспорват основанието за присъждане на лихви за забава върху цената на потребената топлинна енергия, като твърдят, че не е установено ответниците са в забава – липса на доказателства за публикуване на фактурите на интернет сайта на ищцовото дружество.

Считат, че без доказано основание на иска районният съд е присъдил и главница за дялово разпределение.

Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част вкл. и в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото и да постанови друго, с което отхвърли изцяло исковете като неоснователни. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подава писмен отговор, преди съдебното заседание, в който е даден ход на устните състезания депозира писмено становище, в което оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционният съд, счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище с абонатен номер № 315129 за периода 01.05.218г. – 30.04.2020г., главница за дялово разпределение за същия период, както и лихва за забава за периода 15.09.2019г. – 30.04.2020г..

Решението в частта, с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу

1. С.Н.П.- Б.А искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 116,11 лв. до предявения размер от 539,37 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. -01.09.2019г. за топлоснабден имот,находящ се в гр. София, район Връбница, жк. ****; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на топлоенергия за сумата от над 19,96 лв. до предявения размер от 103,83 лв. ; с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 6,87 лв. до предявения размер от 20,61 – главница за дялово разпределение за и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,56 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 2

03.03.219г. – 07.02.2019г;

2. В. М. Б. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 116,11 лв. до предявения размер от 179,79 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. -01.09.2019г. за топлоснабден имот,находящ се в гр. София, район Връбница, жк. ****; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на топлоенергия за сумата от над 19,96 лв. до предявения размер от 34,61 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,52 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.219г. – 07.02.2019г;

КАТО НЕОБЖАЛВАНО Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: ответникът В. Б. има ли материална легитимация като „потребител“ на топлинна енергия и 2. налице ли е забава на ответниците и за което да дължи обезщетение за забавено изпълнение върху неплатена цена за доставена топлинна енергия в процесния период, както и налице са основанията за ангажиране отговорността на ответниците за главница за извършена услуга дялово разпределение.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът В. Б. изрично е оспорил твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

По делото, като доказателство е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, видно от който на 05.01.1990г. С. П.Н.-Б.а и М. Б. Б. са придобили собствеността на процесния апартамент и доколкото друго не е посочено, то всеки от тях е придобил по ½ идеална част от правото на собственост върху същия.

Доколкото правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираният нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответника Б.а и наследодателя на страните, които освен това са били в граждански брак към момента на придобиване на имота и същия по силата на чл.13 вр. чл.103 от ЗР на СК от 1968/отм/ вр. чл.19 вр. §4 от ПР на СК /1985г. отм/, то имота се явява и съпружеска имуществена общност.

След смъртта на М. Б. на 24.06.2021г., неговите законни наследници – преживялата му съпруга С. Б.а и сина му В. Б. наследяват неговата ½ идеална част от процесния недвижим имот при равни квоти – чл.5-9 от ЗН.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Разпоредбата на чл. 150 ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая въззивникът не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

Следователно от гореизложеното, съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване, се установи, че наследодателя на въззивниците за процесния период е имал качеството на „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на процесния имот и след смъртта му, имуществените му задължения преминават към наследниците в съответна на наследяваната от тях част от наследствената маса. /по ½ част т.е. всеки наследява по ¼ от собствеността на порцесния имот, респективно в същата част от задълженията на наследодателя на страните/.

Тук е важно да се посочи, обстоятелството, което е съобразено и от първоинстанционният съд, че исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение са предявени за период, който предхожда смъртта на наследодателя – 01.05.20189г. – 30.04.2020г. /М. Б. е починал през 2021г./ в този смисъл за процесния период същия е бил страна по облигационното правоотношение по доставка на 4 топлоенергия в процесния имот за ½ идеална част и което му качество, както и неплатени задължения са преминали към наследниците му /по равно/.