Решение № 177 от 24.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 177 Дата 24.06.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд -търговско отделение, Трети търговски състав

Председател:

Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева открито съдебно заседание на 05.02. 2020 г. разгледа докладваното от Емил Митев въззивно търг. дело номер № 752/ 2019 г. на ПАС

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З.д. „Е. „АД ЕИК ***,представлявано от изпълнителните директори чрез пълномощника си юрисконсулт С.К. против Решение № 397 / 05.07.2019 г постановено от Пловдивският окръжен съд по търговско дело № 561/2018 г.

По силата на обжалваното решение съдът е осъдил „З. д.Е.“АД ЕИК *** да заплати на ищцата Г. А. О. с ЕГН:********** сумата 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- душевни болки и страдания от смъртта на нейната майка Е.А. К.,настъпила в резултат на ПТП настъпило на 17.04.2016 г. в град П.,виновно причинено от лицето С.М.Д., при управлението на лекия автомобил марка „ *** „ с рег.№ ***, за което деяние е осъден с влязла в сила присъда,постановена по НОХД № 425 /2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата

,считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването,че съдът е пренебрегнал безспорно доказаната по делото липса на отношения на близост и духовна връзка между майка и дъщеря.

Според изложеното във въззивната жалба на застрахователното дружество размера на присъденото обезщетение от

60 000 лева е несправедливо определен само поради това, че починалата Е.К. е биологична майка на ищцата.

Поддържа се оплакването,че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил и коментирал критериите за справедливост, посочени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС.

Претендира се отмяната на обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърлят исковете като неоснователни. При условията на евентуалност, ако съдът приеме ,че исковете са основателни да намали размера на присъденото обезщетение, тъй като е завишен.

Въззивна жалба, озаглавена „насрещна въззивна жалба“ срещу решението в частта му , с която искът по чл.432,ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева е подадена и от ищцата Г.

А.О. чрез пълномощника й адвокат М.М. ***. В тази обжалвана част се поддържа оплакването,че съдът неправилно е определил 50 % / петдесет процента/ съпричиняване от страна на пострадалата, а този размер следва да се определи в границите между 20 и 25 %.

При съобразяване с това се претендира да се отмени решението в отхвърлителната му част и искът да се уважи в пълния му предявен размер.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивните жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432,ал.1