Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 09.04.2026, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 4/2025
Вид
Решение № 21
Подписан
09.04.2026
Състав
НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Средец, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20252170100004 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано пред Районен съд – гр. Средец по предявени от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: 831609046, с представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, чрез юрк. Ф.И. против Л.

И. К. с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: гр. София , общ.

Люлин, ********, при условията на първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на паричните вземания, за които е издадена заповед № 336 от 11.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 572/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец. Претендират се по отношение на ответника следните вземания: сумата от 1322,33 лева (хиляда триста двадесет и два лева и тридесет и три стотинки), представляваща главница за неизплатени сметки към дружеството за ползвана топлоенергия, за жилище находящо се в гр.София, ж.к.Люлин, *****, по издадени фактури с отчетен период от 05.2021г.-02.2023г. сумата от 293,83 лева (двеста деветдесет и три лева и осемдесет и три ст.) мораторна лихва за периода от 15.04.2022г. до 12.08.2024г., както и законна лихва върху главницата от 1322,33 лева, считано от 19.08.2024г.-дата на подаване на заявлението в СРС до изплащането на задължението, сумата от 12,85лева (дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща главница за 1 неизплатени сметки към дружеството за дялово разпределение на топлинна енергия за жилище находящо се в гр.София, ж.к.Люлин, *****, по издадени фактури с отчетен период от 10.2022г.-02.2023г. сумата от 2,54 лева (два лева и петдесет и четири ст.) мораторна лихва за периода от 16.12.2022г. до 12.08.2024г., както и законна лихва върху главницата от 12,85 лева, считано от 19.08.2024г.-дата на подаване на заявлението в СРС до изплащането на задължението и направените в исковото и заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, ответникът, в качеството си на наследник на собственик за периода 01.05.2021г. до 21.09.2021г. и собственик на топло снабдения имот за периода 22.09.2021г. до 27.02.2023г. е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Излага се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно 2 влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Излага се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба№ 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищеца депозирано заявление по чл.

410 от ГПК до Районен съд – гр. Средец, срещу Л. И. К. с ЕГН:********** за сумите от 1322,33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г, до м.02,2023г., ведно със законната лихва от 19.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 293.83 лева - мораторна лихва за забава от 15.04.2022г. до 12.08.2024г., както и суми за дялово разпределение: 12.85 лева, ведно със законната лихва от 19.08.2024г., до окончателното изплащане на вземането, и 2,54 лева - лихва за периода от 16.12.2022г. до 12.08.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Излага се, че с разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 572/2024г., по описа на Районен съд, - Средец, 3 с-в е уважено искането ни и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 04.12.2024г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника Л. И. К. с ЕГН:********** в едномесечен срок Иска се, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца паричните вземания, за които е издадена заповед № 336 от 11.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 572/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец. Претендират се по отношение на ответника следните вземания: сумата от 1322,33 лева (хиляда триста двадесет и два лева и тридесет и три 3 стотинки), представляваща главница за неизплатени сметки към дружеството за ползвана топлоенергия, за жилище находящо се в гр.София, ж.к.Люлин, *****, по издадени фактури с отчетен период от 05.2021г.-02.2023г. сумата от 293,83 лева (двеста деветдесет и три лева и осемдесет и три ст.) мораторна лихва за периода от 15.04.2022г. до 12.08.2024г., както и законна лихва върху главницата от 1322,33 лева, считано от 19.08.2024г.-дата на подаване на заявлението в СРС до изплащането на задължението, сумата от 12,85лева (дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща главница за неизплатени сметки към дружеството за дялово разпределение на топлинна енергия за жилище находящо се в гр.София, ж.к.Люлин, *****, по издадени фактури с отчетен период от 10.2022г.-02.2023г. сумата от 2,54 лева (два лева и петдесет и четири ст.) мораторна лихва за периода от 16.12.2022г. до 12.08.2024г., както и законна лихва върху главницата от 12,85 лева, считано от 19.08.2024г.-дата на подаване на заявлението в СРС до изплащането на задължението.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. И. А. Н. при САК.

По допустимостта:

Намира предявената искова молба за допустима.

По основателността:

Намира исковата молба за изцяло неоснователна, като се излагат следните съображения:

Възразява се, ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота, тъй като не били представени никакви категорични и безспорни доказателства, ответника да е собственик и вещен ползвател на имота, като липсвали доказателства да е наследил топлоснабдения имот или да го е наследил.

Оспорва се представената по делото Заявление-декларация и нейното авторство. Това можело да се докаже от съдебно-графологична експертиза.

Освен това, Заявлението -декларация е от дата 11.10.2022г.

Оспорва се размерът на претендираното вземане.

Възразява се, че с Решение № 7276/03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. иа ВАС II отд., потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия е отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредбата на т.6.1.1 от приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбите на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. При това положение и предвид липсата на 4 валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ и с оглед цитираните решения на ВАС по реда на чл.185 от АПК, исковата претенция да е недоказана и неоснователна.

Също така, нямало основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в гази част се явява неоснователна.

Претендира се адвокатско възнаграждение.

Възразява се, че задълженията са погасени по давност.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява.

Подадена е молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, взема се становище по същество, излагат се съображения за уважаване на исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производства. Представя се списък с разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. Постъпила е молба, с която се поддържа ОИМ и намира исковете за неоснователни, като недоказани.