Решение № 957 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20231100507970 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „К.П.Н.Ю.“ ЕАД срещу решение № 6585/27.04.2023 г., постановено по гр.д. № 21939/2022 г. по описа на СРС, 144 състав, с което по предявените от А. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-2 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 10123/04.04.2022 г. на директора за България на „К.П.Н.Ю.“ ЕАД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и ищецът А. М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши агент“.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с твърдения, че от приетите доказателства се установява, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ – разяснил е на служителя за какво нарушение на трудовата дисциплина е извикан да даде обяснения, такива са били дадени и взети предвид при преценка за наложеното дисциплинарно наказание.

Въззивникът счита, че по делото се доказва описаното в заповедта за уволнение нарушение – разпространение на поверителна информация сред неизвестен брой лица, поради което наложеното дисциплинарно наказание било законно. Ето защо, моли първоинстанционното 1 решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият А. М. подава отговор на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи следното:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 188, т. 3 КТ работодателят-ответник следва да установи, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението. За описаните законови изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарно наказание съдът не следи служебно, а се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о. и др.

В настоящия случай ищецът оспорва законността на уволнението си с твърдения за неспазена процедура по чл. 193 КТ и неспазен срок по чл. 194 КТ, за неизвършено от него 2 нарушение на трудовата дисциплина, немотивираност на заповедта за уволнение и несъответност на наложеното дисциплинарно наказание.

По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по трудов договор от 12.08.2019 г. за длъжността „старши агент“ (след подписване на допълнително споразумение към трудовия договор от 01.09.2021 г.), прекратено със заповед № 10123/04.04.2022 г. на директора на ответното дружество за България на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Същата е връчена на ищеца на 04.04.2022 г. в 18:00 ч. (видно от саморъчно отбелязаната дата и час от служителя на стр. 2 от заповедта), като преди това в същия ден в 17:34 ч. на А. А. е връчена покана за писмени обяснения, каквито той е входирал до работодателя с вх. № 6257/04.04.2022 г.

Настоящата въззивна инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че процедурата по чл. 193 КТ не е била спазена. Макар времето между връчването на поканата за писмени обяснения и връчването на заповедта за уволнение да е едва 30 минути, видно е, че то е било достатъчно за служителя да разбере в извършване на какво дисциплинарно нарушение е обвинен и да депозира своите обяснения по случая до работодателя, като от съдържанието им се установява, че той не оспорва да е извършил твърдяните действия – същият изразява съжаление за споделянето на информация в посочената платформа, като разяснява, че е правил това с цел взаимопомощ между служителите на предприятието. В практиката на ВКС се приема, че съдържанието на искането за даване на обяснения следва да е такова, че работникът или служителят да е в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се искат обяснения, като му се осигури достатъчен срок за депозиране на писмени обяснения, с цел работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му (Решение № 432/2010 г. по гр. д № 1322/2009 г., III г. о., Решение № 137/2010 г. по гр. д № 20/2009 г. на IV г. о на ВКС, Решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д № 7639/2013 г. на IV г. о., Решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2016 г., III г. о.). Дали даденият срок е бил разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на обяснения, се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай, като следва да се отбележи, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура. Макар изискани в твърде кратък срок, ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, то процедурата по чл. 193 КТ е спазена и не може да се приеме, че уволнението е незаконно на това формално основание.

В случая, в поканата за писмени обяснения работодателят е посочил дата и описание на извършеното нарушение – разпространение на поверителна информация в група с неизвестен брой членове и състав, част от платформа „Дискорд“, посредством публикуване на екранна снимка от вътрешната работна система „Зендеск“ на дата 05.08.2021 г. От съдържанието на писмените обяснения на ищеца е видно, че той е разбрал фактическите 3 твърдения, изложил е обмислен коментар и е изразил субективното си отношение към нарушението, като не е оспорил, че го е извършил. Свидетелят И.Д., който лично е връчил поканата за обяснения на ищеца, също потвърждава, че на А. е било разяснено за какво е извикан, същият е потвърдил, че всичко му е ясно и е останал в заседателната зала да напише обясненията си, след което ги е предал на свидетеля. В този смисъл, макар и кратко, предоставеното време за обяснения е било достатъчно с оглед и на еднократността на нарушението и липсата на фактическа сложност по случая.

Ето защо, въззивният съд намира, че възраженията на ищеца за неспазване на процедурата по чл. 193 КТ са неоснователни, като от доказателствата по делото е видно и че дисциплинарното наказание от 04.04.2022 г. е наложено в сроковете по чл. 194 КТ – едногодишен срок от извършване на нарушението на 05.08.2021 г., респ. два месеца от узнаване на нарушението на 30.03.2022 г., като по делото липсват данни за по-ранна дата, на която работодателят да е бил уведомен за конкретните действия на ищеца, мотивирали налагането на процесното дисциплинарно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.

194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Достатъчно мотивирана съобразно законовите изисквания е тази заповед, в която дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. Ето защо, съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание.

В настоящия случай процесната заповед за уволнение е достатъчно мотивирана с посочване на определените от закона реквизити – нарушителят А. М., нарушението с посочване на конкретна дата и действия на служителя, с които се твърди да е допуснал описаните нарушения на трудовата дисциплина на посочените законови основания – чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. второ КТ (разпространяване на поверителни за работодателя сведения), чл. 187, ал. 1, 4 т. 8, предл. второ КТ (уронване на доброто име на предприятието) и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ (други тежки нарушения на трудовата дисциплина). С оглед наведените от ищеца възражения с исковата молба за неизвършване на описаните дисциплинарни нарушения и несъответност на наложеното наказание, за установяване законността на процесното уволнение следва да се установи дали действително А. А. е извършил посочените нарушения на трудовата дисциплина, респ. дали тежестта на наложеното наказание отговаря на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения.